Определение № 6694 от 03.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6694 гр. София, 03.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100503065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 06219/30.01.2025г., допълнена с жалба вх.№ 10902/20.02.2025г. от М. С. К..

На основание чл.436, ал.3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, в които намира жалбата за недопустима и неоснователна, доколкото оплакванията (че нямало годен акт по чл.246, ал.1 ГПК, и че нямало копие от решенията към изпълнителните листове) не представлява жалба срещу обжалваеми действия на ЧСИ, а в частта срещу разноските била преждевременно предявена, защото не била спазена процедурата за депозиране на възражение пред съдебния изпълнител и последният не се е произнесъл с разпореждане. Изложени са съображения, че определеното юрк.възн. е в рамките на законоустановеното, така и били дължими, доколкото срокът за доброволно изпълнение е изтекъл.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ Б., с което е изложил подробни мотиви за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Хронологично излага извършените изп.действия, като посочва, че след налагане на запори в двата броя банкови сметки на длъжника (Банка ДСК АД и Първа инвестиционна банка АД), от които нямало постъпления, така и не бил налагат запор върху пенсията за осигурителен стаж и възраст, доколкото бил под МРЗ за страната. Предвид изложеното се смята жалбата за недопустима и неоснователна, тъй като дълга не бил погасен, а изп.д. било висящо, липсвал акт на съда за обезсилване на изпълнителния лист, т.е. липсвало основание по чл.433 ГПК за прекратяване на някое от основанията.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело изпълнително дело № 457/2025 по описа на ЧСИ М. Б., № 838 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба вх.№ 921/08.01.2025г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се иска образуване на изп.д. въз основа на приложен изпълнителен лист от 18.09.2024г. по гр.д. № 20550/2021г. по описа на СРС, въз основа на решение № 20015891/2302.2022г. по описа на СРС, 180 състав, както и решение № 3174/10.11.2022г. по гр.д. № 6485/2022г. по описа на СГС, по силата на който М. С. К. е осъдена на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК да заплати на взискателя разноски в размер на сумата от общо 352.77лв. С молбата за образуване на изп.д. е поискано да се предприемат 1 изпълнителни действия (запор върху банкови сметки и сейфове, запор върху трудово възнаграждение, съответно в случай, че не се откриват такива, насрочване на опис и оценка на движими вещи), вкл. на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. е поискано и събиране на направените в изп.д. разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. и 5лв. такса за издаване на ИЛ.

След образуване на изп.д. № 457/2025г. по чл.79 ЗЧСИ е издадена сметка № 235055 за сумата от 108лв. с ДДС (включваща 20лв. такса за образуване на изп.д. без ДДС, 50лв. такса за цялостно проучване на им.състояние без ДДС,, 20лв. такса за покани, призовки и тн. без ДДС,), така и са изготвени справки от регистъра на банковите сметки за лицето, така и справка от регистъра на пенсионерите, от която се установява, че длъжникът е активен пенсионер с лична пенсия по чл.68 КСО в размер на 832.56лв.

С разпореждане от 09.01.2025г. е образувано изп.д. № 457/2025г., присъдено е юрк.възнаграждение за водене на изп.дело в размер на 155лв., разпоредено е да се изпрати ПДИ, да се извърши проучване на им.състояние и да се наложат запори, така и са начислени авансови такси в размер на 144лв. С постановление от 09.01.2025г. ЧСИ Б., с оглед внесената авансова такса от 144лв. (т.9 и т.29А от ТТР към ЗЧСИ, за която е издадена сметка от 08.01.2025г. по чл.79, ал.1 ЗЧСИ), приетите разноски за юрк.възнаграждение в размер на 155лв., на основание чл.79, ал.1 ГПК е постановил, че приема разноски по изп.д. № 457/2025г. в общ размер на 299лв.

След това са изпратени запорни съобщения от 09.01.2025г. до Банка ДСК АД и Първа инвестиционна банка АД, както и ПДИ, в която е определено задължението (352.77лв. неолихваема сума по ИЛ; 155лв. неолихвяеми разноски; неолихваема сума по т.29А ТТР ЗЧСИ в размер на 108лв.; неолихваема сума по т.9 ТТР ЗЧСИ в размер на 36лв.; сума по т.26 в размер на 60.93лв. или общо 712.70лв., а също така и присъединените публични държавни вземания по чл.458 ГПК). ПДИ е изпратена по пощата и връчено лично на 18.01.2025г. – (л.17 от изп.д.)

Постъпило е Удостоверение № 220372500128421/13.01.2025г. за наличие на задължения (ЗДДФЛ и лихви) в общ размер на 66.13лв. , поради което с уведомление (л.18 от изп.д.) ЧСИ присъединява по чл.458 ГПК публични държавни вземания в размер на 66.35лв.

На 23.01.2025г. е постъпило искане от длъжника (л.21 от изп.д.), в която е описано, че във вр. с връченото на 18.01.2025г. уведомление прави искания (и оплаквания): 1. Книжата да бъдат изпращани на служебен адрес; 2. Оплакване, че ИЛ бил негоден по изложени съображения; 3. Възмущение срещу присъединените на държавата вземания; 4. Оплакване срещу разноските по изпълнителното дело с твърдения, че били завишени с искане да бъдат преизчислени.

На 30.01.2025г. с вх.№ 06219/30.01.2025г. е подадена процесната жалба, с която се обжалват действията на ЧСИ Б., с искане същите да бъдат отменени и делото да бъде прекратено или поне спряно, вкл. по отношение на разноските, които да бъдат възложени на противната страна. Изложени са оплаквания, че нямало отговор на исканията от 21.01.2025г.

С поредни номера са изложените съображения, като в т.1 и т.2 се оспорва годността на издадения ИЛ; в т.3 се оспорва дължимата към НАП сума, а в т.4 са направени оплаквания срещу определените разноски по изп.д.

С уведомление за дължими такси изх.№ 07408/30.01.2025г. ЧСИ Б. уведомява длъжника, че оставя подадената жалба без движение, поради липса на документи, удостоверяващи внесени дължими такси, както следва: 24лв. по т.5 ТТР към ЗЧСИ за връчване на препис от жалбата на ответната страна; 24лв. по т.8 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на препис от изп.д.; 25лв. по сметка на СГС по чл.16 ТДТ към ГПК. В същото са дадени 2 указания по чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262 ГПК. Уведомлението е връчено на 12.02.2025г.

(л.26).

С вх.№ 10902/20.02.2025г. (п.к. PSBULP000E3O1, приета на 19.02.2025г. в п.с.1098) е подадено Допълнение към жалба, в което е описано, че в изпълнение на указанията на ЧСИ са представени доказателства за внесените такси (л.8 и л.9 от настоящото дело). Върху допълнението е разпоредено да се администрира жалбата по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Софийски градски съд, след проверка на приложеното изпълнително дело и след като се запозна с иницииращите „жалба“ и „допълнение към жалба“, намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за разглеждането на същия документ като жалба срещу действия на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 ГПК са посочени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно разпоредбата на чл.436 ал.1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в 2-седм. срок от извършване на действието. В конкретния случай в депозираната жалба не е посочено кое конкретно действие/действия на ЧСИ Б. се обжалва, т.е. жалбата не отговаря на изискванията на чл.436 ал.4 вр. чл.260, т. 3 и т.4 ГПК. В случая в уводната част на жалбата е изразено недоволство от действията на ЧСИ Б. с искане да се отменят, делото да се прекрати или спре, но в следващото изречение оплакването е досежно липсата на отговор по отправени искания до ЧСИ (л.21 от изп.д.), след което в „жалбата“ е изразено възмущение и емоционални преживявания на длъжника, вкл. по отношение на „определянето на разноските“, както и по „твърдението за дължими суми към НАП“. Оттук след като във визирания документ (с оглед искането за прекратяване или спиране на същото вр. чл.435, ал.2, т.6 ГПК, съответно с оглед оплакването по отношение на „определянето на разноските“ вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК) се засягат въпроси визирани в чл.435, ал.2 ГПК, би следвало съдебният изпълнител съобразно чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.260, т.2, т.3 и т.4 ГПК да администрира документа, като на първо място даде указания на длъжника да конкретизира във фиксиран срок какво обжалва (кое конкретно действие по изпълнението се жали), в какво се състои порочността на обжалваното действие, както и в какво се състои искането му от съда, доколкото съдът е в невъзможност да прецени дали жалбата се явява допустима с оглед императивното правило на чл.435 ГПК (в този смисъл Определение № 11352/28.09.2023г. по гр.д. № 10576/2023г. по описа на СГС).

Ето защо, жалбата следва да бъде върната на ЧСИ М. Б., който следва да извърши проверката по чл.262 ГПК вр. чл.260, т.3 и т.4 ГПК.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №3065/2025 г. по описа на СГС, ГО, І V-в въззивен състав.

ВРЪЩА делото на ЧСИ М. Б., рег. №838 от КЧСИ, с указания за извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4