Определение № 892 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. София, 18.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500704 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 5.11.2025 г. на ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC) срещу европейска заповед за плащане от 10.10.2025 г. по ч. гр. дело № 11072/2025 г. на Софийския градски съд, І-15 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на заявителя разноски за адвокат за горницата над 80 лв. до присъдените 400 лв.

В жалбата се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, тъй като делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, независимо че съдът го е намалил от първоначално поискания размер от 600 лв. Твърди се, че минимумът по чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. не бил приложим, тъй като се отнасял до искови производства, а за заповедни се прилагало правилото на чл. 7, ал. 7, т.е. минимумът бил 200 лв. Сочи се, че справедливо би било възнаграждение от 80 лв.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт в посочената част.

Заявителят С. Б. Т., в писмения отговор на процесуалния си представител, оспорва частната жалба. Заявява, че същата била недопустима предвид сключеното между страните извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба от 3.10.2025 г. за издаване на европейска заповед за плащане, подадена от С. Б. Т. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC), регистрирано в Ирландия, за заплащане на сумата 250 евро, представляващи обезщетение поради закъснение на полет FR3832 на 3.09.2025 г. от София до Малта, заедно със законната лихва от подаване на молбата до изплащането. В молбата е поискано и присъждане на разноски както следва: 1) 40 лв. – за заплатената държавна такса, и 2) 600 лв.– за адвокатско възнаграждение.

Молбата е подписана от адв. Е. А.. Към молба е приложено пълномощно от молителката, с което е упълномощила адв. дружество „А. и А.“, както и посоченият адвокат. Приложена е и разписка за платен адвокатски хонорар от 3.10.2025 г. за сумата 600 лв.

С определение от 8.10.2025 г. съдът е постановил издаването на поисканата европейска заповед за плащане за сумата от 250 евро – главница, заедно със законната лихва от подаване на молбата до изплащането, както и за разноски в размер на 40 лв. – за държавната такса и 1

400 лв. – за адвокатско възнаграждение. Прието е, че разноските за адвокат следва да се присъдят в установения минимален размер от 400 лв. при липса на правна и фактическа сложност. В определението е посочено, че не подлежи на обжалване.

На 10.10.2025 г. е била издадена ЕЗП за сумите, посочени в определението от 8.10.2025 г., вкл. за разноски в размер на 440 лв. без да са разграничени.

Препис от определението от 8.10.2025 г. и ЕЗП е бил връчен на ответника на 29.10.2025 г. чрез адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“, упълномощено с пълномощно от 30.01.2025 г.

От страна на ответника „Райънеър“ ДАК е подадено възражение от 28.11.2025 г., постъпило чрез ЕПЕП чрез упълномощен адвокат.

Към отговора от 23.12.2025 г. на частната жалба е представено споразумение от 27.11.2025 г., сключено между страните за доброволно уреждане на настоящия спор. В същото е уговорено ответникът да заплати на заявителката сумата 728,96 лв., с която пълно и окончателно ще бъде удовлетворена за претенцията си, която сума ще бъде преведена по посочената банкова сметка на адв. дружество „А. и А.“. Уговорено е и, че всяка страна ще поеме разходите за собствените си съдебно-деловодни разноски и разходите, които са направили по сключването на споразумението /т. 3, буква „с“/. Според т. 3, буква „d“ в рамките на 5 работни дни от датата на плащането на уговорената сума ищцата ще подаде молба за отказ от иска по делото. Според т. 5 с подписване на споразумението ищцата се отказва от всички искове срещу ответника във връзка с процесния полет, с изключение на искането за заплащане на сумата по споразумението.

С молба с вх. № 153992/19.12.2025 г. ищцата е заявила, че оттегля молбата за издаване на ЕЗП във връзка със сключеното споразумение от 27.11.2025 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. Противно на доводите на заявителката същата не е станала недопустима поради сключеното между страните споразумение от 27.11.2025 г. и молбата на заявителната от 19.12.2025 г., доколкото към днешна дата заповедното производство не е прекратено и издадената ЕЗП не е обезсилена.

Независимо, че не се касае за заповедно производство по ГПК, то съдебната практика приема, че правилата за обжалваемостта в частта за разноските по чл. 413, ал. 1 ГПК се прилагат по аналогия и към ЕЗП /вж. определение № 4768/23.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2633/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Ето защо частната жалба е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване са присъдените с процесната ЕЗП разноски за адвокат за горницата над 80 лв. до присъдените 400 лв., т.е. спрямо общо присъдените 440 лв. – за горницата над 120 лв., включваща и държавната такса от 40 лв.

Основното оплакване в жалбата е за прекомерност на така присъдените разноски за адвокат, които ответникът смята, че следва да бъдат 80 лв. Същевременно, в сключеното последващо споразумение от 27.11.2025 г. и двете страни са се съгласили, че ответникът ще заплати на заявителката по ЕЗП сумата 728,96 лв., включваща главницата и разноски. Тази сума съответства на 372,71 евро, от която приспадайки главница от 250 евро остават 122,71 евро, която очевидно страните са отредили за съдебните разноски. Левовата равностойност на същата възлиза на 240 лв., от която след приспадане на държавната такса от 40 лв., остават 200 лв., която очевидно е отредена за разноските за адвокат. Следователно, и двете страни са се съгласили, че справедливото адв. възнаграждение по това дело възлиза именно на 200 лв. При общо заявената воля на страните в тази насока, то въззивният съд не може да приеме нещо различно.

С оглед на изложеното обжалваната ЕЗП следва да се отмени в частта, с която са присъдени разноски за разликата над 240 лв. /включваща 40 лв. за държавната такса и 200 лв. за адвокат/. В останалата част жалбата следва да се отхвърли /относно допълнителното намаляване на разноските за адвокат до 80 лв./.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК /така и определение № 1739/8.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1244/2025 г. на ВКС, ІV г.о./.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ европейска заповед за плащане от 10.10.2025 г. по ч. гр. дело № 11072/2025 г. на Софийския градски съд, І-15 състав, в частта, с която ответникът „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC) е осъден да заплати на заявителя С. Б. Т. разноски за разликата над 240 лв. до присъдените 440 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC) в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3