Решение № 5255 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5255 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100505087 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 2007014, постановено по гр. д. № 60748/2019г. по описа на СРС, 49 състав, е отхвърлен предявения от Х. А. К. срещу В. П. П. осъдителен иск с правно основание чл.45 от 33Д за заплащането на сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в периода 21.08.2019г. до 22.10.2019 г., изразяващи се в напрежение, притеснение, безпокойство, психичен дискомфорт, засягане на честта и достойнството, уронване на репутацията му пред обществото, вследствие на клевети и обиди, сьдържащи се в три публикации на ответника: 1.„Парадоксьт „Брикел"- повече сажди, повече субсидии от 18.07.2019 на интернет страницата на ekipbg.com; 2.

„Бьлгария гори ...в боклуци" от 21.08.2019 на интернет страницата на „Дневник.БГ" и 3. „Трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите" от 05.09.2019г. на интернет страницата на „Капитал БГ". С решението ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Х. К., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон 1 и необоснованост. Поддържа се, че в процесните три на брой публикации се съдържат унизителни съждения за личността на ищеца, както и клеветнически изрази, с оглед на което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника. Сочи се, че представените от ответника публикации по отношение на ищеца от електронни медии обхващат период от 2004 г. и не следва да бъдат обсъждани относно настъпване на процесните вредите, претендирани от ищеца през 2019г. и които последният счита, че се дължат именно за публикациите, автор на които е ответникът. Излага подробни съображения, че с процесните публикации е манипулирано общественото мнение, тъй като с тях се повтаря едно и също нещо – че в ТЕЦ- овете на ищеца е влязла жандармерия и полиция и прави проверки, но с негативен контекст спрямо личността на ищеца. Твърди, че по делото са доказани претендираните неимуществени вреди. Предвид изложеното, моли решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло уважен и му бъдат заплатени разноски.

Въззиваемият – ответник В. П. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява процесните публикации да съдържат обиднически и клеветнически твърдения, до какъвто извод правилно и обосновано е достигнал първоинстанционният съд. Сочи, че по делото не се установяват претърпени от ищеца вреди, както и наличието на причинна връзка между тях и издадените публикации. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Производството по делото е образувано по предявен от Х. А. К. срещу В. П. П. осъдителен иск с правно основание чл.45 от 33Д за заплащането на сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в периода от 21.08.2019г. до 22.10.2019г., изразяващи се в напрежение, притеснение, безпокойство, психичен дискомфорт, засягане на честта и 2 достойнството, уронване на репутацията му пред обществото, вследствие на клевети и обиди, сьдържащи се в три публикации на ответника: 1.„Парадоксьт „Брикел"- повече сажди, повече субсидии от 18.07.2019 на интернет страницата на ekipbg.com; 2. „Бьлгария гори ...в боклуци" от 21.08.2019г. на интернет страницата на „Дневник.БГ" и 3. „Трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите" от 05.09.2019г. на интернет страницата на в.

„Капитал БГ".

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че съдържащите се в процесните статии изрази не са обидни и клеветнически, поради което е счел, че по делото не е доказано противоправно поведение на ответника, което да обоснове ангажиране на деликтната му отговорност.

Възникването на предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на деликтно основание, е предпоставено от осъществяване на следните материални предпоставки: 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на неимуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Между страните в настоящето производство не съществува спор относно обстоятелството, че ответникът е автор на следните статии:

1.„Парадоксьт „Брикел" - повече сажди, повече субсидии от 18.07.2019 г. на интернет страницата на ekipbg.com; 2.„Бьлгария гори ...в боклуци" от 21.08.2019г. на интернет страницата на „Дневник.БГ" и 3.„Трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите" от 05.09.2019г. на интернет страницата на „Капитал БГ".

Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, касаещи необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно това, че ответникът е извършил противоправното деяние обида чрез използване в публикацията от 18.07.2019 г. „Парадоксьт „Брикел"- повече сажди на следните изрази “Присъствието на играч като Х. К. в сектора е 3 също достатъчно легендарно“.

Обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК е налице в хипотеза, че написаното е унизително за честта или достойнството. Принципно унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.

Употребената дума “играч“ в процесната публикация, касаеща личността на ищеца, не е унизителна за честта или достойнството му, доколкото при употребата на тази дума по начало не се влага негативен смисъл. В случая липсват обстоятелства, които да обосноват извод в противен смисъл. Същото важи и по отношение на останалата част от употребените в публикацията изрази, описващи участието на ищеца в сектора като легендарно. Това е така, тъй като видно от съдържанието на публикацията, същата се касае до сектор от енергетика, от където следва и че на ищеца не се приписва участие в противоправна или незаконна по същността си дейност.

Съгласно наведените от ищеца фактически твърдения, в публикацията „България гори ...в боклуци" от 21.08.2019г. на интернет страницата на „Дневник.БГ", се съдържат следните изрази “К. гори отпадъци (и взима от нашите пари, че ни трови), боклуци изгарят магистрали, запалени вторични суровини има из цялата страна – България гори, буквално. Не е случайно, че компаниите на К. започнаха масиран внос на боклуци основно от Италия с цел изгаряне“, които по същността си са клеветнически спряно личността 4 му.

В тази връзка следва да бъде посочено, че клеветата представлява противоправно деяние, при което се разгласяват несъщесвуващи позорни обстоятелства или се приписва извършването на престъпление (арг. чл.147, ал.1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на изпълнителното деяние е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.

С оглед изложеното относно клеветата като противоправно деяние, настоящият състав на съда намира, че изложените в процесната статия от 21.08.2019г. изрази не са клеветнически, тъй като с тях не се разгласяват несъществуващи позорни обстоятелства относно личността на ищеца и не му се приписва извършването на престъпление.

5

При съобразяване на изложеното, не би могъл да бъде направен извод относно клеветнически характер и на изразите, обективирани в статия от 05.09.2019г., публикувана на интернет страницата на „Капитал БГ" със заглавие „Трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите", с подзаглавие “Боклуците на К.“, със следното съдържание: “… феодално зависими от назначения от властта водещ работодател...", „Всичко това прави хората по-свободни, по-малко зависими от един финансов господар...",, „Дори кметът на Бобовдол, избран с подкрепата на партията на К., ….“; „Държи топлоснабдяването на няколко средноголеми български града - Враца, Сливен и други", „В ТЕЦ-овете, свързани с К., обаче такъв проблем няма", „Българският бизнесмен получава според източници 70-100 евро на тон задето освобождава италианците от боклука им, а след това заради когенерация („високоефективно" производство на електрическа енергия и пара за отопление) получава преференциални цени от НЕК...“, „Коза с изкарването на работници на улицата го е играл многократно".

Настоящият състав на съда намира за неоснователно наведеното от въззивника оплакване за неотносимост към предмета на спора на настоящото производство на представените от ответника писмени доказателства, представляващи печатни материали и публикации в електронни медии /така л.