Решение № 271 от 01.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Бургас, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело № 20232100201472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 05.1510344.9, постановено на 08.03.2023 г. от несъдебен орган в издаващата държава – Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц, Федерална република Германия, влязло в сила на 04.04.2023 г., с което на българския гражданин С. М., роден на *** г., с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 168,50 евро.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява становище за наличие на 1 законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на българския гражданин С. Г. М..

Засегнатото лице С. Г. М., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не оспорва факта на извършено нарушение, за което му е наложена финансова санкция. Изразява готовност да заплати паричната сума, наложена му с решението за осъждане.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Федерална република Германия е държава - членка на Европейския съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице С. Г. М. е *** гражданин, роден на *** г., с ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, област ***, ул. „***“ № *.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 08.03.2023 г. спрямо С. М. е постановено Решение № 05.1510344.9 от несъдебен орган в издаващата държава – Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц, Федерална република Германия, с което спрямо същия е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична сума в размер на 140,00 евро, както и парична сума в размер на 28,50 евро, представляваща направени в административното производство разходи, довели до постановяване на решението. Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата държава, квалифицирано като административно нарушение по чл. 3, ал. 3, чл. 49, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закон за движение по пътищата (StVG), 11.1.4 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat), изразяващо се в това, че на 09.01.2023 г. в 17:16 часа, засегнатото лице М., като водач на товарен автомобил с регистрационен номер ***, движейки се в района на гр. Мертесдорф, по провинциален път L 151 при 3,70-ия километър при посока на движението – гр. Хермескайл, е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 19 км/ч., като при допустима скорост от 60 км/ч., установената скорост е 79 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност).

От текста на удостоверението

2 се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена и адрес в България, а също датата на издаване на решението и на влизането му в сила (съответно 08.03.2023 г. и 04.04.2023 г.), размерът на наложената санкция – 140.00 евро и на направените в административното производство разходи, довели до постановяване на решението - 28,50 евро.

Производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.

Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило административно нарушение на територията на издаващата държава. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за извършеното административно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, паричната сума, която е наложена на засегнатото лице за извършеното деяние, както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 04.04.2023 г. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самото решение, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

При така установените факти настоящият съдебен състав установява наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.

На първо място, желаното за признаване решение е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от 3

ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението.

На следващо място, засегнатото лице С. Г. М. има местоживеене на територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че С. Г. М. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а именно в гр. ***, област ***, ул. „***“ № *. Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл.

30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация , настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на решението.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на извършване на деянието - 09.01.2023 г., влизането в сила на решението – 04.04.2023 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС , освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН .

Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от 4 хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС . Деянието, за което засегнатото лице е санкционирано от компетентния несъдебен орган на Федерална република Германия, представлява административно нарушение и по българското законодателство. Засегнатото лице С. М. е физическо лице, което е пълнолетно според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението. От приложеното по делото удостоверение е видно, че на българския гражданин С. М. е наложено наказание при писмено проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на законодателството на Федерална република Германия за уведомяването му, включително за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия съдебен орган. При изрично отбелязване в удостоверението, че производството е било писмено и при липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е възможно явяването на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от ЗПИИРКОРНФС са неприложими в настоящия случай.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да 5 се приеме, че на санкционирания С. М. надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС , съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 168.50 евро в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 329,56 /триста двадесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лева.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът