Решение № 4413 от 09.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4413 гр. Пловдив, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330105181 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. П. С., ЕГН **********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, вр. чл. 10а ЗПК – за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит с № MAX_********* от 06.07.2023г. сключен между страните, предвиждащи заплащане на такса за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 2857.40 лева и за „Динамично плащане по кредит“ в размер на 4286 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит № MAX_********* от 06.07.2023г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 4500 лева.

Твърди се, че съгласно чл. 9 ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 2857.40 лева и „Динамично плащане по кредит“ в размер на 4286 лева.

Счита, че не дължи сумите за допълнителните услуги, тъй като посочените клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19 ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с тях се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед изложеното, се моли за прогласяване нищожността на клаузите, обективирани в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора, предвиждащи заплащане на такси за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 2857.40 лева и за „Динамично плащане по кредит“ в размер на 4286 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че клаузите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане по кредит“ от процесния договор не накърняват добрите нрави и не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с 1 правилата за поведение, установени в обществото. Заявява, че дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за гарантиране на пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Сочи, че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите се, не са етични, а правни принципи, скрепени с правни норми.

Счита, че евентуално противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Твърди, че изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК било спазено, като ГПР бил посочен в договора. Оспорва твърдението на ищеца, че този процент не е действително приложеният и не е начислен съгласно методиката, посочена в закона.

Оспорва и твърдението, че заявените от кредитополучателя допълнителни услуги са част от ГПР. Сочи, че същите не се калкулират в ГПР, като в тази връзка се позовава на допълнителните разпоредби на ЗПК.

Изтъква, че всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Посочва, че допълнителното действие никога не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит. Самото действие било посочено в Стандартния европейски формуляр като цена. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги не са неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за кредит № MAX_********* от 06.07.2023г., по който на ищеца е предоставена сумата от 4500 лева, както и, че в договора за кредит /в чл. 9, ал. 1 и ал. 2/ са уговорени такси за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 2857.40 лева и за „Динамично плащане по кредит“ в размер на 4286 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 10171/18.08.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит № MAX_********* от 06.07.2023г. /л.59/. С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 4500 лева.

Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 39.42 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 44.51 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 20 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 310.50 лева, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 6210 лева.

В чл. 9, ал. 1 от Договора, е посочено, че при кандидатстването си за кредит, Кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 2857.40 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в настоящия договор.

Според чл. 9, ал. 2 от Договора, при кандидатстването си кредит, Кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит, при условията на т.

7.4 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 4286 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в 2 настоящия договор.

В чл. 9, ал. 3 от Договора е посочено, че размерът на общо дължимото по кредита е 13 353.40 лева, като сумата е разсрочена на 20 месечни погасителни вноски, по 667.67 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

В чл. 9, ал. 1 от Договора е посочено, че за Бързо разглеждане на искането, кредитоискателят дължи сума в размер на 2857.40 лева, а в чл. 9, ал. 2 от Договора е посочено, че за Динамично плащане по кредита, кредитоискателят дължи сума в размер на 4286 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксите за Бързо разглеждане и за Динамично плащане по кредит, представляват действия по усвояването и управлението на кредита във времево отношение.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите за тези услуги и възнаградителната лихва.

Ето защо са налице неравноправни клаузи, с които реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съдът намира тези клаузи за нищожни и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираните клаузи, предвиждащи такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане по договора имат за цел да заобиколят ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това, клаузите за дължимостта на таксата за бързо разглеждане на искането и на таксата за динамично плащане, противоречат на добрите нрави – общият им размер /7143.40 лева/ надхвърлят размера на предоставената сума /4500 лева/; водят до неоснователно обогатяване за кредитора, като предвиждат допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъдат включени в ГПР, като при това положение - заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез тях се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и 3 потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузите, предвиждащи плащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит и за динамично плащане, са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузите за дължимост на възнаграждение за бързо разглеждане на искането за кредит и за динамично обслужване на кредита са и нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави.

Ето защо исковете за прогласяване на недействителността на тези клаузи следва да се уважат, като основателни и доказани.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С определение от 03.06.2024 г. на съда по настоящото дело, ищецът е освободен, от задължението му за заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 5181/2024 г. по описа на ПРС.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати разноските за държавна такса в размер на 285.74 лева.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 10) е посочено, че тя се представлява безплатно от Еднолично адвокатско дружество Е. И., поради затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед броя, вида и цената на исковете (7143.30 лева), тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер от 1014.34 лева, съответно в размер на 1217.20 лева с вкл. ДДС, доколкото Еднолично адвокатско дружество Е. И. е регистрирано по ЗДДС. Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.