Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 548 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 678/2025
Вид
Определение № 548
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. София, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600678 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба на Г. Н. Г., чрез защитника му адв. Д., срещу протоколно определение от 08.05.2025г. на СГС, НО, 2 с-в, постановено по н.ч.д. № 2267/2025г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 1292/15г. на Софийски Градски съд.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по отношение на Г., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.

Излагат се съображения, че осъденият е дал доказателства за поправянето си, което е видно от поведението му в пенитенциарното заведение, както и че е осъзнал грешката си и няма опасност от извършване на ново престъпление при постановяването на УПО. Навеждат се доводи, свързани с неотдаване на дължимото значение на времето, през което осъденият е бил задържан в Шотландия, като неправилно се приема, че става въпрос за „начална фаза“ на корекционния процес. В същото време се сочи, че докладът по отношение на Г. е нелогичен и вътрешно противоречив и не отразя реалността относно личността на осъдения. Поради това се оспорва изводът на СГС, че осъденият не е дал доказателства за поправянето си и се моли за отмяна на 1 определението, с което е оставена без уважение молбата на осъдения.

Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Г. Н. Г. е осъден по НОХД № 1292/16г. на СГС, като за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр ал. 1 от НК, му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 години и 6 месеца. Към 08.05.25г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 3 години, 10 месеца и 1 ден, от работа 1 месец и 2 дни, като е налице остатък от 1 година 6 месеца и 27 дни.

Настоящият въззивен състав намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. Г..

Доводите на защитника в тази насока се явяват основателни и намират опора в доказателствения материал по делото. На първо място, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК. Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, въпреки че е налице немалък остатък, с оглед номиналния размер на наказанието. В същото време, видно от изготвения по отношение на Г. доклад, при него се констатира нисък риск от рецидив в размер на 28 точки по използваната скала. По отношение на него е налице постановена награда, като не е наказван в рамките на периода на изтърпяване на наказанието, като поведението му в мястото, където търпи наказанието е дължимото такова, като не са констатирани нарушения на правилата. Сочи се също така, че у него са налице ресурси, свързани с трудоспособната му възраст, формираните трудови навици, подкрепата от страна на близките, както и степента му на образование. Този съдебен състав не приема изразеното становище в докладите, свързано с твърдението, че става въпрос за началото на корекционната дейност по отношение на осъденото лице. Действително, същият е постъпил в Затвора – гр. София на 18.09.2024г., но наказанието е с начало 21.07.2021г., откогато Г. е бил задържан в рамките на производството по предаването му от Великобритания. По този начин на практика се изключва принципното дисциплиниращо въздействие на продължителното му изолиране от обществото, включително чрез търпене на мярка за неотклонение в рамките на процедурата по предаването му на 2 компетентните български власти за изтърпяване на влязлата в сила присъда.

Това важи в особена степен когато става въпрос за лице, за което това е първо осъждане и което до този момент не е било в досег с правосъдието, от което следва извод, че не са налице в такава степен изградени престъпни навици.

Поради това не следва да се придава това значение на обстоятелството ,че режимът, при който се търпи наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е смекчен от СТРОГ на ОБЩ. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че осъденият е полагал усилия за своята квалификация, като е посещавал курсове, както и че е работил по време на изтърпяването на наказанието.

Видно от изготвения доклад, при Г. няма самооправдателни нагласи, като същият поема вината за извършеното правонарушение и счита присъдата за справедлива. Тук е мястото да се посочи, че този съдебен състав намира за налични съществени дефицити и противоречия в изготвения от 18.03.2025г. доклад спрямо осъдения Г.. Извън техническите грешки, свързани с описанието на постановените спрямо осъдения съдебни актове и наложените наказания, следва да се отчетат противоречията в него. От една страна се сочи, че са налице дефицити, свързани с начина на живот на осъдения и управлението на доходите, що се отнася до нелегалните източници на доходи, лесното му повлияване от криминалното му обкръжение, както и че е налице рисков начин на живот и че обичайните му дейности подтикват към извършване на правонарушения. От друга страна, налично е описание, че Г. е дистанциран към обкръжението си в пенитенциарното заведение, както и че след приключване на престъпната му дейност, за която е осъден, той е живял в Шотландия, където е работил във фабрика и не е имал други престъпни прояви. Същото се отнася и до твърдяната проблемна зона „Умения за мислене“, като от една страна се твърди, че осъденият не разпознава проблемите, както и че не осъзнава в достатъчна степен последствията от действията си, като от друга страна се сочи, че Г. прима отговорността за извършеното деяние и намира присъдата за справедлива. Поради това и направените в доклада изводи по своята същност не съответстват в необходимата и достатъчна степен на съдържащото се в самия него фактическо описание, като на практика се описва и анализира не актуалното констатирано състояние и поведение на Г. и деятелността след прекратяване на престъпната дейност, а самата такава, за която същият е осъден.

Всичко изложено дотук води до извод за положително развитие в 3 личността на осъдения Г. Г. и неговото поправяне до степен, че са налице предпоставките на чл. 70 за постановяване на УПО спрямо него. Доводите на първоинстанционния съд в атакуваното определение не намират опора в доказателствения материал и по-специално в изготвения доклад по отношение на осъдения, преценен съвкупно с деятелността му по време на изтърпяване на наказанието, тази до задържането му и липсата на други осъждания. Не може да бъде пренебрегната в тази насока и дисциплиниращата роля на определения изпитателен срок. Допълнително в тази насока съдът намира, че с оглед немалкия остатък, по отношение на Г. следва да бъде определена пробационна мярка

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С

ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, която да бъде изпълнявана през изпитателния срок, в размер на неизтърпяната част от наказанието. Съдът намира, че с оглед всички данни за личността на осъдения и посоченото дисциплиниращо въздействие на изпитателния срок и пробационната мярка, няма пречка целите на наказанието на практика да бъдат постигнати и при постановяването на УПО спрямо осъдения Г. Г.. Следователно, атакуваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което по отношение на осъдения Г. да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието му, която следва да бъде изчислена от страна на администрацията на затворническото заведение с оглед конкретната дата на привеждане на определението в действие и при преценка на редукцията с оглед евентуално положен труд от страна на осъдения. На основание чл. 70, ал. 6 от НК, следва да бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на така определения изпитателен срок, по отношение на осъдения следва да се изпълнява пробационна мярка ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С

ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.05.2025г. на СГС, НО, 2 св, постановено по н.ч.д. № 2267/2025г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Г. Н. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 1292/15г. на Софийски Градски съд.

На основание чл. 70, ал. 1 от НК, ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО Г. Н. Г., ЕГН ********** от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено с НОХД № 1292/15г. на Софийски Градски съд.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 70, ал. 6 от НК, изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

На основание чл. 70, ал. 6 от НК, ПОСТАНОВЯВА в рамките на изпитателния срок по отношение на Г. Н. Г., ЕГН **********, да бъде изпълнявана пробационна мярка ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5