Решение № 1019 от 27.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. гр. Стара Загора,, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530102732 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. Й. Б. от гр. Стара Загора, чрез адв. М. М. от АК – Пловдив, против „Фератум България“ ЕООД, гр. София, с която се иска прогласяване нищожността на Договор № 1028406/10.06.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, а при условията на евентуалност – прогласяване нищожността на чл. 5 от същия договор, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция/поръчителство. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.06.2021 г. е сключил с ответното дружество Договор № 1028406 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сумата от 1 000 лв., при общо задължение за връщане в размер на 1 230 лв., включващо 230 лв. лихва, при срок на кредита от 12 вноски. Съгласно чл. 5 от договора ищецът е следвало да сключи договор за гаранция с „Multitude Bank“, за което е уговорено заплащането на 930 лв. съгласно погасителния план по договора за гаранция.

Ищецът поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

1

Твърди, че в договора не са посочени условията за прилагане на уговорения годишен лихвен процент, както и че не е посочен по ясен начин размерът и съотношението на възнаградителната лихва, главницата и таксата за гаранция.

Твърди също, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като представеният погасителен план не индивидуализира по размер, периодичност и състав дължимите главница, договорна лихва и такса за гарант. Поддържа се, че не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно годишния процент на разходите, тъй като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без да е ясно какви компоненти са включени в него и по какъв начин е формиран. Ищецът твърди, че възнаграждението по договора за гаранция в размер на 930 лв. не е включено в ГПР и ГЛП, поради което посоченият в договора ГПР не отразява действителното оскъпяване на кредита и се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че разходът за гаранцията представлява част от общия разход по кредита и следва да бъде включен при изчисляването на ГПР.

При условията на евентуалност ищецът поддържа, че чл. 5 от договора за потребителски кредит, въз основа на който е сключен договорът за гаранция/поръчителство, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.

143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че чрез клаузата сключването на договор за поръчителство е поставено като условие за отпускане на кредита, като възнаграждението за гаранцията е в размер на 930 лв., което според ищеца води до значителна нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави. Поддържа се още, че клаузата е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и създава неравновесие между правата и задълженията на страните, както и че не е индивидуално уговорена, а е част от предварително изготвени стандартни условия на договора.

По тези съображения ищецът моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност нищожността на чл. 5 от договора, и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва сключването на Договор за 2 потребителски кредит № 1028406/10.06.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1000 лв. със срок за погасяване 12 месеца, както и че съгласно чл. 5 от договора е предвидено обезпечаване на задължението чрез поръчителство. Ответникът твърди, че ищецът е имал право на избор относно начина на обезпечаване на задължението си и сам е избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител, след като е бил предварително информиран за условията и дължимото възнаграждение. Поддържа, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение между ищеца и „Мултитюд Банк“, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, поради което евентуални искове за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими поради ненадлежно конституиране на ответника. Ответникът оспорва твърденията за заблуждаваща търговска практика и за неравноправност на чл. 5 от договора.

Твърди, че ищецът е бил информиран за възможностите за обезпечение, размера на дължимите суми и последиците от избора си чрез предоставената преддоговорна информация, договора за кредит и документите от „Мултитюд Банк“, които е потвърдил чрез SMS. Поради това счита, че клаузата е ясна, не е наложена едностранно и не създава неравновесие в правата и задълженията на страните. Оспорва и твърденията за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че възнаграждението по договора за гаранция представлява разход за незадължителна услуга, предоставяна от трето лице, поради което не следва да бъде включвано в ГПР. Твърди, че на ищеца е предоставена изискуемата преддоговорна и договорна информация, както и възможност да направи информиран избор и да се откаже от договора в предвидения 14-дневен срок.

Ответникът поддържа, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1028406/10.06.2021 г., сключен между "Фератум България" ЕООД, в качеството на кредитор, и Б. Й. Б., в качеството на кредитополучател.

Съгласно договора, кредиторът се задължава да отпусне на кредитополучтеля 3 кредит в размер от 1000 лв., който подлежи на връщане на 12 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Предвиден е лихвен процент от 23,00%, като лихвата възлиза на 230 лв., а общо дължимата сума на 1 230 лв. В чл. 4 е уговорено, че общият разход по кредита е 230 лв. и включва само лихвата, като ГПР възлиза на 49,11%, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Фератум банк" в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е сключен договор за гаранция с предвидения гарант.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор № 1028406/10.06.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, поради противоречие с императивните изисквания на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при условията на евентуалност – с иск за прогласяване нищожността на чл. 5 от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора 4 се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим.

Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В представения по делото договор за кредит липсва описание на 5 условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоена сумата от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Освен това, в договора за потребителски кредит не е налице и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Макар в чл. 2 от договора да е предвидено, че кредитът се погасява съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, такъв не е приложен към представения от ищеца препис от договора за кредит. Ответникът също не е представил погасителния план, въпреки че същият би установил изпълнението на законовите изисквания относно съдържанието на договора. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е доказано наличието на погасителен план с изискуемото от закона съдържание, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Също така, в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,11%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал.