Решение № 52 от 17.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Сливница, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100636 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. И., с която против „........“ ЕООД са предявени обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 1084421 от 08.11.2021 г. или при условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на клауза на чл. 5 от договора;

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит. Твърди, съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечавал с поръчителството на дружество, свързано с ответника. За тази услуга ответникът му начислил възнаграждние. Твърди, че поради невключването на размера на това възнаграждение в ГПР, то посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Поради това договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК. Счита, че това възнаграждение се явява скрита неустойка и води до обогатяване на кредитодателя. Посочва още, че процесната клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че договорът и посочените клаузи отговарят на закона и са действителни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК:

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави. Според 1 чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1. сключването на процесния договор за кредит и свързан с него договор за поръчителство, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора, респ. клаузите са нищожни на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, респ. по евентуалния иск – нарушаване на изискванията за добросъвестност при уговаряне на клаузата на чл. 5 от договора за кредит;

Не се оспорва от ответника, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № 1084421 от 08.11.2021 г., се установява, че между ищеца като кредитополучател и ответника „Ф.Б.“ ЕООД като кредитодател е сключен договор за кредит. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2500 лева, а ищецът се е задължил да я върне съгласно погасителен план в срок до 08.12.2021 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 875 лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0 % и годишен процент на разходите – 49,66 %.

Общият размер на всички плащания е 3375 лева. Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място трябва да се установи дали този договор, респ. чл. 5 от договора противоречи на закона или го заобикаля.

Сключеният между „........” ЕООД и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Фератум Банк (понастоящем Мултитюд Банк p.l.c.) в полза на дружеството – ответник. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че сам и недвусмислено е посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител, като е можел да посочи и физическо лице за поръчител.

В т. 4.3 от предоставената на ищеца преддоговорна информация, е посочено, че при избор да се сключи договор за поръчителство с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за това за заемателя ще бъдат 2475 лева, които няма да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

По делото не е представен договор за гаранция, сключен между ищеца и третото лице Фератум Банк /сега Мултитюд Банк ПЛС/. Същевременно съдът съобрази, че на основание чл. 190 от ГПК ответникът е бил задължен в срок до датата на първото заседание да представи по делото договор за поръчителство (гаранция), сключен между ищцата и Фератум Банк /сега Мултитюд Банк ПЛС/. Поради това и прилагайки разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съдът намира, че по делото е доказано сключването между ищеца и Фератум Банк 2

/сега Мултитюд Банк ПЛС/ на договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, с уговорено и дължимо възнаграждение. Освен това съдът приема, че такъв договор е сключен, тъй като ответникът не е оспорил съществуването на договора, нито е заявил, че този договор не се намира при него. Отделно в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че ищецът сам е избрал Фератум Банк /сега Мултитюд Банк ПЛС/ за поръчител. Следователно ответникът е направил признание на неизгодното за него обстоятелство, че към договора за кредит е сключен и договор за поръчителство между ищеца и Фератум Банк /сега Мултитюд Банк ПЛС/. Между страните не се спори, че задълженията по договора за потребителски кредит са били обезпечени от Фератум Банк /сега Мултитюд Банк ПЛС/, в полза на което е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 2475 лева, видно от преддоговорната информация. Въпреки, че не е представен самият договор за поръчителство, съдът намира, че са налице достатъчно други документи, които сочат на сключването му, а видно от преддоговорната информация в документа е посочен и размерът на възнаграждението по този договор. Уговореното заплащане в полза на дружеството – поръчител по същество не се и оспорва от ответника, като се оспорва фактът, че сумата следва да е част от ГПР по договора за кредит.

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на договора, едноличен собственик на капитала на дружеството „........“ ЕООД, ЕИК ............., е Мултитюд СЕ, идентификация 1950969-1, Финландия;

Понастоящем, едноличен собственик на капитала на дружеството е Мултитюд АГ, Чуждестранно юридическо лице, Швейцария.

От извършена служебно справка в публично достъпния Търговски регистър на Малта се установява, че собственици на капитала на Multitude bank p.l.c., (рег. № C 56251) са лицата Ferratum (Malta) Holding Limited (рег. № C 56250), регистрирано в Малта, притежаващо 9999999 дяла на стойност по 1 евро всеки, и Multitude AG (рег. № CHE-445.352.012), регистрирано в Швейцария, притежаващо 1 дял. Същевременно собственици на капитала на мажоритарния собственик – Ferratum (Malta) Holding Limited (рег. № C 56250), регистрирано в Малта, са Multitude International Services OY (рег. № 25832647), регистрирано във Финландия, притежаващо един дял на стойност 1 евро, и Multitude AG (рег. № CHE-445.352.012), регистрирано в Швейцария, притежаващо 9999999 дяла. При справка в публично достъпния търговски регистър на Швейцария се установява, че на основание решение от 05.09.2024 г. Multitude P.L.C. (рег. № C 109441) е преместило офиса си от Гзира (Малта) в Швейцария, където е било регистрирано Multitude AG (рег. № CHE445.352.012), тоест Multitude P.L.C. (рег. № C 109441), което сочи, че е едноличен собственик на капитала на „........“ ЕООД, е идентично с Multitude AG (рег. № CHE445.352.012).

Това е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на сключване на договора, тъй като дружествата са свързани. Чрез въвеждането 3 на тази клауза се цели заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за длъжника. Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният процент по кредита. Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този размер, се счита за нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Предвид предпоставките, при които се предоставя поръчителството, то сумата която се дължи е с характер на възнаграждение и е следвало стойността да бъде включена изначално при формирането на ГПР /в този смисъл е и т. 7 от решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. Следователно в процесния договор за кредит е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти. По този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Освен това ГПР надвишава максимално допустимия размер от 50%, което пък е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова следва да се приеме, че договорът е недействителен на основане чл. 22 от ЗПК /в този смисъл е и т. 8 от решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/.

На следващо място клаузата на чл. 5 от договора е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя.

Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и 4 комисионни. Освен това уговореното възнаграждение за поръчителство е с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия заем. На следващо място доколкото договорът за поръчителство е сключен с дружество свързано с дружеството заемодател, то следва изводът, че единствената цел на този договор е увеличаване на задълженията на длъжника. Отделно от това длъжникът е бил ограничен в избора си на поръчител, тъй като същият следва да бъде дружество одобрено от заемодателя. Действително, предвидена е възможност поръчители да бъдат и физически лица, но същите следва да бъдат одобрени от заемодателя, което на практика принуждават задълженото лице да избере за поръчител дружество, посочено от заемодателя.