Решение № 133 от 11.10.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500096 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Я. В. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител против Решение №1061/07.11.2022 г.,постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.№70/2022г. по описа на ОС – Бургас. Решението се оспорва като неправилно. На първо място се оспорва наличието на правен интерес и активна процесуална легитимация на „Банка ДСК“ЕАД да води квалифицирания по чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ и чл.45 от ЗЗД иск.

Изп.д.№553/2016 г. на ЧСИ Б. е с взискател „Таурус 2001“ЕООД и длъжник „ЕФГ Билд груп“ЕООД. Страната сочи,че банката няма качеството на взискател по изпълнителното дело , не е представила изпълнителен лист против длъжника. В случая съдът е приел , че ЧСИ е отговорен по чл.74 от ЗЧСИ пред неограничен кръг лица, което противоречи на всякаква правна и житейска логика. Тази разпоредба регламентира отговорността на ЧСИ по повод своята дейност , а това определя и кръга на лицата пред които отговаря – взискател , длъжник , присъединени взискатели , наддавачи – в този смисъл е и ТР№2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Това се обуславя и от разпоредбата на чл.435 от ГПК , която очертава кръга на засегнатите лица , а Банката не представя доказателства , че е страна по изп.д.№553/2016 г. , а само излага твърдения , че нейния интерес е увреден от съдебния изпълнител по това дело. Страната сочи , че за да е налице неин увреден интерес , тя трябва да 1 разполага с евентуално изпълняемо право срещу длъжника. Цитира се и съдебна практика. В процесния случай Банката не е представила доказателства да има качеството на кредитор с обезпечено вземане с наложена възбрана върху процесните недвижими имоти или да се ползва спрямо тези имоти с право на задържане. С оглед на това съдът в решението си е приел , че Банката няма качество на присъединен взискател по право по изп.д.№553/16 като същевременно не се произнася относно правата на Банката , които смята че са увредени, което следва да бъде изяснено с оглед допустимостта на иска. На следващо място – оспорва се неправилно приетото от съда , че исковата претенция е предявена в давностния срок – че давността започва да тече от влизане в сила на постановлението за възлагане, а при деликтните искове - от конкретното действие , което се оспорва като незаконосъобразно. При това положение - от датата на възлагателното постановление – 25.11.2016 г. не може да се приеме , че срокът изтича на 25.01.2022 г. поради обявеното извънредно положение / за което по ЗМДВИП от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. спират да текат сроковете/. Страната излага аргументите си в тази насока като сочи , че петгодишният срок изтича на 25.11.2021 г., а дори и със спиране заради извънредното положение / 35 дни/ той ще изтече на 29.12.2021 г. , вкл. и националните празници – на 07.01.2022 г. Исковата молба е входирана в съда на 17.01.2022 поради което се сочи в жалбата , че е просрочена.

Прави се оплакване в жалбата , че съдът не се е произнесъл по наведен в ОИМ довод за недопустимост на претенцията.Ако Банката оспорва качеството на взискател на „Таурус 2001“ и твърди , че е присъединен взискател и има вземане от длъжника , то е следвало да упражни тези си права в срока по чл.464 от ГПК. Ако се предяви искът срещу взискателя и длъжника предаването на сумата , определена за кредитора с оспореното вземане, се спира. Но ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.

Оспорва се и становището на съда , че не следва да се съобразява с постановените до момента решения на ОС – Бургас и АС – Бургас по повод оспорвания на Банката с правно основание чл.435 от ГПК и чл.463 от ГПК.

По отношение на едното решение с №640/2010 г. се сочи , че не е свързано с настоящия случай, а Решение №184/2011 г. по чл.435 от ГПК няма пречка да е висящо заедно с иска за обезщетяване като няма преюдициалност между двете производства. И двете дела по чл.435 от ГПК са били решени и решенията по тях са влезли в законна сила през 2017 г.

Възразява се на твърденията на Банката , че има вписана искова молба по чл.135 от ЗЗД срещу „Сан сити“ООД и „ЕФГ Билд груп“ЕООД , която й давала право да изпълнява: - по този повод в Решение №102/2017 г. по в.гр.д.

№114/2017 г. на ОС – Бургас е прието че – договорът за особен залог върху цялото търговско предприятие на длъжника „Билд груп“ЕООД е бил вписан преди вписването на исковата молба на Банката с правно основание чл.135 от ЗЗД , при което преди банката има кредитор с привилегия , произтичаща от 2 заложното право. Поради това са неоснователни твърденията на Банката , че се явява присъединен по право взискател на основание вписана в нейна полза искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД и като такъв следва да участва в разпределението. Оспорва се това качество на присъединен взискател в започналото изпълнително производство по чл.459 от ГПК доколкото в нейна полза няма вписана възбрана, нито ипотека и не е налице хипотезата за присъединяване по право в изпълнителното дело. Оспорва се наличието на изпълнителен титул към датата на продажбата и поради това не може да се удовлетворява от цената на продаденото имущество. В случая съдът е споделил довода на взискателя , че обявената недействителност по чл.135 от ЗЗД на апортната вноска, извършена от „Сан сити“ООД в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД е относителна – само спрямо кредитора – ищец , а за всички останали трети лица е действителна. Позовава се на съдебна практика – че решения по искови молби, подлежащи на вписване , които не са били вписани преди възбраната, не са противопоставими на взискателя и на присъединени кредитори. По този начин – в процесния случай макар и Банката да има право на предпочтително удовлетворяване за вземането си за разноски по иск по чл.135 от ЗЗД се конкурира със заложен кредитор, на който оспорената с иска по чл.135 от ЗЗД сделка не може да се противопостави , тъй като той не участва в процеса , а е трето лице – поради поредността на учредяване на залога и вписването на исковата молба / залогът е учреден преди вписването на исковата молба/ и затова при разпределението Банката се нарежда след заложния кредитор , който има привилегия – първа по ред.

Жалбоподателят оспорва решението в частта , с която съдът е приел , че заложният кредитор „Таурус 2001“ЕООД неправилно е присъединен по изпълнителното дело за цялото си вземане и че залогът е частично заличен. В случая БОС е следвало да се съобрази с постановените вече съдебни решения – в тази насока са налице приложени по делото решения на ОС и на АпС. Не се излагат мотиви защо становището на този състав не съвпада с това по предходните дела. В приложените решения е прието и установено че „Таурус 2001“ЕООД е първоначален взискател въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника „ЕФГ билд груп“ЕООД – за сумата от 2000 лв. – частично от обща сума от 400 000 евро главница. След образуване на изпълнителното дело , с отделна молба представител на „Таурус 2001“ЕООД е поискал да се присъедини по образуваното изпълнително дело на осн. чл.32 ал.5 от ЗОЗ и на осн. чл.459 ал.2 от ГПК е бил присъединен при положение ,че от страна на заложния кредитор не се изисква активно поведение – той се счита за присъединен по право. Присъединяването е било извършено на основание потвърждаване за вписването на договора за залог в ЦРОЗ за цялата сума от 1 600 000 евро , за която е учреден / а не въз онова на удостоверение за пристъпване към изпълнение – както се твърди от Банката/.

В случая извлечението за вписан залог удостоверява , че в ЦРОЗ има вписан първи по реда договор за ОЗ върху цялото търговско предприятие на 3 дружеството – длъжник „ЕФГ Билд груп“ в полза на взискателя „Таурус 2001“ като залогът обезпечава вземането за 400 000 лв. – главница и 1 200 000 евро – неустойка – или общо 1.6 млн. евро. Като неоснователно се оспорва твърдението на Банката , че „Таурус 2001“ следвало да се удовлетвори само за сумата от 1000 лв. , за което било вписано пристъпване към изпълнение. В настоящия случай заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение към движими вещи за сумата от 1000 лв. , а изпълнението е насочено към недвижим имот – част от търговското предприятие на длъжника , което е предмет на особения залог за цялото вземане. Присъединяването на „Таурус 2001“ е на основание чл.32 ал.5 изр.

Второ от ЗОЗ за цялата обезпечена сума от 1 6 млн. евро. Привилегията на взискателя е основана на вписаните в негова полза залог върху търговското предприятие на длъжника и възбрана върху недвижим имот. В решение №212 по ч. гр.д.№163/2017 Ап.С – Бургас е приел , че качеството на взискател на „Таурус 2001“ е установено с решение №93 по възз. гр.д.№905/2016 г. на ОС – Бургас , както и че освен наличието на изрична молба за конституиране заложният кредитор е присъединен по право на основание чл.459 ал.2 от ГПК.

Според страната е недопустимо шест години след извършване проданта на процесния имот и след като Банката е упражнила правото си да обжалва разпределението със същите твърдения понастоящем да претендира обезщетения за вреди от ЧСИ , което поставя под въпрос стабилността на действията на ЧСИ по изпълнението. Моли се за отмяна на обжалваното решение като се прекрати производството като недопустимо , евентуално – да се отхвърли претенцията като недоказана и неоснователна. Претендират се разноски.

Депозирана е и въззивна жалба против Решение №58 от 19.01.2023 г. , с което е присъдена законната лихва върху присъдената главница считано от 17.01.2022 г. до окончателното плащане. Поддържат се всички изложени в основната въззивна жалба възражения относно недопустимостта и неоснователността на обжалваното решение.Моли се също за отмяна на обжалваното решение №58 и да се прекрати производството по делото , евентуално – да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.

Представен е отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ЕАД , ЕИК 121830616, гр.София. Въззивната жалба на Я.Б. се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Страната излага следното: От фактическа страна по делото е установено че изп.д.№553 е образувано по молба на „Таурус 2001“ЕООД въз основа на изп. лист за сумата от 2000 лв. – частично вземане от главница в размер на 400 000 евро, дължима по договор за заем от 13.03.2013 г., законната лихва от 13.10.2015 г. до окончателното изплащане и 40 лв. – разноски. С молба от 04.12.2015 г. „Таурус 2001“ЕООД е поискал да бъде присъединен по делото на осн. чл.32 ал.5 от ЗОЗ въз основа на вписан в негова полза особен залог върху търговското предприятие на „ЕФГ Билд груп“ЕООД., като е приложено удостоверение за първоначално вписване на 4 договор за ОЗ, потвърждение за вписване на пристъпване към изпълнение , заявление за вписване на пристъпване към изпълнение за вземане в размер на 1000 лв. спрямо принтер и копирна машина, съгласие за пристъпване към изпълнение и Договор за ОЗ. С постановление от 07.12.2015 „Таурус 2001“ е присъединен като взискател по изп.д.№553/2015 г. на осн. чл.456 от ГПК във вр. с чл.32 ал.5 от ЗОЗ. С протокол от 26.02.2016 г. изготвен по изп.д.

№553/15 за купувач на имот с идентификатор *** по КККР на Бургас е обявен „Таурус 2001“ за сумата от 364 220 лв. С разпределение от 09.03.2016 г. на осн. чл.495 от ГПК , „Таурус 2001“ е задължен да заплати ДДС , данъчни задължения и такси по ТТЗЧСИ в общ размер на 73 608.45лв. , а сумата от 290 611.55 лв. е прихваната срещу вземането на този взискател по същото изп. дело. Впоследствие по същото изпълнително дело са извършени още няколко продажби като на „Таурус 2001“ са възложени още четири имота. С протокол от 15.11.2016 г. по продажба на имот с идентификатор *** - Бистро за купувач е обявено“Димови“ЕООД / за сумата от 251 000 лв./ , с постановление за възлагане имота е възложен на това дружество. Изготвено е разпределение като в полза на „Таурус 2001“ е разпределена сума от 133 641.12 лв. Две години преди образуването на изп.д.