Решение № 271 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110207419 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. С. срещу наказателно постановление (НП) № 23-*** от 11.04.2024 година на Началника на група към ОПП-СДВР, с което на С. К. С., на основание член 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на член 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че мотоциклетът е бил придвижен до бензиностанцията чрез прибутане. Жалбоподателят оспорва да е имал качеството на водач.

Посочва се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), жалбоподателят е идентифициран с две имена, както и не е посочено кой е притежател на СУМПС с посочения номер. По отношение на наказанието, жалбоподателят счита, че същото е незаконосъобразно и неоснователно поради недоказаност на нарушението. Твърди се и нарушение на разпоредбите на член 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и член 42, т. 3 ЗАНН.

Направени са и възражения по отношение на диспозитива на НП, като в тази връзка е посочено, че административно наказващият орган (АНО) се е задоволил единствено с дословно цитиране на нарушената разпоредба. Изтъква се и това, че констатациите на съставителя на АУАН не се ползват с презумптивна сила. С тези аргументи се иска отмяна на НП. Отправена е претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се и се представлява от адв. Й.. Същият поддържа жалбата, като акцентира върху това, че актосъставителят не си спомня нищо и пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от процесуален представител - гл. юрк. П. е взето становище по делото, като е посочено, че НП е правилно и законосъобразно, като са изложени аргументи в тази насока и въз основа на тях е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Отправена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с член 84 ЗАНН, вр. член 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

На 12.05.2023 година при извършена проверка в град София, около 15.46 часа на бул.

„Никола Петков“ с посока на движение от ул. "Бойчо Бойчев" към ул. "Николай Хрелков" се установява, че С. К. С. управлява МПС мотоциклет, марка/модел " ***" с рама № ***, който бил без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Водачът бил проверен на намиращата се в непосредствена близост бензиностанция „***“.

Констатираната липса на регистрационна табела станало повод полицейските служители да направят служебна справка с оперативната дежурна част (ОДЧ-60) и установили, че МПС не е било регистрирано на територията на Република България.

Предвид установеното, свидетелят И. Г. съставил АУАН, серия GA № 888615 от 12.05.2023 година, в който констатирал като нарушена разпоредбата на член 140, ал. 1 от ЗДвП.

Полицейските служители счели, че са налице признаците на извършено престъпление с правна квалификация по член 345, ал. 2 НК и препратили материалите на Софийска районна прокуратура. По материалите, съдържащи се в преписката било образувано досъдебно производство № 921/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 24985/2023 г. по описа на СРП. След извършено разследване, наблюдаващият прокурор счел, че деянието е малозначително по смисъла на член 9, ал. 2 НК и на основание член 243, ал. 1, т. 1 НПК прекратил досъдебното производство с постановление от 01.04.2024 г. и препратил материалите на ОПП-СДВР за преценка относно извършено нарушение на административните правила на ЗДвП.

Въз основа на материалите, съдържащите се в прокурорската преписка, началник група в ОПП-СДВР издал НП № 23-4332-034118 от 11.04.2024 година, с което на жалбоподателя С. на основание член 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на член 140, ал. 1 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя на 07.05.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана при АНО на 17.05.2024 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите С. И.

Калин и И. К. Г., постановление на СРП от 01.04.2024 година за прекратяване на наказателното производство, АУАН, свидетелство за регистрация на МПС (мотоциклет), издадено от Италианската република, фактура за закупуване на мотоциклета, договор за 2 покупко-продажба на МПС, справка-картон на водача С., заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО, както и другите писмени доказателства приобщени на основание член 283 НПК.

Тук е мястото да се отбележи, че макар свидетелят Г., който е актосъставител, да няма съхранен спомен за процесния случай, което съдът намира за логично предвид естеството на полицейската работа и множеството сходни случаи, същият е заявил по категоричен начин, че подписът в графата „актосъставител“ е негов, което означава, че именно той е вписал обстоятелствата в него.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. К., като по отношение на тях следва да се отбележи, че същият действително съобщава, че С. е избутал мотоциклета, но не когато е навлязъл в бензиностанцията, а след като полицейските служители са започнали проверката.

Свидетелят не съобщава никакви данни за това как жалбоподателят С. е навлязъл в бензиностанцията.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя С., в които той съобщава, че е бутал мотоциклета докато стигне до бензиностанцията. Тези негови твърдения са в противоречие с писмените доказателства по делото и с показанията на актосъставителя – свидетеля Г..

Отделно от това, твърдението му не намира опора в нито едно друго доказателство по делото. С тези аргументите, съдът цени тази част от обясненията му като негова защитна версия. В останалата им част, съдът кредитира обясненията на жалб. С..

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-13180 от 28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-7380 от 29.08.2022 г. на Директора на СДВР.

В настоящия случай АУАН е съставен при спазване на срока по член 34, ал. 1 от ЗАНН - в деня на установяване на административното нарушение, а обжалваното НП в срока по член 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като НП от 11.04.2024 година е в рамките на 6-месечния срок по член 34, ал. 3 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и следователно отговарят на нормативно установеното съдържание на член 42 и член 57 от ЗАНН. По отношение на възражението относно диспозитива на НП, съдът намира, че изчерпателно е посочено в него каква е правната квалификация на нарушението, и поради това намира възражението за неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че в диспозитива на този санкционен акт, АНО не е длъжен да преповтаря фактите, изложени в обстоятелствената част.

Съгласно член 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се 3 допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процедурата за това е регламентирана в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. От доказателствата по делото се установи, че МПС въобще не е било регистрирано в Република България по надлежния ред. Доказа се и обстоятелството, че свид. Г. го е видял да управлява мотоциклета, както е записано в АУАН, съставен от него и в който той е положил подписа си в графата за актосъставител. С оглед на това, възраженията в тази насока са неоснователни.

Видно от записаното в АУАН, жалбоподателят С. е управлявал мотоциклета по път, отворен за обществено ползване. Установено е и обстоятелството, че МПС е било без регистрационна табела.

Не следва да се споделят доводите на жалбоподателя, че причина извършването на нарушението е обстоятелството, че мотоциклетът е бил на ремонт поради техническа неизправност и това е наложило С. да го придвижи до бензиностанцията. Тук следва да се отбележи и това, че за снабдяването с гориво, не е било задължително да придвижва мотоциклета до бензиностанцията, тъй като за жалбоподателя е било възможно да закупи гориво от бензиностанцията, което да бъде налято в подходящ за това съд и да го пренесе до мястото, където е ремонтирал мотоциклета.

Не са налице предпоставките за приложение на член 28 от ЗАНН, предвид вида на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и характера на защитените обществени отношения, свързани с правата и задълженията на участниците в движението и опазване на живота и здравето на другите участници в движението. По силата на препращащата разпоредба на член 11 от ЗАНН, преценката за маловажност се извършва въз основа на критериите, дефинирани в член 93, т. 9 от НК, т. е. маловажно е онова административно нарушение, което с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението не разкрива отлика от другите, обикновени, случаи на нарушения от този вид. Липсата на вредни последици сама по себе си не е основание за приложение член 28 ЗАНН.

Административното нарушение е формално и от обективна страна не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито обществената му опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му.

Доколкото е налице формален състав на административно нарушение и той по дефиниция се осъществява с пряк умисъл, съдът намира, че жалбоподателят С. е осъществил нарушението с пряк умисъл.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, предвижда наказание за извършеното 4 нарушение на разпоредбата на член 140 ЗДвП, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба, в размер от 200 лв. до 500 лв. Предвид липсата на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, които да завишават степента на обществената опасност на деянието и липсата на такива, които завишават тази на дееца, съдът намира, че АНО правилно е определил наказанието към нормативно установения минимум.

По разноските:

На основание член 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските за юрисконсултско възнаграждение при условията на член 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 40,90 евро с левова равностойност 80,00 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.