Решение № 46 от 05.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Благоевград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А.ова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. А.ова Въззивно гражданско дело № 20251200500478 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№937/28.01.2025 г., подадена от адв. Г. Ю., процесуален представител на Х. М. П., К. М. Б. и А. К. Б., със съдебен адрес: гр.

Благоевград, ул. „***“ № 41, ет. 2 срещу Решение №330/24.10.2024 г., постановено по гр.д.

№1074/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

В жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба.

Твърди се в жалбата, че районният съд не е констатирал нередовности на исковата молба изразяващи се в изложени противоречиви и неясни обстоятелства, противоречие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба, както и липса на посочване на цена на иска и липса на вписване на исковата молба, с което се твърди, че производството пред районния съд е проведено по нередовна искова молба и е постановено недопустимо решение.

Бланкетно е посочено в жалбата, че решението е постановено и при допуснати съществени нарушения при постановяване на доклада по делото, включително разпределение на съответната доказателствена тежест на страните, като се твърди, че на въззивниците е била указана доказателствена тежест за факти и обстоятелства, включени в тази на въззиваемия по делото.

Твърди се, че решението е постановено при неправилно установена и изведена фактическа обстановка, при неправилно и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане и кредитиране на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твъди се, че неправилни и необосновани са фактическите изводи на 1 съда, изведени въз основа на анализ и обсъждане на доказателства, извършен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не само, че не са събрани доказателства, но и съдът въобще не е обсъждал възможността да се упражнява владение върху сградата, ако е установено, че същата е изградена през 1970 - върху нея, върху какъв имот същата е изградена, могло ли е да бъде упражнявано владение и т.н..

Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на съда по повод приетите за доказани оспорвания в производствата по чл. 194 ГПК - оспорване истинността на удостоверение за търпимост № 12/22.03.2023 г., издадено от гл. архитект К. Х. при Община Белица, както и оспорването на представените по делото декларации .

С оглед на горното се иска от въззивния съд да отмени изцяло Решение № 330/24.10.2024 година, постановено по гр. дело № 1074/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, като недопустимо -постановено по нередовна искова молба, неправилно и незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. Г. К., чрез адв. М. П. и адв. Р. К., в който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните пред районния съд доказателства е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като са неоснователни твърденията на жалбоподателите, доколкото не се установяват такива съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата и участието на страните в процеса .

С Решение № 330/24.10.2024 година, постановено по гр.дело № 1074/2023 година по описа на Районен съд – Разлог съдът по предявен положителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК е признал за установено по отношение на Х. М. П., ЕГН **********, К.

М. Б., ЕГН 68102110283 и А. К. Б., ЕГН **********, че А. Г. К., ЕГН ********** е собственик на основание наследство и давностно владение на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Белица, община Белица, област Благоевград, одобрение със Заповед № РД-18-53/01.04.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК-София, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 24.04.2003 година, с адрес на сградата – град Белица, п.к.2780, Община Белица, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и със застроена площ от 56 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение - селскостопанска сграда.

Със същото решение, районният съд е признал на основание чл.193 от ГПК за доказано оспорването истинността на удостоверение за търпимост № 12/22.03.2023 г., издадено от гл. архитект К. Х. при Община Белица и на декларация, изходяща от К. М. Б., заверена от секретаря на Община Белица - И.Д., с рег. № 536 от 29.12.2022 година.

В първоинстанционното решение подробно е направен анализ на събрания 2 доказателствен материал – писмени и гласни доказателства.

Така и въззивният съд установява от анализа на доказателствата от фактическа страна, че въззиваемият А. Г. К. е единствен наследник на С.Ю. К. (Г.Ю. (Ю.) К.) и на С.А. К.а , а въззивниците са наследници на А.К.И., починал на 14.02.2019 година, брат на бащата на въззиваемия. А. К. Б. е дъщеря на К. М. Б. и внучка на А.И..

Вярно е, че в приетия като писмено доказателство по делото пред районния съд Застрахователен договор за доброволно застраховане на имущества и отговорности на гражданите № 009178 от 20.02.1979 година е видно, че Г. Ю. К. (С.Ю. К.) от град Белица е застраховал имуществото си, включително и плевня, вписана под № 4 в договора.

Основателно е възражението във въззивнатажалба, че по делото не е установено, че описаната в застрахователния договор плевня е идентична на спорната такава, като в този смисъл въззивният съд приема, че този застраховатален договор не е относим към правния спор, доколкото не е установена идентичност на двете постройки – застрахованата и процесната.

Доказва се, че въз основа на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ и след подадено заявление – с Решение № 3 РА от 15.02.1999 година ОС“Земеделие“ - Белица е била възстановена собствеността върху ливада от 3.086 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.Белица в местността „Драглишки път“ на наследниците на Г. Г., който е представил пред реституицонния орган емлячен регистър и декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, за да се легитимира като собственвик на претендираните за възстановяване земеделски земи. Доколкото по отношение на това реституционно решение не е провеждан косвен съдебен контрол по реда на чл.17 от ГПК и същото е влязло в сила е задължително за съда.

След приключилата реституция на земеделски земи с влязлото в сила съдебно решение, което е индикация, че имотът – ливадата е била част от кооперативната собственост преди реституцията и наследниците на Г. са извършили доброволна делба. Така видно от Договор за доброволна делба от 24.10.2005 година измежду наследниците на Г. Н.

Г. - ливада в местността „Драглишки път“ с площ от 3.086 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.Белица е останала в дял на К. Г.а Г.а, която видно от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 69, том IV, рег. № 3087, дело № 669 от 2005 година по описа на нотариус С.К., рег. № 505 в регистъра на НК на Р.България и район на действие Районен съд-Разлог, се разпоредила с описания по - горе недвижим имот, като го продала на А.К.И., наследодател на въззивниците.

На 14.7.2023 година – така видно от нотариален акт за дарение № 165, том II, рег.

№3631, дело №342 от 2023 г. на Нотариус М.К., рег.№553 в Нотариалната камара, Х. М. П. и К. М. Б. с а дарили на А. К. Б. недвижим имот, представляващ - ливада в местността „Драглишки път“ с площ от 3.086 дка, представляваща по сега действащата КККР ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** с площ от 56 кв.м.

Доказва се, че за построенатна в ливадата сграда е било издадено удостоверение за търпимост - Удостоверение за търпимост № 12/22.03.2023 г., издадено от гл. архитект К. Х. при Община Белица. Относно удостоверението за търпимост се установява, че същото е издадено след като К. Б. е подал заявление за издаване на удостоверение за търпимост – лист 94 от първоинстанционното дело, ведно с Декларация за годината на построяване на строеж, в която декларация е посочено, че селскостопанската сграда с идентификатор *** е построена през 1968 година – същата на лист 95 от гр.дело № 1074/2023 година по описа на Районен съд – Разлог.

От приетите пред районния съд четири броя договори за наем в периода от 2020 година до 2023 година, се доказва и според въззивиният съд, че в този период А. К. е отдавал под наем сградата с идентификатор ***.

3

От анализа на гласните доказателства се установява, че правилно районният съд е възприел и анализирал по отделно и в съвкупност показанията на разпитаните свидетели на страната на ищеца – въззиваем и ответниците – въззивници. Доказва се и според въззивния съд, че с показанията си свидетелите К.Дж., А.К. и С.И., Н.Ч., установяват, че наследодателят на въззиваемия А. К. – неговия баща С. К. е построил в началото на 70-ти години на ХХ век спорната сграда - сега с идентификатор ***, представляваща селскостопанска постройка с площ от 56 кв.м. Така в показанията си свидетелите са категорични и не е налице противорчие в тази част относно соченото от двете групи свидетели, че С. К., който бил строител, е построил след разрешение от Председателя на Общинския съвет върху общинска земя постройката. Така и свидетелите безпротиворечиво сочат, че в тази именно постройка майката и бащата на А. К. до смъртта си са отглеждали животни и са ползвали за селскостопански нужди.

Установява се, че А. К., който живее извън България след смъртта на майка си е умал уговорка с А.И.,последния да се грижи за имота – постройката, като същата през 2020 година – А. К. започнал да отдава под наем и същата продължила да се ползва от наемателя У.К. в периода на наема – 1.1.2020 година до 31.12.2023 година, доколкото договорите за наем са били срочни за от по една година.

С показанията си св.Ч., водена от въззивниците – ответници пред районният съд е заявила, че плевнята е построена от С. К., но е била на И. Г., а след това се е поправила, че е на Г. Г.. При това объркване на свидетеля и показанията на останалите свидетели, съдът не дава вяра на тези показания относно собствеността на построеното и приема, че постройката е построена от С. К. за него и семейството му, като собствена. Същият свидетел – св.Ч. дава объркани и вътрешно противоречиви показания, като от една страна сочи, че С. К. е плащал наем за плевнята на И. Г., а след това сочи, че нейният брат А.И. е плащал наем на С. К.. При това противоречие и с оглед показанията на останалите свидетели съдът не счита за достоверни показанията на св.Ч. в тази част.

При правилно изяснената фактическа обстановка, районният съд е сторил правни изводи съответно на фактическите констатации.

Вярно е като правни изводи, че предявеният положителен установителен иск с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК е допустим като заявен пред местно и родово компетентния съд от лице, което има правен интерес.