Решение № 12 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20251001000648 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 47 от 01.04.2025 г., постановено по т.дело № 54/2024 г. Софийски окръжен съд , ГО, V-ти състав е отхвърлил предявените от Национална агенция за приходите , чрез Ю. Т. П., старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП - София срещу „Формтрейдинг“ ООД, ЕИК 122097031 и „Стигесс“ ЕООД, ЕИК 202564471, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 и т.4 от ДОПК /последният при условията на евентуалност/ - за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 3/10.01.2022г. том I, рег. № 133, дело № 3/2022 год. на нотариус М. Х. с район на действие РС - Самоков, вписан в регистъра на НК под № ***, по силата на който „Формтрейдинг “ ООД е прехвърлил на „Стигесс“ ЕООД собствеността върху следните недвижими имоти: застроен поземлен имот находящ се в гр. ***, общ. ***, ул. „***“ № *, с идентификатор ***, целия с площ 4975 кв.м. с начин на трайно ползване - вид производствен складов обект, в квартал 288 по ЗРП на град Самоков, при граници и съседи по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***,

***, ведно с построените върху имота сгради: едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 296 кв.м с предназначение - складова база – склад, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 129 кв.м с предназначение - складова база – склад, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 138 кв.м с предназначение - складова база – склад, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 436 кв.м с предназначение - промишлена сграда, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 24 кв.м с предназначение - промишлена сграда, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 581 кв.м с предназначение - промишлена сграда, ведно с всички приращения и подобрения в имота.

Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство Национална агенция за приходите, който го обжалва в срок с оплаквания за 1 незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът сочи, че е представил като приложение съм исковата данъчни декларации по ЗДДС в периода 01.11.2016 г. – 28.02.2019 г., както и декларации образец №6 , подадени от ответника „Формтрейдинг“ ООД в периода 30.09.2013 г. – 18.12.2023 г. като до приключване на делото не е бил уведомен от съда, че същите липсват в кориците на делото, тъй като същите са приети като доказателства с изрично определение. Поддържа, че дори и да се приеме, че подадените декларации по чл.

105 ДОПК не са приложени по делото, фактът на тяхното депозиране по надлежния ред в процесните периоди и наличието на твърдените с исковата молба публични задължения в съответния размер не е бил спорен между страните. Сочи, че отговора на исковата молба ответникът „Формтрейдинг“ ООД не е оспорил възникването на твърдените данъчни задължения по период и размер, а с отговора на допълнителната искова молба е налице изрично признание на твърдените данъчни задължения, поради което съдът не е следвало да подлага на съмнение и проверка качеството му на кредитор по смисъла на чл. 216 ДОПК.

Сочи, че признанието на ответника „Формтрейдинг“ ООД е подкрепено и с представената по делото обобщена справка за задълженията на същия, от която е видно, че за периода от 09.12.2014 г. до 19.02.2024 г. дружеството има непогасени публични задължения. Въз основа на горното твърди, че всички доказателства обосновават единствения възможен извод, че ищецът има качеството на кредитор на първия ответник по смисъла на чл. 216 ДОПК и е материално правно легитимиран за предявяване на отменителния иск , с доводи, че действителното съществуване и размера на задълженията не са предмет на същия.

Поддържа и наведените в исковата молба доводи за наличието на останалите предпоставки за основателност на главния иск, предявен по реда на чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК, с твърдения, че процесната сделка е сключена между две дружества, но едноличният собственик на капитала и управител на „Формтрейдинг“ ООД , който има качеството на продавач на имота, е баща на едноличния собственик и управител на купувача „Стигесс“ ЕООД, предвид което поддържа наличие на свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Евентуално оспорва правилността на обжалваното решение с доводи, че при формиран извод за отхвърляне на специалния иск по чл. 216 ДОПК, съдът е следвало да квалифицира претенцията по общия ред, предвиден в чл. 135 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Ответниците „Формтрейдинг“ ООД, ЕИК 122097031 и „Стигесс“ ЕООД, ЕИК 202564471, изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Навеждат доводи за обоснованост на извода на съда , че от доказателствата по делото не се установява наличието на установени публични задължения на първия ищец1 поради което същият не се явява активно материалноправно легитимиран за провеждане на иска по чл. 216 ДОПК.

Молят съда да потвърди обжалваното решение.

С определение № 279 от 03.06.2025 г., постановено по т.дело № 54/2024 г. Софийски окръжен съд , ГО, V-ти състав е оставил без уважение подадената от „Формтрейдинг “ ООД молба с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба от „Формтрейдинг“ ООД в която се излагат твърдения за неговата незаконосъобразност. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на извода, че искането за присъждане на разноски следва да бъде заявено най-късно в откритото съдебно заседание, с което се дава ход на делото по същество. Сочи, че съдът е игнорирал трайната съдебна практика, според която наличието на представени по делото доказателства за реализирани разноски следва да се третира валидно направено като искане за присъждането им, дори и същото да не е заявено изрично до приключване на устните състезания. Отделно от горното сочи, че в случай, че разноските, които се претендират са само за адвокатско възнаграждение и са представени доказателства за реализирания в тази връзка разход, не е необходимо да се представя списък по чл. 80 ГПК. Моли съда да отвени обжалваното определение и да присъдени претендираните разноски в пълния заявен размер.

Ответникът по частната жалба Национална агенция за приходите изразява становище 2 за неоснователност на същата. Сочи се, че до приключване на последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, в качеството на ответник, не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък по реда на чл. 80 ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно съдът е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Национална агенция за приходите срещу „Формтрейдинг“ ООД, ЕИК 122097031 и „Стигесс“ ЕООД, ЕИК 202564471, за прогласяване за относително недействителен спрямо държавата на договор за покупко-продажба на недвижими имоти , сключен с нотариален акт № 3/10.01.2022г. том I, рег. № 133, дело № 3/2022 год. на нотариус М. Х. с район на действие РС - Самоков, вписан в регистъра на НК под № ***, по силата на който „Формтрейдинг “ ООД е прехвърлил на „Стигесс“ ЕООД собствеността върху следните недвижими имоти: застроен поземлен имот находящ се в гр. ***, общ. ***, ул.

„***“ № *, с идентификатор ***, целия с площ 4975 кв.м. с начин на трайно ползване - вид производствен складов обект, в квартал 288 по ЗРП на град Самоков, при граници и съседи по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, ведно с построените върху имота сгради: едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 296 кв.м с предназначение складова база – склад, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 129 кв.м с предназначение - складова база – склад, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 138 кв.м с предназначение - складова база – склад, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 436 кв.м с предназначение - промишлена сграда, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 24 кв.м с предназначение промишлена сграда, едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ 581 кв.м с предназначение - промишлена сграда, ведно с всички приращения и подобрения в имота, поради сключването му между двамата ответници ответниците като свързани лица, след датата на деклариране на публично задължение и във вреда на публичния взискател, в съотношение на евентуалност поради сключване на договора с намерение да се увреди публичния взискател.

За уважаване на предявения иск правно основание чл. 216, ал. 1 т. 6 ДОПК е необходимо да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав, а именно по отношение на длъжника да е установено публично задължение, длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество след датата на установяване на публичното задължение, сделката да е извършена във вреда на публичните взискатели и страни по нея да са свързани лица.

Специалният иск по чл. 216, ал. 1, т.6 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество във вреда на кредитора е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Разликата е, че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно посилна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и съответно по 216 ДОПК е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че 3 то е преминало в патримониума на приобретателя.

При съобразяване на изложеното и при иска по чл. 216 ДОПК (във всяка от предвидените хипотези) правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и същото предварително да бъде установено със сила на присъдено нещо. При преценката на кредиторовото качество на ищеца съдът изхожда единствено от заявените в исковата молба фактически твърдения, като извод за липса на кредиторово качество може да бъде формиран ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

С оглед на горното предмет на иска по чл. 216 ДОПК не е вземането на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си всяка сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, може да стане предмет на спора единствено ако искът по чл. 216 ДОПК е обективно съединен с иск за самото вземане. ( така Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС).

С оглед на изложеното, основното спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е дали ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник с вземане за публичноправни задължения, както и налице ли са останалите предпоставки на чл. 216 от ДОПК да прогласяване на процесната сделка за относително недействителна спрямо държавата.