Решение № 165 от 22.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Смолян, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500131 по описа за 2023 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.439 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с допустима въззивна жалба вх.№ 711 от 31.03.Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх. 361 от 17.01.2023година от С. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес град С., ул. К. А. № *, община С., област С., действаща чрез пълномощника си адвокат М. О., срещу: Решение № 373/22.12.2022г., постановено по гражданско дело № 400/2022г. по описа на PC Смолян, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от С. Й. Ц., ЕГН **********, с които се иска да бъде установено по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ********, че не дължи като погасени по давност сумите по изпълнителен лист от 02.02.2012 г., издаден но ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа на Смолянски районен съд, както следва: главница в размер на 3305,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата; надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема в размер на 1704,41 лева; 785,48 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г. - дължими по договор за потребителски паричен кредит с № ** **-******* от 17.01.2009 г., сключен е „БНП П. П.

Ф." ЕАД, както и съдебни разноски по делото в размер на 215,91 лева, за събирането па които е образувано изп. дело № 20208810400524/2020 г. по описа на ЧСИ П. М.. е per. № *** в КЧСИ, както и са присъдени и разноски в полза на ответника.

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакуваното съдебно решение поради неговата необоснованост. Изложено е оплакване, че PC Смолян се е мотивирал с установените факти, че на 24.09.201 Зг. с налагането на запори върху вземанията на длъжника във всички банкови сметки и депозити в две търговски банки 1 давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. По-късно след конституирането на нови взискател - несионера на вземането, по негова молба на 15.06.2017г. от ЧСИ П. е наложил нов запор във всички сметки и депозити на длъжника в ЦКБ АД и давността отново е прекъсната, съответно е започнала да тече нова давност.Жалбоподателката се позовава на ТР от 26.06.2015год. на ВКС по гьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване. когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените ог трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.Направен е извод предвид посочената практика на ВКС,че производството по изпълнително дело № 2199/2013 г. по описа на ЧСИ К. П. е прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 П1К на 24.09.2015г. - взискателят по изпълнението не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 24.09.2013 г., когато е разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху вземанията на длъжника в посочените две търговски банки. Развива оплакване, че едва на 15.06.2017г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ЦКБ АД за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника. Тъй като това действие е предприето след като вече изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона - чл.433 ал.1 т.8 от ТПК, то не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за вземането, както и всички последвали изпълнителни действия, предприети в рамките на вече прекратеното изпълнително производство по изп. д. № 2199/201 Зг. Твърди също ,че от датата на предприемане на последното същинско изпълнително действие - 24.09.201 Зг. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането, която е изтекла на 24.09.2018г.Без значение за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело по право е наличието или липса на постановление на съдебния изпълнител, е което да е прогласено прекратяването на вече перемираното производство по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Последицата от настъпване на перемцияга, е че след прекратяване на изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на изпълнителен способ, не прекъсват погасителната давност за вземането.

Според жалбоподателката изложените съображения налагат извода, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 02.02.2012г., издаден по ч.гр.д. № 2005/2011г. по описа на Смолянски районен съд, е погасено по давност, поради което и не се дължи от ищеца С. Й. Ц.. Като е приел обратното, PC Смолян е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който моли окръжняит съд да отмени и вместо него да постанови решение, с което да признае за установено, че по отношение на ..К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ******** С. Й. Ц., ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен лист от 02.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа на Смолянски районен съд. главница в размер на 3305,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата: надбавка, представляваща печалба на 2 кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема в размер на 1704,41 лева; 785,48 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г. - дължими по договор за потребителски паричен кредит с № ****-******* от 17.01.2009 г., сключен е „БНП П. П. Ф.'1 ЕАД, както и съдебни разноски но делото в размер на 215.91 лева, за събирането на които е образувано изп. дело № 20208810400524/2020 г. по описа на ЧСИ П. М., с per. № *** в КЧСИ, като погасени но давност. Претендира направените разноски за двете инстанции.

В депозиарния в срока по чл.263ал.1 ГПК отговор се поддържа процесуална допустимост и неоснователност на депозираната въззивна жалба.Според въззиваемата страна постановеното решение е в синхрон с материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на българските съдилища.

Първоинстанционният състав изрично е посочил изпълнителните действия, предприети по изп. дело № 2199/2013 г. и изп. дело № 524/2020 г., доказващи тезата ни, че вземанията не са погасени по давност, въпреки което следва да се направи изложение и по коментираните в жалбата въпроси и практики.

Във връзка с прилагането на давността и значението на перемпцията се развива довод,че въпросът относно приложимите съдебни актове и практика, която разграничава двата института.

По въпроса дали до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК следва да се прилага Постановление № 3/18.11.1980 г. и респ. азбирането, че давност не е текла докато е траел изпълнителния процес, вече е налице установена съдебна практика, както на Върховния касационен съд, така и на окръжните съдилища в страната.

Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, nap. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана Решение от 19.02.2013 г. по дело П. П. срещу България /жалба № 2834/2006 г,/ и в Решение от 10.01.2019 г. по дело В. срещу България /жалба № 48149/2009 г./. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС. (6 този смисъл е и Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г.. Ill г. о., ГИ).В този смисъл е и Решение № 51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. : „С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване".; Решение № 911/22.10.2019г. по в.т.д. № 1091/2019г. на ВОС, TO, II- ри с-в: „Въззивният съд изцяло споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017IVг.о.на ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че е конкретния случай следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС N9 3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Съответно за процесния случай не може да се приложи новото тълкуване, в какъвто смисъл е оплакването на въззивника."

В описаните актове се приема, че до постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват е Постановление № 3/18.11.1980 г. Следва да се има предвид, че от момента на приемане на тълкувателната разпоредба, тълкувателните актове, които постановява върховната съдебна инстанция имат 3 обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение.

Твърди още, че доколкото тълкувателната практика има задължителен характер, правните субекти следва да се съобразяват с действащото тълкуване към момента на извършване на съответните процесуални действия. Правният въпрос за съотношението при прилагането на Постановление № 3/18.11.1980 г. и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е изяснен в Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о., или по-точно въпросът във връзка със спиране и прекъсване на давността в изпълнителното производство.

В Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. върховните съдии извеждат констатацията, че не е налице законова регламентация относно момента, от който започват да действат тълкувателните актове на ОС на ВКС, както и че тълкувателните ППВС и ТР не могат да бъдат прилагани от съдилищата, преди същите да бъдат постановени и обявени по съответния за това ред, като респ. тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и следва да бъдат прилагани само във връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма. В тази връзка на първоначално приетите тълкувателни ППВС и ТР се придава обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е изразено в тълкувателните актове. В правния мир се създава такава хипотеза, обаче, която да наложи постановяване на последващ тълкувателен акт и респ. самото постановяване да не се отнася само за първоначално тълкуване на дадена правна норма. Такава необходимост може да възникне при промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, както и в самите обществено-икономически условия, които правят неприложимо вече даденото тълкуване или несъотносимо към действителния смисъл на закона. В този смисъл се поддържа,че е възможно да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, като се постанови нов тълкувателен акт и респ. да възникне въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. Твърди се също така,че дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това задължение следва да отпадне едва с отмяната на съответните актове., т.е не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна,разпоредбите, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях.