Решение № 1896 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110205950 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „***” ЕООД против Наказателно постановление № 872649-F856151/27.01.2026 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 520 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност; за маловажност на случая; за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител.

Същият не е открит за призоваване на посочения в жалбата адрес.

Административнонаказващият орган оспорва постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. жалбата.

Предлага наказателното

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2025 г., в 13:20 ч., била извършена проверка на търговски обект –пекарна, находящ се в гр. София, бул. „Възкресение” № 149А, стопанисван от „***” ЕООД. Установило се, че търговският обект е оборудван с работещо и регистрирано в НАП устройство с фискална памет, модел „Дейзи М02“ с ИН на ФУ: DY587101 и ИН на ФП: 36776274, което към момента на проверката било в работен режим и притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Била извършена контролна покупка на артикул, като паричните средства били приети от продавача и бил издаден фискален бон. При отпечатване на дневен финансов отчет, 1 разчетената наличност възлизала на 168,00 лева. В касата била установена фактическа наличност от 202,30 лв. Разликата не била отразена, като служебно въведена.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на свидетеля С. П.; АУАН; НП; протокол за проверка; опис на средства в каса; обяснения; заповед за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който не ангажира доказателства, в подкрепа на тезата си за човешка грешка.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

В хода на настоящото производство се установи, че на 14.10.2025 г. в търговски обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, оборудван с работещо устройство с фискална памет, фактическата наличност е надвишавала разчетената, без разликата да е отразена, като служебно 2 въведена в наличното работещо фискално устройство, притежаващо тази функция.

Нарушението е формално и е довършено с факта на фактическа разлика между двете наличности, която не е отразена по надлежния ред. Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неуместно.

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с надлежното отразяване на постъпления от търговска дейност, т. е. касае съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост от количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като разликата е с повече от 80%, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Доколкото санкцията е 3 отмерена в специалния минимум, подробни разсъждения по размера й са безпредметни.

Възражение за несъразмерност би могло да бъде обект на процесуална критика, в случаите на фиксирана санкция, но, доколкото законодателят е предвидил минимална и максимална граница, а случаят не носи признаците на маловажност, доводи в тази насока не биха могли да бъдат споделени.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 70 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 872649-F856151/27.01.2026 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на „***” ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 520 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *** да заплати по сметка на Национална агенция за приходите сумата от 70 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4