Решение № 194 от 26.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Велико Търново, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500928 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. К. М. с постоянен адрес гр.Свищов, чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.М. Н. – ВТАК, против съдебно решение №260061/21.05.2021г., постановено по Гр. д.№291/2020г. по описа на РС – Свищов, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Г. К.

М., с ЕГН **********, с адрес гр.****, че дължи на А. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.***, сумата от 4950лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №615/04.12.2019г. по ч.гр.д.№1068/2019г. по описа на РС – Свищов, осъден е Г. К. М. да заплати на А. Д. Д. сумата от 599,00лв. – направени разноски в заповедното производство, както и сумата от 599лв. – направени разноски в исковото производство. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства, при допуснати процесуални нарушения, както и в противоречие с трайната съдебна практика. Твърди се, че съдът е дал грешна правна квалификация на предявеният иск, както и че никъде в заявлението по чл.410 ГПК, нито в ИМ, заявителят – ищец не обосновава претенцията си с института на неоснователното обогатяване. Сочи се, че дори и да се приеме, че правната квалификация на иска е правилно подведена под нормата на чл.55 ЗЗД, то ищеца не доказва при условията на пълно и главно доказване твърденията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Сочи се необсъждане от първоинстанционният съд на възраженията на ответника във връзка с изготвения доклад по 1 делото като нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че пред първостепенният съд не са събрани доказателства за наличието на твърдяната между страните договорка за продажба на недвижим имот, както и липсва пълна идентификация на имота, за който се твърди, че е бил предмет на уговорката за продажба. Сочи се вътрешно противоречие във формираната воля на съда, досежно правната квалификация на спорното право – чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 и чл.86 ЗЗД или чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД, още повече, че нормата на чл.55 ал.1 ЗЗД урежда три коренно различни фактически състави. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният установителен иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищец А. Д. Д., чрез пълномощника му адв.В. Й. от ВТАК, с който счита въззивната жалба за процесуално недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане, доколкото, вместо със саморъчен подпис, е подписана от адв.М. Н. от ВТАК с електронен подпис, като към момента на подаването й /15.06.2021г./ подобна правна възможност не е била предвидена в ГПК, доколкото новата Глава XI „а“ от ГПК /ДВ, бр.110/2020г./ влиза в сила на 30.06.2021г., което възражение е отхвърлено като неоснователно с определението по чл.267 ал.1 ГПК. В случай, че съдът приеме въззивната жалба за допустима, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е правилно, справедливо и законосъобразно по изложени съображения по оплакванията в жалбата. Претендира разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът Г. К. М., чрез адв.О. Н. – ВТАК, редовно преупълномощен от назначения особен представител адв.М. Н. – ВТАК, поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.

В СЗ въззиваемата страна А. Д. Д., чрез пълномощника си адв.В. Й. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, чрез назначения й особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, доколкото първостепенният съд се е произнесъл по въведеното с ИМ спорно материално право, т.е. по предявеният с ИМ иск.

2

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов е бил предявен от А.

Д. Д., чрез пълномощника му адв.В. Й. – ВТАК, против Г. К. М. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника Г. К. М., че дължи на ищеца по делото А. Д. Д. сумата от 4 950,00лв. – главница, получена по силата на вносна бележка ТТ/19067/23374 от 08.03.1019г. и вносна бележка ТТ/19070/21947 от 11.03.2019г. без основание, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.12.2019г. до окончателното изплащане. Изложени са твърдения, че близо три години ищецът А. Д. е живял на семейни начала със сестрата на ответника – Г. К.а М.а, като от това съжителство имат родено едно дете. Твърди се, че през време на съжителството си младото семейство живеело съвместно с родителите на жената, в жилище, тяхна собственост. Твърди се, че възходящите на жената разполагали с още един имот и тъй като имали желание да го прехвърлят в собственост на А. и Г., решението било, А. и Г. да изплатят определена сума на ответника Г. М., срещу което родителите на Г. и Г., да им прехвърлят имота. Сочи се, че с вноска бележка ТТ/19067/23374 от 08.03.2019г. и вносна бележка ТТ/19070/21947 от 11.03.2019г., на посочените дати, А. Д. Д. е превел по сметка на Г. К. М. сума в общ размер на 4 950лв., като тази сума съставлява част от уговореното плащане. Твърди се, че непосредствено след превеждане на сумата А. и Г. се разделят, като предвид развитието на отношенията им, уговорката относно сделката с имота отпада, поради което плащането на процесната сума е лишено от правно основание.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Г. К. М., чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.М. Н. – ВТАК, заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявеният иск, който оспорва и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се липса на данни за наличието на твърдяната между страните договорка за продажба на недвижим имот, липса на пълна идентификация на имота, за който се твърди, че е бил предмет на уговорката за продажба.

Твърди се, че дори и да се приеме, че е налице облигационно правоотношение, касателно продажба на имот, тя е нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД /поради липса на предписаната от закона форма/. Сочи се, че в двете вносни бележки липсва посочване на основание за внасяне на сумите. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото, съответно заповедното по ч.гр.д.№1068/2019г. по описа на РС - Свищов производства.

С Определение №260179/02.08.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. по описа на РС – Свищов, е отхвърлено искане по чл.248 ал.1 ГПК на ответника Г. К. М., чрез особения представител адв.М. Н. – ВТАК, за изменение на Решение №260061/21.05.2021г., 3 постановено по гр.д.№291/2020г. по описа на РС – Свищов в частта на присъдените разноски, посредством намаляване размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, което определение по чл.248 ал.3 ГПК не е обжалвано и е влязло в сила.

Правно - релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Видно от вносна бележка №ТТ/19067/23374 от 08.03.2019г. вносителят – ищец по делото А. Д. Д. е превел в полза на ответника Г. К. М. сума в размер на 2 000лв., като в поле „основание за внасяне“ не е посочено такова, вписано е „превод“.

Видно от вносна бележка №ТТ/19070/21947 от 11.03.2019г. ищецът по делото А. Д.

Д. е превел в полза на ответника Г. К. М. сума в размер на 2 950лв., като в поле „основание за внасяне“ не е посочено такова, вписано е „превод“, или общо преведената сума от ищеца в полза на ответника по двете вносни бележки е в исковия размер от 4 950лв.

Видно от съдебно – спогодителен протокол от 16.07.2020г. по Гр.д.№233/2020г. по описа на РС – Свищов, е одобрена постигната съдебна спогодба между А. Д. Д. и Г. К.а М.а /сестра на ответника Г. М./ относно упражняване на родителските права, местоживеенето, издръжката на малолетното дете Борислав А.ев Д. и режима на лични отношения между бащата и детето.

По заявление по чл.410 ГПК, подадено от заявителя А. Д. Д., чрез пълномощника му адв.В. Й. – ВТАК, е образувано Ч.гр.д.№1068/2019г. по описа на РС – Свищов, по което против длъжника Г. К. М. е издадена Заповед №615/04.12.2019г. по чл.410 ГПК за сумата от 4950лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 599лв. разноски по делото, от която 99,00лв. - ДТ и 500лв. – адвокатско възнаграждение.С Разпореждане от 05.02.2020г., постановено по Ч.гр.д.

№1068/2019г. по описа на РС – Свищов, заповедният съд е приел, че заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и дал указания на заявителя по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като настоящият предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е в рамките на преклузивният едномесечен срок по чл.415 ал.4 ГПК и е процесуално допустим.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените в ИМ фактически твърдения и петитума на ИМ, с който се претендира връщане на получено без основание, предмет на производството е предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване, а именно за връщане на получено без основание, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /02.12.2019г./ до окончателното изплащане, който е процесуално допустим, каквато правна квалификация на спорното право е дадена и от първостепенният съд с обявения за окончателен доклад по делото по чл.146 ал.1 ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно е квалифицирал спорното право, предмет на делото, а оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното 4 първоинстанционно решение, поради неправилно дадена правна квалификация на спорното право, са неоснователни. На основание чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. От текста на закона следва, че в разпоредбата на чл.55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване. Първият фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение, какъвто е настоящият случай, доколкото ищецът не твърди дадената на два пъти парична сума от ищеца на ответника в общ исков размер от 4 950лв. да му е била предадена въз основа на някакво сключено между ищеца и ответника правоотношение. Макар и в мотивите към обжалваното решение първостепенният съд да е посочил непрецизно правната квалификация на спорното право като иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 и чл.86 ЗЗД, без да посочи кой фактически състав сред визираните в чл.55 ал.1 ЗЗД е осъществен в случая, се е произнесъл именно по предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване, съобразно дадената му правна квалификация с обявения за окончателен доклад по делото, като е разгледал налице ли са елементите за уважаване именно на предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и е уважил същия. Видно от цялостното изложение на постановения първоинстанционен акт, еднократното посочване в мотивите към същия на чл.79 ал.1 ЗЗД, вместо чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, явно касае техническа грешка, а не влече твърдяното с въззивната жалба вътрешно противоречие на акта или процесуално несъответствие.