Определение № 373 от 29.04.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. София, 28.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20231800500221 по описа за 2023 година

Производството по изпълнително дело № 20229260400820 е било образувано по Обезпечителна заповед № 16/15.11.2022г. по ч.т.д. 193/2022г. по описа на Софийския окръжен съд, издадена въз основа на Определение № 424 от 03.11.2022г., постановено по ч.т.д. 193/ 2022г. по описа на Софийския окръжен съд, с която е наложена обезпечителна мярка „опис по реда на чл.

483 и чл. 484 от ГПК“, както и „предаване за пазене по реда на чл. 486 от ГПК“ на поземлен имот идентификатор *** по КККР на гр. С., с площ 43750 кв.м. и адрес гр. С., ***, ведно е построените в него сграда с идентификатор *** по КККР със ЗП 511 кв.м. и предназначение „складова база“, сграда с идентификатор *** по КККР със ЗП 44 кв.м. и с предназначение „административна, делова сграда“, сграда с идентификатор *** по КККР със ЗП 499 кв.м. и с предназначение „друг вид производствена, складова сграда“, сграда с идентификатор *** по КККР със ЗП 21 кв.м. и с предназначение „сграда за енергопроизводство“ и сграда с идентификатор *** по КККР със ЗП 2370 кв.м. и с предназначение „промишлена сграда“. Със същата обезпечителна заповед е наложен и запор върху всички движими вещи, намиращи се в гореописаните недвижими имоти, собственост на „С.И.“ ООД, в т.ч. машини за производство, обзавеждане на офисните помещения, компютърна и друга техника, посочени неизчерпателно. Обезпечителните мерки са наложени за обезпечаване на исковете на „С.И.“ ООД срещу „М.Р.к.“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д. по чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗС, чл. 75 от ЗС и чл. 76 от ЗС.

Видно от приложеното копие от делото, съдебният изпълнител, на когото било възложено изпълнението на обезпечителната заповед, е насрочил и извършил опис на посоченото имущество на 01.12.2022г., като предал за пазене недвижимите имоти и намерените в тях движими вещи на определения от него пазач - представителя на „С.И.“ ООД г-н В. Б..

Действията на съдебния изпълнител по отнемането на движими вещи и отстраняване на „М.Р.к.“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д. от недвижимите имоти, 1 както и определянето на трето лице за пазач, били обжалвани от тези лица.

С Решение № 82/14.02.2023г., постановено по в.гр.д. 54/2023г. на Софийски окръжен съд, обжалваните действия били отменени. Това дело е приложено към изпълнителното дело, а копие от отменителното решение е приложено към жалбата на „М.Р.к.“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д.. Като основание за отмяната, в мотивите на решението съдът е посочил, че запорът върху движимите вещи се счита за наложен с описването им, а след запора съдебният изпълнител може да отнеме тези вещи от държането на длъжника и да ги предаде за пазене на взискателя или на трето лице за пазач, но само при наличие на предпоставките на ал. 1 или ал. 2 на чл. 470 ГПК, а именно: ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта, или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, както и в случаите, когато длъжникът е редовно призован за описа, но не присъства на него. Съдебният състав е преценил, че предвидената в чл. 470, ал. 1 от ГПК поредност при определяне на пазач на вещта е стриктна и се обосновава с интереса на страните от запазване на вещта, а предоставянето й на трето лице – пазач е крайна мярка, която се прилага по изключение и следва да се мотивира.

Направил е извод, че в случая няма основание за изземване на вещите от длъжниците и за предаването им за пазене на трето лице, поради което действията на ЧСИ по изземване на вещите от фактическата власт на жалбоподателите и предаването им за пазене на трето лице са незаконосъобразни, и следва да бъдат отменени.

След отмяната на тези действия, съдебният изпълнител пристъпил към повторно изпълнение на обезпечителната заповед в съответствие с мотивите на отменителното решение на Софийски окръжен съд, като е насрочил опис на движимите и недвижими вещи на 01.03.2023г.

На 28.02.2023г. е постъпила молба за прекратяване на делото от страна на „С.И.“ ООД (л. 144 от изпълнителното дело).

Независимо от тази молба, съдебният изпълнител провел описа на предварително определената дата и оставил движимите и недвижимите вещи за съвместно пазене на страните, като за пазачи са били назначени охранителната фирма „Е. – 95“ ЕАД и физическите лица В. Й. Д. и М. В. Д..

С Постановление от 02.03.2023г. ЧСИ Цачев е прекратил производството по делото.

Срещу така извършените действия по определяне и назначаване на пазач, обективирани в Протокол от 01.03.2023г. по гр.д. 820/2022г. по описа на ЧСИ Владимир Цачев в изпълнение на Обезпечителна заповед № 16/15.11.2022г. по ч.т.д. 193/2022г. по описа на Софийския окръжен съд, са подадени жалба с вх. № 4083/14.03.2023г. от „М.Р.к.“ ЕООД и жалба с вх. № 4298/17.03.2023г. от „С.И.“ ООД, по които е образувано настоящото производство.

В жалбата на „М.Р.к.“ ЕООД, представлявано от В. Д. и М. Д., се твърди, че предаването за пазене на недвижимите имоти и на движимите вещи на дружеството „Е. - 95“ ЕАД е извършено в нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя, процесуалният закон предвижда, съдебният изпълнител да остави имота във владение на длъжника, освен ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа на трети лица (арг. от чл. 486, ал. 2 ГПК), както и ако е бил редовно призован за описа, но не се е явил, в който случай имотът се предава за пазене на взискателя (чл.

2

470, ал. 2 ГПК), които предпоставки, обаче, в случая не са налице. Излага съображения във връзка с предвидената в чл. 470, ал. 1 ГПК нарочна поредност при определяне на пазача, както и необходимостта, вещта приоритетно да бъде пазена от страните по делото и - в частност - от длъжника. Прави извод, че, като е поверил пазенето на движимите вещи на третото лице „Е. - 95“ ЕАД, съдебният изпълнител е действал в нарушение на процесуалния закон. Излага аналогични доводи и по отношение на предадените за пазене на „Е. - 95“ ЕАД недвижими имоти. Позовава се на приложимостта на чл. 486, ал. 1, изр. 3 от ГПК, като уточнява, че липсват констатации за лошо стопанисване на имота, за да се обосноват предпоставките на чл. 486, ал. 2 ГПК и да се оправдае нуждата от предоставяне на имота на трето лице. Твърди, че с назначаването на „Е. - 95“ ЕАД е постигнат ефект не на обезпечение на бъдещ иск, а на изпълнение на влязло в сила съдебно решение по бъдещия иск. Позовава се и на постановеното в предходното съдебно производство Решение № 82/14.02.2023г. по гр.д. № 54/2023г. на Софийския окръжен съд, с което са отменени действията на ЧСИ по извършване на опис, обективирани в протокол от 01.12.2022г., за да обоснове повторната им неправилност.

Изтъква, че това решение, на основание чл. 297 от ГПК, е било задължително за ЧСИ, но въпреки това той не се е съобразил с него при извършването на повторния опис. Моли съда да отмени назначаването на „Е. - 95“ ЕАД за пазач на вещите.

С вх. № 4446/21.03.2023г. е постъпило възражение от „С.И.“ ООД срещу тази жалба, в което се излагат доводи за нейната неоснователност.

Дружеството твърди, че многократно било довеждано до знанието на ЧСИ намерението на насрещната страна да използва за собствени цели и нужди имота, а не да го пази. В тази връзка изтъква, че В. Д. и М. Д., в качеството им на пазачи, е следвало да предотвратят използването му, което те не са извършили, и по този начин са нарушили задълженията си. Прави извод, че, поради това неспазване на обезпечителната заповед, за пазач следва да бъде назначено „С.И.“ ООД. Оспорва твърдението на жалбоподателите, че с допуснатата мярка се постигал ефектът на изпълнение на влязло в сила решение, като подчертава, че мярката е била потвърдена с Определение № 3190/16.12.2022г. по ч.гр.д. № 3512/2022г. на Софийския апелативен съд.

Оспорва твърдението, че Решение № 82/14.02.2023г. по гр.д. 54/2023г. по описа на Софийски окръжен съд има сила на присъдено нещо, като се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г., ОСГТК на ВКС. Твърди, че на основание т. 3 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 по т.д. 4/ 2017 ВКС, макар да има качеството на взискател по изпълнителното дело, предвид специфичната позиция на собственик на имота, той следва да получи не по- малка защита от тази на длъжник. Твърди, че насрещната страна е стопанисвала лошо имота, а като пример в това отношение изтъква, че била сключила договор за наем с „П.Ф.Ю.“ ЕООД, в който е било уговорено, плащането на наемната цена да бъде извършено чак след една година. Допълнително сочи, че на „М.Р.к.“ ЕООД е наложена и принудителна административна мярка, както и че неговите управители се представят пред трети лица за представители на „С.И.“ ООД. Като лошо стопанисване и пречка за извършване на огледа квалифицира също така и факта, че действителният собственик на имота не бил допуснат до него, като сочи доказателства за доказване на това обстоятелство.

В жалбата с вх. № 4298/17.03.2023г. по изп.дело 820/ 2022г. по описа на 3

ЧСИ Владимир Цачев, подадена от „С.И.“ ООД, се твърди, че дружеството – жалбоподател не е било уведомено за обжалваните действия, извършени от ЧСИ на 01.03.2023. Освен това жалбоподателят сочи, че бил подал молба за десезиране на ЧСИ на 28.02.2023г., въпреки която последният извършил описа. Твърди също, че, при назначаване на пазач, ЧСИ не е обсъдил аргументите за лошото стопанисване на имота, изложени в молбата от 28.03.2023г. Изтъква, че „С.И.“ ООД е безспорен собственик на имуществото и на него следва да бъдат признати правата на длъжник в производството, като се позовава на тълкувателната практика, подробно анализирана и в депозираното възражение. Счита, че с назначаването на двама пазачи от ответната страна е постигната несъразмерност в правата на страните в производството. Излага и допълнителни съображения, които, според него, доказват незаконосъобразността при назначаването на В. и М. Д.и за пазачи.

Сред тях е аргументът, че ответниците в хода на производството били направили безпротиворечиви твърдения, че няма да спазват обезпечителната заповед, че имотът е стопанисван лошо, като е сключена неизгодна наемна сделка, както и че им е наложена принудителна административна мярка – спиране на дейността на обекта по чл. 206 от ЗГ. Твърди също, че управителите на „М.Р.к.“ ЕООД са се представяли пред трети лица за представители „С.И.“ ООД, както и че действителният собственик на имота не бил допуснат до него, което е поредна индиция за лошо управление и създава пречка за извършване на огледа.

В отговор на жалбата на „С.И.“ ООД е постъпило възражение с вх. № 4575/23.03.2023г. от „М.Р.к.“ ЕООД с твърдения за нейната недопустимост, тъй като обжалваното действие не попадало в обхвата на чл. 435, ал. 1 ГПК.

Дружеството определя като абсурдно обосноваването на правния интерес от обжалване с позоваване на т. 3 от ТР 4/11.03.2019г. по т.д. 4/2017 ОСГТК.

Счита, че жалбата следва да бъде върната, тъй като е не е подадена в рамките на преклузивния срок, а по същество е неоснователна, тъй като, противно на твърденията на „С.И.“ ООД, по делото не се установявало наличието на предпоставките на чл. 486, ал. 1 ГПК и по чл. 470, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Сочи, че десезирането на ЧСИ с молбата от 28.02.2023г. е било единствено с цел шиканиране на процеса поради постановеното по- рано Решение № 82/14.02.2023г. по гр.д. № 54/2023г. по описа на Софийския окръжен съд.

Намира тези си твърдения за доказани от обстоятелството, че пълномощията на адв. С. са оттеглени преди описа, след извършването на който, обаче, той отново е упълномощен. Освен това твърди, че е практически невъзможно, производството да бъде прекратено в толкова кратки срокове, защото до 01.03.2023г. постановлението за прекратяване не би могло са влезе в сила.

Постъпило е и становище от ЧСИ Владимир Цачев, с което същият описва в хронологична последователност извършените по изпълнителното дело действия.