Решение № 146 от 11.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Георги В. Чамбов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца „П.“ АД, ЕИК *** против Решение № 7 от 06.01.2023 г., постановено по търг. дело № 128 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е:

- отхвърлен предявения от „П.“ АД, в качеството на процесуален субституент на конституирания по делото съищец „Р.“ ЕАД /н./ против „М." ЕАД, с ЕИК: *** иск за заплащане в полза на съищеца „Р.“ ЕАД /н./ на сумата от общо 236 240,04 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 15.12.2015 г. до пълното изплащане на задължението, като неоснователен.

- осъдено „П.“ АД, в качеството на процесуален субституент на конституирания по делото съищец „Р.“ ЕАД /н./ да заплати на „М." ЕАД, с ЕИК: *** направените по делото разноски в размер на 8278,50 лева.

Във въззивната жалба е изразено становище, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и с материалния закон. Искането е решението да се обезсили и да се върне на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане, евентуално – да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи 1 предявения иск, като на ищеца П. АД се присъдят всички сторени деловодни разноски в т.ч. да се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Съищецът и носител на спорното материално право „Р.“ ЕАД /н./ не е изразил становище по въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „М." ЕАД, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно. Искането е решението да се потвърди, като в полза на ответника се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано по първоначално предявен от „П.“ АД против „М.“ ЕАД и „Р.” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.44а от Закона за особените залози , за заплащане на сумата 667727.57 лева, представляваща стойността на заложени в полза на ищеца П. АД парични вземания на кредитополучателя и залогодател „Р.” ЕАД към „М.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като изпълнението да бъде извършено по сметка на вписания в Централния регистър на особените залози депозитар С. Б.Ц., с IВАN: ***, ВIС: ***, открита в „П.” АД.

В хода на производството, след указания на съда, а в последствие и след частично оттегляне на иска, като предмет на делото е разгледан иск, предявен от ищеца „П.“ АД в качеството на процесуален субституент на залогодателя „Р. „ЕАД /в несъстоятелност/ против „М.“ ЕАД, с правно основание чл.44 а, ал.2 ЗОЗ за заплащане на третото лице – носител на материалното право на вземане „Р.“ ЕАД, на сумата 236 240.04 лева, ведно законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 15.12.2015 г. до пълното изплащане на присъдената сума.

Постановеното по този иск решение е било обезсилено с решение №76/05.03.2019 г., постановено по в.т.д. № 565/2018 г. на Апелативен съд Пловдив и делото е върнато за произнасяне от друг състав на окръжния съд, като въззивният съд е приел, че с исковата молба, „П.“ АД е предявила осъдителния иск в защита на собственото си материално право, в качеството на заложен кредитор, а не като процесуален субституент в защита на чужди права, съответно, че „Р.“ ЕАД не било страна по правоотношението между заложния кредитор и заложния длъжник.

При повторното разглеждане на образуваното т.д. № 125/2019 г., Окръжен съд – Стара Загора е прекратил производството за част от вземането /поради извършено в хода на процеса плащане от страна на „М.“ ЕАД в размер на 431 487.53 лв./, в която част, както и по отношение на втория ответник „Р.“ ЕАД искът е бил оттеглен от Б.. Съдът се е произнесъл с решение № 260138/04.12.2020 г., с което е уважил предявения иск, като е осъдил „М.“ ЕАД да заплати на „П.“АД сумата 236240,04 лв., ведно със 2 законната лихва и разноските по делото.

По въззивна жалба на ответника „М.“ ЕАД е било образувано в.т.д. № 308 по описа за 2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с постановеното решение, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Стара Загора.

С решение № 26 от 28.03.2022 г., постановено по т.д.№ 2051/2021 г., Върховен касационен съд на Република България е обезсилил постановените от предходните инстанции решения и е върнал делото на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане, при съобразяване на дадените в мотивите указания – за конституиране на залогодателя „Р.“ ЕАД /н./ като съищец. В тази насока ВКС е приел, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и нейния петитум обуславят извод, че искът се води от Б. не в личното й качество като носител на спорно материално право, а в качеството й на субституент, предявяващ правата на своя залогодател – „Р.“ ЕАД. Доколкото последният не е бил конституиран с исковата молба като съищец, съгласно с правилото на чл. 26, ал. 4 ГПК, съдът по първоинстанционното производство е следвало служебно да стори това.

В мотивите на описаното решение, решаващият състав на ВКС е приел, ч е осъдителният иск по чл.44 а, ал.2 от Закона за особените залози е предоставен в право на заложния кредитор, като предпоставки за упражняването му са наведени твърдения, че последният е пристъпил към изпълнение, с осъществяването на който факт заложеното вземане по силата на закона му се счита за възложено за събиране, че вземането не е платено на заложния кредитор, а е спорно, без да е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между залогодателя и заложния длъжник.

Съобразно с тези указания, Окръжен съд - Стара Загора е конституирал „Р.“ ЕАД като съищец и носител на материалното право, и е разгледал предявения от процесуалния субституент „П.“АД иск.

Доколкото при последното разглеждане на делото е налице идентичност в предмета и страните по делото с тези при първоначално разглеждане по т.д. № 353/2015 г., като междувременно е изменена единствено цената на иска, не е било необходимо повтарянето на вече извършените процесуални действия в т.ч. и изготвянето на нов доклад с повторно разпределяне на доказателствената тежест, както и повторно събиране на събраните в проведените производства доказателства. Отказът на първоинстанционният съд да изготви нов доклад, да проведе наново съдебното дирене, след като не са правени изменения на иска или страните не са се позовавали на новонастъпили относими към спора факти, нито са искали събиране на нови доказателства, не е нарушил правото им на защита.

Затова оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалния закон, обуславящи недопустимост на постановеното решение са неоснователни.

В крайна сметка, с обжалваното решение Окръжен съд – Стара Загора се е произнесъл по предявен от „П.“ АД, в качеството на процесуален субституент на залогодателя „Р. „ЕАД /в несъстоятелност/, против заложния длъжник „М.“ иск с правно основание чл. 44 а, ал. 2 ЗОЗ, за заплащане в 3 полза на третото лице – носител на материалното право на вземане - „Р.“ ЕАД, по конкретно посочена сметка на вписания в ЦРОЗ депозитар , на сумата 236 240.04 лева ведно законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 15.12.2015 г. до пълното изплащане на присъдената сума.

Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

С договор № *** от 01.03.2012 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, „П.“ АД е предоставила на „Р.“ ЕАД разрешен овърдрафт до размер от 2 000 000 лева за оборотни средства. Уговорен е срок за погасяване на всички задължения по ползвания овърдрафт до 30.06.2013 г.

С Анекс № 1 от 25.07.2012 г. към договор № ***[1]***/01.03.2012 г., допустимият размер на разплащанията при условията на овърдрафт е бил увеличен до 4 000 000 лева. Изменен е чл. 22 от основния договор, уреждащ дадените обезпечения от кредитополучателя в полза на кредитора. Уговорено е, че изпълнението на задълженията на „Р.“ ЕАД по договора и анекса се обезпечава с особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя „Р.“ ЕАД от “М.“ ЕАД – чл. 22 а.

С Анекс № 2 са изменени уговорките относно базовия лихвен процент, размера на договорната лихва, както и срока на погасяване на задълженията, като е уговорен нов краен срок – 30.06.2014 г.

С договор за залог на вземания от 01.03.2012 г. /л.16-18 от т.д. № 353/2015 г./ „Р.“ ЕАД е учредило в полза на Б. особен залог върху своите вземания от „М.“ ЕАД, произтичащи от следните договори: Договор № **/2012 от 29.02.2012 г., Договор № ***/2012г. от 29.02.2012 г., Договор № **/2012 г. от 29.02.2012 г. и Договор № **/2012 г. от 29.02.2012 г., с обща стойност 4 610 000 лева без ДДС, вписан в ЦРОЗ с рег. № *** /л.19 от т.д. № 353/2015 г./.

С писмо изх. № 231-346/13.03.2012 г. /л. 24 от т.д. № 353/2015 г./ заложният кредитор „П.“ АД е уведомил длъжника по заложеното вземане “М.“ ЕАД за учредения и вписан залог на вземания.

От страна на ответника – заложен длъжник по заложеното вземане до заложния кредитор – ищец е изпратено потвърдително писмо изх. № ФС-17355/15.03.2012 г. /л.25 от т.д. № 353/2015 г./, с което “М.“ ЕАД потвърждава, че е уведомено за вписания залог и че той има действие спрямо дружеството, като се е задължил всички дължими плащания към „Р.“ ЕАД, произтичащи от Договор № *[1]*/2012 от 29.02.2012 г., Договор № */2012г. от 29.02.2012г., Договор № **/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № *-/2012г. от 29.02.2012 г., да извършва по посочената в писмото на Б. разплащателна сметка.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, на 16.12.2013 г. „П.“ АД е вписала в ЦРОЗ с рег. № *** пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, като търсената сума е 833 295.03 лева – част от цялото вземане към датата на вписването - /л.26-л.32 от т.д. № 353/2015 г./.

Със заявление за вписване от 03.01.2014 г. и потвърждение с вписване 4 рег. № *** в ЦРОЗ, „П.“ АД е вписала пристъпване към изпълнение за друга част от дълга – 2 353 848.88 лева. Кредитополучателят - залогодател е уведомен за вписаното пристъпване към изпълнение с писмо, получено на 21.12.2013 г. /л.35 по т.д. № 353/2015 г./, а длъжникът по заложеното вземане е уведомен с писмо, получено от него на 27.12.2013 г. /л.36 т.д. № 353/2015 г./.

С Договор за залог на вземания от 25.07.2012 г. /л.39-л.41 т.д. № 353/2015 г./ „Р.“ ЕАД е учредил в полза на „П.“ АД особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания от „М.“ ЕАД за пълно обезпечаване вземанията на Б. по сключения Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ***[1]***/01.03.2012 г. и анексите към него. Особеният залог е вписан в ЦРОЗ с рег. № ***.

С писмо изх. № 231-856/03.08.2012 г. /л.47 т.д. № 353/2015 г./ ищецът е уведомил длъжника по заложеното вземане – „М.“ ЕАД за учредения и вписан залог на вземания.

С потвърдително писмо изх. № ПО-02-400/08.08.2012 г. /л.48 т.д. № 353/2015 г./ “М.“ ЕАД е потвърдило, че е уведомено за вписания залог и че той има действие спрямо дружеството.

С последващи писма от 10.01.2013 г. и от 20.11.2013 г. /л.49 и л.50 от т.д. № 353/2015 г./, изпратени от ищеца до ответника, на длъжника по заложените вземания е напомняна отговорността за превод на дължимите суми само и единствено по посочена сметка на кредитополучателя, разкрита в Б., както и за правата на заложния кредитор като такъв с особена привилегия и право на предпочтително удовлетворение от заложените вземания.

С разпореждане за вписване с рег. № *** в ЦРОЗ е вписано заявено от „П.“ АД пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество за сумата 833 295.03 лева – част от цялото вземане. Допълнително е вписано пристъпване към изпълнение за друга част от дълга – 2 307 385.03 лева – главница и 46 463.85 лева – лихва с рег. № *** /л.59 - т.д. № 353/2015 г./ .