Решение № 3938 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3938 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100503111 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ищеца в първоинстанционното производство „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. С. Г. срещу решение № 23464 от 22.12.2025г., постановено по гр. дело № 61336/2023 г. по описа на СРС, 38-и състав, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждането на ответника „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на ищеца сумата от 1178,84 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ във връзка с щета на ищеца № 44012132302658, ведно със законната лихва от завеждането на иска до плащането.

Жалбоподателят намира, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и непълно, а формираните изводи – в противоречие с доказателствената съвкупност. По същество сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е възприел отразеното в двустранния констативен протокол. Счита, че всички елементи от фактичесния състав безспорно се установяват от приетото и неоспорено заключение на САТЕ.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е анализирал доказателствата, което е довело до неправилните му крайни изводи по същество. По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и уважаване на претенцията на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника в пъроинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД, с който се поддържа, че претенциите на ищцовото дружество останали 1 недоказани. Нещо повече, посочва, че твърденията били успешно опровергани по реда на обратното доказване. С тези съображения намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за потвърждаването му.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По правилността му въззивният съд намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на „Дженерали застраховане“ АД да заплати на ищеца „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1178,84 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за щети на л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ****, получени при ПТП, реализирано на 25.01.2023г., около 19:30ч. в гр. София, на ул. „Славянска“.

Ищецът твърди, че водачът на л.а. „Рейндж Ровър“, с рег. № ****, поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, при излизане от гараж се удря в задната част на спрелия л.а. „Тойота Корола“, управляван от Ю.О. и собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД-клон Бургас.

В срочно депозиран отговор ответникът оспорва изцяло твърденият от ищеца механизъм за настъпването на процесното ПТП, с доводи, че последното е реализирано изцяло по вина на водача, застрахован при ищеца.

Твърди се, че настъпилото произшествие е в следствие на противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота корола“, който поради извършване на неправилна и необезопасена маневра за движение на заден ход, е причинил сблъсъка между двата автомобила и материалните щети по тях. В тази връзка изрично оспорва и представения с исковата молба Двустранен констативен протокол.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, се обуславя от: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновно, от лице, на което ответникът е възложил извършването на определена работа, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди , наличието на причинно-следствена връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.

2

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че лек автомобил „Рейндж Роувър“ е застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност.

В рамките на възивното производство страните не спорят, а от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и собственика на л.а. „Тойота корола“, с рег. № ****, с № на рама SB1K93BE30E011493 е съществувал договор за имуществена застраховка „Каско +“, с клауза Пълно Каско, с период на застрахователното покритие 15.03.2022г. – 14.03.2023г.

По делото са приобщени като писмени доказателства: Писмо за възстанопвяване, Регресна покана, Двустранен констативен протокол, Уведомление за щета № 44012132302658, , Опис – заключение по щета, калкулация по претенция, Възлагателно писмо за отремонтиране на увреденото МПС, Приемо-предавателен протокол, Фактура, Ликвидационен акт.

В представения двустранен констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили е посочено, че ПТП е настъпило на 25.01.2023г., в 19:30ч., в гр. София, на ул. „Славянска“, като в графа „обстоятелства“ са посочени следните данни: за л.а. „Тойота Корола“ /обозначен като превозно средство А/ - „при паркиране“, а за лек автомобил „Рейндж роувър“ /обозначен като превозно средство Б/ -„при излизане от паркинг, частен терен, черен път“. В протокола не е изготвена скица на местопроизшествието. Посочени са видими щети върху л.а. „Тойота Корола“ – „огъната и леко счупена задна дясна броня“, а за л.а. „Рейндж Роувър“ – „издраскана предна лява броня“.

В рамките на първоинстанционното производство е изслушана и Автотехническа експертиза, според която водачът на лек автомобил „Рейндж Ровър", предприел маневра за излизане от гараж на ул. „Славянска“, при която реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Тойота Корола". От техническа гледна точка, вещото лице посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Рейндж Ровър", който не е оставил безопасна странична дистанция до лек автомобил „Тойота Корола“ при излизане от гаража. Вещото лице е констатирало, че щетите по лек автомобил „Тойота Корола", се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 25.01.2023 г. произшествие в гр. София, а стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота Корола", изчислена на база пазарни цени на официалния за марката сервиз към датата на ПТП е 1202,59 лв.

Изслушан в хода на първоинстанционното производство, експертът посочва, че е констатирал противоречия между протокола за ПТП, в който било отразено, че л.а. „Тойота Корола“ е „при паркиране“, и уведомлението за щета, в което лекият автомобил „Тойота Корола“ е отразен като паркиран.

Съобразявайки тази хипотеза, вещото лице сочи, че предвид уврежданията по л.а. „Тойота Корола“, ако лекият автомобил е бил в движение, то скоростта е била около 5-6 км./ч.

Посочва, че в случая независимо дали автомобилът е бил в движение или не, щели да се получат едни и същи увреждания.

За да постанови своето отхвърлително решение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че предявеният иск е останал недоказан, в частта 3 относно настъпилото произшествие. Приема, че от единственото относимо към механизма на ПТП доказателство – двустранния констативен протокол е непълен и вътрешно противоречив.

Настоящия съдебен състав не споделя тези крайни изводи, по следните съображения:

Основният спорен въпрос по делото е сведен до механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и поведението на участниците в него.

В тази връзка, не се споделят доводите възприети в ревизирания съдебен акт за липса на доказателства досежно механизма на произшествието.

За изясняването на този спорен въпрос основният доказателствен източник се явява съдебно-техническата експертиза, според която при настъпване на ПТП, лекият автомобил, застрахован при ищеца е бил паркиран, а при излизането си от гараж на ул. „Славянска“, водачът на л.а.

„Рейндж роувър“ поради това, че не е оставил достатъчна безопасна дистанция до л.а. „Тойота Корола“, поради което се е стигнало до съприкосновение между двата автомобила.

От отбелязванията в обстоятелствената част на представения по делото Двустранен констативен протокол, обаче се установява, че л.а. „Тойота Корола“, се установява, че при настъпване на процесното ПТП, последният е извършвал маневра „при паркиране“, а не е бил паркиран. Настоящият съдебен състав в тази си част не кредитира заключението на вещото лице, а дава вяра именно на констатациите, описани в протокола, доколкото протоколът е двустранно подписан от водачите и по естеството си представлява извънсъдебно признание за неизгоден за застрахования при ищеца водач, факт.

Този извод въззивният съд формира, отчитайки изявленията на вещото лице, при изслушването му е проведеното пред първия съд открито съдебно заседание, според което и при движение на л.а. „Тойота корола“ и в паркирано състояние, биха настъпили едни и същи увреждания, тъй като скоростта не била висока.

При съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства и съобразно изричните възражения на страните, настоящия състав установи, че всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ – наличие на твърдените застрахователни правоотношение, причинната връзка между причинените вреди и настъпилото ПТП, размера на вредите и извършеното плащане от застрахователя по застраховка „Каско“, както и извършеното плащане от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на ищцовото дружество.

В този смисъл този състав на въззивният съд приема, че по делото е доказано, че действията на водача на л.а. „Рейндж Роувър“ – Г.Д., съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с осигуряване на достатъчно странично пространство – чл. 25 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например д а заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, 4 трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и чл. 43б, ал. 2 ЗДвП, според която водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще използва за заобикалянето.

Деянието на посочения водач е противоправно и се намира в пряка причинно-следствена връзка от него с настъпилите увреждания на застрахованото при ищеца МПС.