Решение № 1158 от 04.12.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4532/2023
- Вид
- Решение № 1158
- Подписан
- 04.12.2024
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1158 гр. Сливен, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя В. П.а - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело № 20232230104532 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество ТБ „ Юробанк България ” АД се твърди, че против Д. Й. К., по реда на чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260075 от 18.01.2021 година по ЧГД № 151 по описа на СлРС за 2021 година и изпълнителен лист от 18.01.2021 година. Твърди се, че Д. Й. К. им дължи - главница в размер на 18 787.18 лв., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № **** от 11.12.2018 г., кредитна сделка 4768776, начислена за периода от 11.12.2019 г. до 10.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 1 781.47 лв., начислена за периода от 11.12.2019 г. до 29.10.2020 г., наказателна лихва за просрочие в размер на 43.44 лв. , начислена за периода от 11.12.2019 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 1 090.55 лв., начислени за периода от 14.05.2020 г. до 10.01.2021 г., нотариални такси в размер на 106.00 лв., начислени за периода от 12.12.2019 г.
1 до 10.01.2021 г. и разноски по делото в общ размер на 1468.41 лв., от които:
438.11 лв. – платена държавна такса и 1030.30 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с подписване на договора Д. Й. К. се е задължила да погасява кредита съгласно уговореното в Договор за потребителски кредит № **** от 11.12.2018 г., но не е изпълнил тези свой задължения.
От съда си иска да признае за установено, че длъжникът дължи сумите, за който срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260075 от 18.01.2021 година по ЧГД № 151 по описа на СлРС за 2021 година и изпълнителен лист от 18.01.2024 година. Претендират се за присъждане на направените разноски.
В законоустановения срок от назначеният особен представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който са изложени конкретни аргументи и съображения, за неоснователност на предявените искови претенции.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител. Негов пълномощник е депозирал писмено становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител, който изразява становище за основателност на исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2018 година между ТБ „ Юробанк България ” АД в качеството й на кредитор и Д. Й. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 11.12.2018 година, съгласно който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на сумата.
По силата на договора Банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 20 850 лева за текущи нужди, като съгласно чл. 2, ал. 3, кредитополучателя е дал съгласието си, след заверяване на сметката със сумата на разрешения кредит да бъдат наредени парични преводи за погасяване на конкретно посочени в експертното заключение задължения.
Договорено е кредитът да бъде погасен на 84 равни месечни вноски, дължими в периода от 11.01.2019 година до 11.12.2025 година. Съгласно чл. 3, 2 ал.1 от Договора кредитополучателят дължи за усвоения кредит лихва при прилагане на променлив годишен лихвен процент, определен като сбор от референтен лихвен процент ПРАИМ плюс надбавка в размер на 6,350 %, при годишния процент на разходите по кредита -11,08 %.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят дължи на банката такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400 лева и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка за обслужване на кредита в размер на 3,50 лева.
Съгласно т. 11.16. от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица на банката, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В тези случаи Банката има право да начисли и такса за администриране на просрочен кредит, ако такава е уговорена в договора за потребителски кредит.
Вещото лице е изчислило, че дължимата наказателна лихва за просрочие за периода от 11.12.2019 година до 12.03.2020 година е в размер на 43,44 лева, а за периода от 14.05.2020 година до 10.01.2021 година е 1090,55 лева.
За периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година не се дължи обезщетение за забава във връзка с обявеното в страната извънредно положение и с оглед на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на последиците.
По данни от експертното заключение размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя Д. Й. К. към „Юробанк България“ АД по Договор за потребителски кредит № FL956913/11.12.2018 година, към деня на извлечението от счетоводните книги, издадено за подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 10.01.2021 година, както и към датата на изготвяне на експертизата е 21 905,64 лева, формирано от сумата 18787,18 лева – главница, 1781,47 лева - възнаградителна лихва от 11.12.2019 година до 29.10.2020 година, 43,44 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 11.12.2019 година до 12.03.2020 година, 1090,55 лева - наказателна лихва за просрочение (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020 година до 10.01.2021 година, 97,00 лева - банкови такси за периода от 12.12.2019 година до 10.01.2021 година и 106,00 лева - нотариални разноски.
Тъй като в заповедта за изпълнение и в исковата молба не се претендира сумата от 97,00 лева - банкови такси за периода от 12.12.2019 година до 10.01.2021 година общият размер на установяващата се като дължима от 3 ответницата на ищеца сума възлиза на 21808,64 лева.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 23.22.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това число и експертното заключение, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледани по същество, исковите претенции се приемат за основателни по следните съображения.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен с ответника договор за кредит, обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, уведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и основанието и размера на всяко едно вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството й на кредитор и ответника, в качеството му на 4 кредитополучател, въз основа на сключения Договор за потребителски кредит № FL956913/11.12.2018 година. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, респ. приема се за доказано, че страните са били обвързани по силата на това валидно облигационно правоотношение.
Изправността на ищеца относно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от писмените доказателства и от приобщената към доказателствения материал по делото съдебно - счетоводна експертиза. Пълният размер на договорения кредит е отпуснат и усвоен.
По изложените съображения и като съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, от което е видно, че размерът на оставащата неплатена сума по Договор за потребителски кредит № FL956913/11.12.2018 година с кредитополучател Д. Й. К. е съответна на търсената се налага извод, че са налице условията на закона за уважаване на предявените искови претенции изцяло.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ЧГД № 151 по описа на СлРС за 2021 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260075 от 18.01.2021 година въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.01.2021 година.
По правилата на процеса на ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 2523,90 лева лева. Направени в заповедното производство разноски от 1468,41 лева не се включват в коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно изпълнително основание. Противното разбиране би означавало, двойно присъждане, следствие на което би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване. Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Й. К., ЕГН: **********, от с**** ДЪЛЖИ на кредитора ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Витоша”, ул.
”Околовръстен път” № 260 следните суми:
- главница в размер на 18 787.18 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № **** от 11.12.2018 г., кредитна сделка 4768776, начислена за периода от 11.12.2019 г. до 10.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
- договорна възнаградителна лихва в размер на 1 781.47 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, начислена за периода от 11.12.2019 г. до 29.10.2020 г.;
- наказателна лихва за просрочие в размер на 43.44 лв. /четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, начислена за периода от 11.12.2019 г. до 12.03.2020 г.;
- наказателна лихва в размер на 1 090.55 лв. /хиляда и деветдесет лева и петдесет и пет стотинки/, начислени за периода от 14.05.2020 г. до 10.01.2021 г.;
- нотариални такси в размер на 106.00 лв. /сто и шест лева/, начислени за периода от 12.12.2019 г. до 10.01.2021 г.;
Разпечатката съдържа 49 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b2c9fff-61c3-41db-aa15-ed0ea3515cde