Решение № 191 от 06.12.2021, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр. Добрич, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500299 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. срещу решение №260017/19.02.2021 г. по гр.д.№682/2017 г. на Каварненския районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ е собственик на следния недвижим имот:поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. в местността „Х.”,целият с площ от 5 852 кв.м.,с начин на трайно ползване:нива,трайно предназначение на територията:земеделска,категория на земята при неполивни условия: трета,номер по предходен план:002038,при съседи:***; ***; ***; ***; ***;

***;въззивникът е осъден да предаде на „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ владението върху описания недвижим имот и да заплати на „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 2 165,24 лв,с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца от ползването на процесния поземлен имот,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ сумата от 596,61 лв сторени разноски в производството.Настоява се за отмяна на първоинстанционното 1 решение като незаконосъобразно и необосновано,постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,респ. за отхвърляне на исковете.Основното оплакване в жалбата е,че на въззивника била отнета възможността да реализира правото си на защита предвид неясното процедиране на съда при връчване на книжа и съобщения и необоснованото неоткриване на страната на регистрираните й седалища и адреси на управление.За заведеното дело въззивникът научил от други служби.Неправилно подаденият от въззивника отговор на исковата молба не бил зачетен,респ. доводите и възраженията в него не били разгледани от първоинстанционния съд.Съдът не бил положил нужните усилия да изясни делото от фактическа страна и да обсъди фактите защо процесният имотпредмет на замяна пет години след замяната става предмет на друг договор за продажба.Според въззивника същият бил добросъвестен приобретател,придобил имота на законово основание.Ищецът следвало да предяви претенциите си спрямо дружеството-прехвърлител или нотариуса,изповядал последващата сделка.Първоинстанционният съд следвало да разпита нотариуса по сделката,който да поясни защо е изповядал същата при данни за друг собственик.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Счита,че исковете му са доказани и правилно уважени.Доводите на въззивника за процесуални нарушения при призоваването му били неоснователни,тъй като въззивникът през целия процес основно положил усилия да го шиканира чрез неполучаване на книжа,промени на седалището и представителството си.Въззиваемият претендира сторените от него разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Доколкото не е осъществено от първоинстанционния съд надлежно връчване на препис от първоинстанционното решение на дружествотовъззивник на адреса на управление на страната,а е осъществявано връчване на електронен адрес при ненадлежното му посочване от страната с изявление по 2 електронна поща,неподписано с квалифициран електронен подпис,като към март 2021 г. искането за уведомяване на електронен адрес е можело да стане само с писмена молба на страната,подписана собственоръчно от представител на дружеството,съдът приема,че въззивната жалба е депозирана в срок.Дори и спрямо датата на изпращане от КРС на решението по електронна поща до страната-29.03.2021 г.-подадената чрез куриер на 07.04.2021 г. въззивна жалба също се явява депозирана в законоустановения двуседмичен преклузивен срок,изтекъл на 12.04.2021 г.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично неоснователна и частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.Атакуваното решение е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№682/2017 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.

№3971/10.11.2017 г.,уточнена с молба вх.№1747/29.07.2021 г. по описа на ДОС /на лист 25 от делото на ДОС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от „Сий бриз“ ООД-гр.В. /в ликвидация/ срещу „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С.,както следва:

1./ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищцовото дружество,придобито по силата на договор за замяна от 15.11.2006 г.,обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти №143,т.ІХ,рег.№5302,д.№1015/2006 г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС,върху поземлен имот-нива с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. с площ по нотариален акт от 5 852 кв.м. /по скица 5 854 кв.м/ и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ владението върху описания недвижим имот;

2./иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сума в размер на 2 165,24 лв,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца без основание от 3 ползването на процесния имот през стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г. /забел. първоначално исковата претенция е за сума от 1 872,64 лв,която е увеличена в хода на първоинстанционното производство в съдебно заседание на 19.01.2021 г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК на сума от 2 165,24 лв/.

Ответникът по делото „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е подал отговор на исковата молба след изтичане на едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК за това.При извършена от първоинстанционния съд към 23.02.2018 г. справка в търговския регистър /на лист 41 от делото на КРС/ е установено,че адресът на управление/седалището на ответното дружество е в гр.С.,район „И.“,жк „Д.“1,ул.“Т-Д.**,като управител и представляващ е Ч.Ц.Г..Първото съобщение,отправено от КРС до ответника на 30.11.2017 г. с приложен препис от исковата молба и указания за подаване на отговор в едномесечен срок,е адресирано именно до горния регистриран в търговския регистър адрес на ответното дружество.Същото е върнато в цялост с отбелязване от връчителя,че не е открито лице,на което да се връчи съобщението,което навежда на хипотезата на чл.50 ал.4 от ГПК,налагаща в този случай залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК.При първото посещение на адреса такова уведомление не е било залепено,поради което първоинстанционният съд е разпоредил ново връчване на същия адрес при залепване на уведомление.При връчване на второто съобщение връчителят установява,че ответното дружество няма офис и служители на адреса.Извършена е нова справка в търговския регистър /справка от 15.02.2019 г. на лист 69 от делото на КРС/,при която се установява,че междувременно от 14.11.2018 г. ответното дружество е променило регистрирания си адрес на управление,който вече е в гр.С.,р-н „В.“,ул.“Ш.К.**,като е променен и управителят-вече Т.Ш..В съдебно заседание на 19.02.2019 г. районният съд отменя разпореждането си за прилагане на съобщенията,отправени до момента към ответника,като редовно връчени и разпорежда изпращане на ново съобщение с препис от исковата молба до ответника с право на отговор в едномесечен срок на новорегистрирания адрес на управление.Новото съобщение от 19.02.2019 г. отново не е връчено,тъй като връчителят нямал достъп до сградата /заключена врата на двора/.При последващото връчване на съобщение от 13.06.2019 г. отново няма достъп до офиса на ответното дружество и в съответствие с разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК е залепено 4 уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК на 05.08.2019 г.Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК съобщението се счита за връчено с изтичане на двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК за получаване на книжата в съда-в случая изтекъл по смисъла на чл.62 ал.1 от ГПК в края на работното време на съда на 19.08.2019 г.,т.е.съобщението се счита за редовно връчено на 19.08.2019 г.,а срокът по чл.131 ал.1 от ГПК за подаване отговор на исковата молба изтича на 19.09.2019 г.Ответникът е подал отговор на исковата молба по пощата на 03.10.2019 г. извън рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Поискал е продължаване или възстановяване на срока за отговор с молба вх.№3418/25.09.2019 г.,която е оставена без уважение с влязло в сила определение №619/05.12.2019 г. на КРС.В този смисъл правилно първоинстанционният съд не е зачел отговора на исковата молба,депозиран извън законоустановения срок,и не е разгледал доводите и възраженията на ответника в него като преклудирани.

По ревандикационния иск на основание чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже,че е собственик на процесния недвижим имот;че ответникът владее имота и че го владее без правно основание.Всички елементи на горния фактически състав са налице.Ищцовото дружество „Сий бриз“ ООД-гр.В. /в ликвидация/ се позовава на придобито от него право на собственост чрез деривативен способ-договор за замяна от 15.11.2006 г.,обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти №143,т.ІХ,рег.№5302,д.

№1015/2006 г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС,сключен между „България холд“ ООД-гр.С. и „Сий бриз“ ООД-гр.В..Според нотариалния акт на листи 12 и 305 от делото на КРС на 15.11.2006 г. „България холд“ ООДгр.С. прехвърля на „Сий бриз“ ООД-гр.В. две ниви,едната от които процесната нива в местността „Х.“ с площ от 5,852 дка,съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д.,а в замяна на горните две ниви „Сий бриз“ ООД прехвърля от своя страна на „България холд“ ООД друга своя нива в землището на с.Д..Така по силата на горната замяна от 15.11.2006 г. ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесната нива.

Въпреки сделката на разпореждане с процесната нива през 2006 г. впоследствие на 11.04.2014 г. „България амюзмент индустри“ ООД-гр.С. /с предишно наименование „България холд“ ООД-гр.С./-праводател на ищцовото дружество по договора за замяна от 2006 г.- повторно се 5 разпорежда с процесния имот в полза на ответника по делото „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С..Сделката е обективирана в нотариален акт №99,т.І,рег.№664,д.№91/2014 г. на нотариуса П.М. с район на действие КРС /на лист 14 от делото на КРС/.Нивата е прехвърлена /под №19 в нотариалния акт/ вместо плащане на парично задължение по договор за цесия в размер на 500 000 лв наред с множество други поземлени имоти.Очевидно ответникът „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. не е могъл да придобие правото на собственост върху процесната нива по силата на сделката от 2014 г.,тъй като към датата на сключването й неговият праводател не е бил собственик на имота,тъй като се е разпоредил с него още през 2006 г. в полза на „Сий бриз“ ООД.Сделката от 2014 г. няма транслативен ефект,защото никой не може да прехвърли права,които не притежава.След като през 2006 г. „България холд“ ООД-гр.С. /с променено впоследствие наименование „България амюзмент индустри“ ООД-гр.С./ се разпорежда с правото си на собственост върху процесната нива в полза на „Сий бриз“ ООД-гр.В.,към датата на сключване на последващата сделка от 2014 г. дружеството-прехвърлител не се легитимира като собственик на имота,поради което и не може да прехвърли на „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. право на собственост,каквото не притежава.