Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14680 от 23.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2151/2023
Вид
Определение № 14680
Подписан
23.04.2023
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14680 гр. София, 23.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110102151 по описа за 2023 година

С искова молба от 16.01.2023 г. Е. М. е предявил осъдителен иск по чл. 2в ЗОДОВ срещу Върховен касационен съд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с нови фактически положения по непредявени обвинения по Решение от 16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019 г. на ВКС, III н. о.

В срока по чл. 131 ГПК Върховният касационен съд прави отвод за недопустимост на производството по изложени съображения.

На съда е служебно известно, че по образувани по искови молби на Е. Д. М. следни дела на СРС – 5050/2022 г., решението по което е атакувано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, 65102/2022 г. и 66425/2022 г., същият е предявил еднаква претенция с разлика единствено в процесния период за обезвреда и в размера на претенцията.

Различния размер на претендираното обезщетение не е основание да се приеме, че са предявени различни искове, тъй като сам по себе си размерът не е самостоятелна част и не определя характера на иска и неговия предмет. Основанието на предявените искове е едно и също, а и търсената с тях защита е една и съща. Различният размер на претендираното по двата иска обезщетение и различният период касателно обезщетението не е основание да се приеме, че се претендират различни вреди (Определение № 92 от 22.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2019 г., IV г. о.;

Определение № 514 от 1.02.2018 г. на САС по в.гр.д. № 6063/2017 г.).

Във всяко едно от горепосочените искови производства Е. М. претендира обезвреда срещу едно и също лице – Върховен касационен съд, въз основа на едно и също основание – нарушено право на защита поради нови фактически положения, установени по едно и също наказателно дело, страна по което е ищецът – н.д. № 1018/2019 г. на ВКС, III н.о., с единствената разлика, че ищецът сочи различни периоди и различни размери на претендираните обезщетения, през които твърди, че е претърпял вреди, като по настоящото производство процесният период обхваща девет календарни дни.

Предвид изложеното, при наличие на субективен и обективен идентитет между настоящото производство и производството по горепосочените три дела на основание чл. 126 ГПК, следва прекратяване на производството.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126 ГПК производството по гр.д.№ 2151/2023 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи на Е. М. препис от настоящия акт чрез директора на Централен софийски затвор.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2