Акт от 11.06.2009, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 534/2009
- Подписан
- 11.06.2009
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.434 · Граждански процесуален кодекс
- чл.441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18,ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.78,ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79, ал.1 и 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79, ал.1 и 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79,ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.80 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.33 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
Решение № 189
Номер
189
Година
29.12.2009 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
10.28
Година
2009
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Елена Димова Налбантова
Секретар:
Десислава Пеева
Прокурор: като разгледа докладваното от
Елена Димова Налбантова
Гражданско I инстанция дело номер
20085100100162 по описа за
2008 година за да се произнесе взе предвид следното
Предявен е иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и е образувано по искова молба на „Г.-К.” със седалище г. К.против Р. Р. С. от г.К., като ЧСИ с рег. № 812 на Камарата на съдебните изпълнители , с район на действие Окръжен съд - К.за сумата от 82 787.04 лв. , която впоследствие е увеличена на 219 408.89 лв. , ведно със законната лихва от датата на запорно съобщение от 09.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата. Твърди се, че по изпълнителен лист , издаден на 05.03.2008 г. по в.гр.д. № 819/ 2007 г. на АС-Пловдив, общо за сумата от 140 400 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.11.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, е образувано изп. д. № 88/2008 г. по описа на ЧСИ Р. С.. По запорно съобщение изх.№ 2307/ 13.03.2008 г. на ЧСИ Р. С. по изп.д.№ 88/ 2008 г. дружеството дължало олихвяема сума от 44 100 лв. считано от 16.11.2005 г. ,32 100 лв. от 16.11.2005 г., 32 100 лв. от 16.11.2005 г. и 32 100 лв. от 16.11.2005 г., ведно със законната лихва към 13.03.2008 г. в размер на 44 182.56 лв. и неолихвяема сума 7 708.00 лв., неолихвяема сума по ТТРЗЧСИ в размер на 9 538.37 лв.. Със същото запорно съобщение бил наложен запор върху сметките/ левови и валутни/ на дружеството до размера на посочените суми. Общата сума по запорното съобщение бил 201 828.93 лв. Обслужващата дружеството Банка „Уникредит Булбанк” – К.към 25.06.2008 г. Þзплатило сумата 284 615.97 лв. или сумата надхвърляла вземането по изпълнителния лист с 82 787.04 лв. По второто запорно съобщение от 09.06.2008 г. на ЧСИ Р. С. олихвяемата главница е 140 400 лв. ,начислена била лихва до 9.06.2008 г.сумата от 32 556 лв., такса по т. 20- 172 500 лв. , ДДС по т.20 – 34 500 лв. , обикновени такси – 480 лв. , ДДС върху тази сума 96 лв., хонорар за вещо лице 900 лв., пощенски разходи 8.45 лв., такса по т. 26 – 10 853. 82 ДДС върху таксата по т.26 – 2 170.76 лв. Това запорно съобщение не било връчено на дружеството. Счита, че нов запор върху допълнително начислените суми за разноски не следва да бъде налаган , а ЧСИ бил длъжен на основание чл.79 от ЗЧСИ да изготви сметка за събраните такси и да я връчи на дружеството, а такава не била връчена. За невнесените такси можело да се иска издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410 от ГПК. Второто запорно съобщение касае недължими такси и разноски по т. 20, 29 и 33 от ТТРЗЧСИ които са преведени по сметката на ответника след погасяване на задължението по изпълнителния лист и изпълнителното действие не е съобразено с авансово внесените от взискателите такси. Извършения опис на недвижим имот- търговски комплекс „П.” е незаконосъобразен , тъй като взискателите не са внесли авансово следващата се такса по т.20 от Тарифата. Моли съдът да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да сумата от 219 408.89 лв., като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата. В подкрепа на иска представя писмени доказателства.
В писмения отговор на исковата молба ответника твърди, че предявеният иск е неоснователен и оспорва обстоятелствата, на които се основава иска. Претендираната сума по изпълнителния лист е събрана съобразно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, правилно е разпределена и няма надвзети суми от длъжника по изпълнителното дело. Изпълнителните действия на ЧСИ, включително и за извършения опис на недвижим имот, касаят изпълнение по непозволено увреждане в резултат на трудова злополука, при която таксите по съдебното изпълнение се събират от длъжника. В случая взискателите са внесли по т.20 от Тарифата такса в размер на 50 лв., а разликата до начислената такса върху стойността на имота се дължи от длъжника , съгласно чл.79,ал.2 от ГПК. На всикателите било съобщено с писмо , получено на 25.04.2008 г. за дължимата такса по т.20 от Тарифата 172 450 лв. и ДДС върху сумата от 34 490 лв. 3ВД.
Третото лице- помагач оспорва иска по основание и размер. Счита , че за ищеца не са настъпили вреди от изпълнението по изп.д. № 88/2008 г. Оспорва причинно-следствена връзка, тъй като изпълнителните действия на ЧСИ били в съответствие с изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЧСИ и взетата такса по извършения опис на недвижим имот по същество не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяния от ищеца вредоносен резултат. Заявява, че искът е недопустим , тъй като процесната сума може да бъде предмет на обжалване действията на ЧСИ по реда и в сроковете по ГПК. Счита, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за деликтната отговорност, тъй като не е налице вреда за ищеца. Не бил конкретизиран момента на настъпването на вредите, а този момент е важен за застрахователя с оглед периода на валидност на договора за задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”. Доказателства за настъпили вреди по време на действието на договора не били представени. Позовава се на чл.51 от ЗЗД и счита, че ищеца не само не е претърпял имуществени вреди, но и е допринесъл за настъпването им чрез забавяне действията на ЧСИ. Моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, а ако счете, че искът е основателен, ответника да бъде осъден да заплати сумата от 5.80 лв. съгласно тройната съдебно-счетоводна експертиза , а в останалата част да бъде отхвърлен.Представена е застрахователна полица и Общи условия на договор за застраховка „Професионална отговорност на Застрахования в качеството му на ЧСИ.
Съдът, след преценка на представените доказателства и доводите на страните , приема за установено следното:
Срещу „Г.-К.” със седалище гр. К. е образувано изп. д. № 88/2008 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие КОС, на 13.05.2008 г. , на основание изпълнителен лист общо за сумата от 140 400 лв. , ведно със законната лихва, считано от 16.11.2005 г. до окончателното й изплащане. Молбата за образуване на изп.д. е подадена от адвокат- пълномощник на взискателите, с искане за прилагане на принудителни способи за събиране на вземането – запор върху сметките на длъжника, запор на МПС, вписване възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, опис и продажба движими и недвижими имоти, както и пълно проучване на длъжника. С резолюция/без дата/ ЧСИ е разпоредил да се направи проучване, да се връчи ПДИ и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. В изпълнение на задължението по чл. 428,ал.1 от ГПК, ЧСИ поканил ищеца да изпълни доброволно задължението си по изпълнителния лист на 13.03.2008 г. с покана за доброволно изпълнение, и тъй като не бил открит по седалището и адреса на управление, на посочената дата връчителят на книжа при ЧСИ залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Макар че в исковата молба не се съдържат доводи за законосъобразността на връчването на книжа по изпълнителното дело на ищеца и по-точно поканата за доброволно изпълнение, съдът установява, че връчването й не е оформена съгласно изискванията на чл.50 от ГПК. /. При това положение би следвало от 13.03.2008 г. да тече двуседмичния срок за ищеца да изпълни доброволно задължението си по изпълнителното дело, но от писмо изх. № 3706/16.04.2008 г. до ищеца/за което няма данни да е получено / и два констативни протокола се установява , че срока за доброволно изпълнение изтича на 27.03.2008 г. , а съгласно чл.47,ал.2 от ГПК- на 10.04.2008 г. Няма данни по изп.д. за уведомяване на ищеца за това обстоятелство. Преди да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение с различни изх. номера от 13.03.2008 г. ЧСИ е изпратил до 29 банки в страната запорни съобщения за олихвяема сума 44 100 лв., от 16.11.2005 г., 32 100от 16.11.2005 г., 32 100 лв. от 16.11.2008 г. и 32 100 лв. от 16.11.2005 г. , ведно със законната лихва , която към момента е била 44 182.56 и неолихвяема сума от 7 708.00 лв. като се добави и неолихвяема сума – такси и разноски по Тарифата по ЗЧСИ – 9 538.37 лв., до Сектор „ Пътна полиция” при РПУ- Кърджали, до АВ – К.и до НАП, ТД-Кърджали. Отговори са получени от всички институции и от тях се установява, че ищеца е в добро имуществено състояние. „Уникредит Булбанк” - София е уведомила ЧСИ, че от 19.03.2008 г. е блокирала сметките на ищеца и е извършила частични плащания по наложения запор. С констативен протокол от 17.04.2008 г. постъпилата сума по сметка на ЧСИ на 19.03.2008 г. в размер на 27 539.72 лв. е разпределена за такса по т.26, за обикновени такси, за ДДС по т.1 и 2 от тарифата, за допълнителни разноски , за задължения на РД на АДВ – Пловдив, за адвотакски хонорар и за взискателите и е приложена сметка и фактура за начислени такси общо в размер на 3038.86 лв. с ДДС, както и платежни документи за изплатени суми по сметката за разпределение. С молба вх. № 1375/28.03.2008 г. при ЧСИ по изп.д. № 88/2008 г. взискателите са поискали налагане на възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот – Хотелски комплекс „П.” собственост на ищеца. Постановление за налагане на възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот или протокол за извършеното действие съгласно чл.434 от ГПК не са съставени от ЧСИ. На 03.04.2008 г. Съдия по вписванията при РС-К.е вписал възбрана на недвижими имоти , включително и на Хотелски комплекс „П.”, като за това действие ЧСИ е уведомил ищеца. Десет дни след това на 14.04.2008 г. с призовка за принудително изпълнение ищеца е уведомен за насрочен опис на имота на 23.04.2008 г. от 10.00 часа , а в случай на отменяща описа причина – на 08.05.2008 г. от 10.00 часа. От четиримата взискатели , само В. Т. С. е уведомена да внесе по сметка на ЧСИ такса по т. 20 - 60 лв. и е издадена фактура за тази сума. На 10.04.2008 г. чрез „Уникредит Булбанк” е извършено частично плащане по наложения запор. С писмо вх. 1832/ 19.04.2008 г. на ЧСИ ищеца е предложил план за доброволно изпълнение на задължението, който не е възприет от взискателите и по делото няма данни ЧСИ да е посредничил на страните по изпълнителното дело за постигане на спогодба по чл.18,ал.3 от ЗЧСИ. Описа на посочения недвижим имот е извършен на 23.04.2008 г. от 10.00 часа в присъствието на представители на страните по делото, като оценката на имота на възлиза на 11 500 000 лв. и е насрочена публична продан на 07.05.2008 г. до 06.06.2008 г. Вещото лице не е представил експертиза за стойността на имота. Два дни след извършения опис по принудителното изпълнение, на 25.04.2008 г., ЧСИ е изпратил съобщение до взискателите, че дължат възнаграждение за вещо лице 900 лв. , такса по т.20 от Тарифата 172 450 лв. и ДДС 34 490 лв. или общо 207 840.00 лв., но по изпълнителното дело няма данни за ефективно получаване на съобщението и плащане на сумата, при което съдът приема, че макар и след описа съобщение до взискателите не е изпращано и окончателната такса п по т.20 от Тарифата не е внесена от взискателите. На 20.05.2008 г. по сметка на ЧСИ по изп.д. е постъпила сумата от 65 000 лв. Независимо от постъпването на суми по изпълнителното дело на 20.05.2008 г. ЧСИ е уведомил три банки в страната, между тях и „Уникредит Булбанк” , че във връзка със запорно съобщение от 13.03.2008 г. има промяна в размера на задължението във връзка с извършения опис, като се прибавя сумата от 172 450.00 лв.такса по т.20 от Тарифата и размера на възнаграждението на вещото лице от 900.00 лв. , но поради некоректно посочване на сумите писмото е върнато на ЧСИ. Без да състави протокол за предприето действиепо чл.434 от ГПК и без да уведоми ищеца за увеличаване размера на вземането ЧСИ е изпратил запорно съобщение изх. № 5328/09.06.2008 г. до „Уникредит Булбанк „ , от което се установява, че задължението по изп.д. след частично плащане е: олихвяема сума 172 956.47 лв., неолихвяема сума - 208 484.45 лв. , такса по т.20 върху горните две суми и ДДС върху таксата по т.26. Запорното съобщение е с приложение за размера на задължението, което към 09.06.2008г . възлиза на 394 465.50 лв. Във връзка с постъпили суми от 17.06.2008 г. до 18.06.2008 г. по сметката на ЧСИ , на 19.06.2008 г. е извършено разпределение на сумата от 64 924.64 лв. По изп.д. няма ищеца да е уведомен за запорно съобщение от 09.06.2008 г. На 25.06.2008 г. е извършено друго разпределение на сумата от 156 584.39 лв. , а на 26.06.2008 г. на сумата от 32 815.68 лв. По молба на взискателите от 08.07.2008 г. е насрочена публична продан от 11.07.2008 г. до 11.08.2008 г. на описания недвижимия имот и за това действие ЧСИ е уведомил ищеца на 08.07.2008 г. На 15.07.2008 г. ЧСИ е извършил разпределение на сумата от 129 266.86 лв. и е върнал на ищеца сумата общо 307.32 лв. ,като надвнесена, от тях по т.20 – 60 лв. и на същата дата взискателите са поискали прекратяване на изп.д. № 88/ 2008 г. поради изцяло изплащане на задължението и съответно с протокол от 16.07.2008 г. , от който се установява, че ЧСИ е прекратил делото и е отменил наложените запори и възбрани.