Решение № 321 от 01.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000327 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Турин имоти“АД, ЕИК 175349419, чрез адв.Б.Б. от САК насочена против Решение № 260042/11.01.2021 г., постановено по т.д.№ 2173/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с която предявените от дружеството жалбоподател обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против „ЧЕЗ Електроразпределение България“ЕАД, ЕИК 130277958, за заплащане на сумата от 47 881,54 лв., представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа за периода 31.07.2009 г. – 30.06.2011 г., ведно със законната лихва върху това вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.06.2011 г. до окончателното й заплащане, са били отхвърлени, наред с искането за присъждане на сторените по делото разноски.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ЗЕ и ЗЗД, вкл. за необоснованост.

Поддържа се, че съдът не бил взел предвид факта, че договорът за присъединяване от 02.12.2008 г. не бил подписан от законния представител на дружеството въззивник Л. Л., а от друго лице, което нямало пълномощията да стори това, а действията му не били потвърдени след узнаването за това от представляващия „Турин имоти“АДСИЦ.

Поради това и клаузата на чл.12 от договора, на която се позовал съдът, не обвързвала страните.

1

На отделно и самостоятелно основание се поддържа, че посочената клауза била нищожна поради липса на съгласие от страна на присъединяваното лице за сключването му /пак с оглед твърденията за липса на представителна власт за подписалия го от негова страна/, поради което е не произвела правно действие.

На друго самостоятелно основание се поддържа, че постановеното решение било в противоречие с установеното от чл.117, ал.7 ЗЕ в редакцията й, действала към релевантния период от време, като необосновано първоинстанционният съд тълкувал разширително посочената правна норма. Според въззивникът дори да се приемело, че клаузата на чл.12 от договора за присъединяване обвързвала валидно страните, то същата била нищожна на друго основание – противоречала на закона – чл.117, ал.7 ЗЗД.

Поддържа се и нарушение на материалния закон, в нормата на чл.23 от Наредба № 6/09.06.2004 г.

По подробно изложени доводи в подкрепа на изложените оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което предявените искове се уважат в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.

Настоящата инстанция не допусна събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Турин имоти“АДСИЦ, ЕИК 175349419 /преобразувано в АД, обстоятелство, обявено в ТР при АВп на 05.11.2020 г./ против ЧЕЗ Разпределение България“АД, ЕИК 130277958.

Поддържано е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот в гр.София, представляващ триетажна сграда, подробно индивидуализиран, който придобил въз основа на покупко-продажба на 26.06.2008 г. След закупуването й сградата била пристроена, надстроена и преобразувана в апартаментен хотел.

Освен това със средства на дружеството ищец бил преоборудван и съществуващ трафопост, като било изградено и оборудвано ново „съоръжение за присъединяване“ към електроразпределителната мрежа, също подробно индивидуализирано.

Във връзка с присъединяването на сградата към разпределителната електрическа мрежа, на 02.12.2008 г. страните по делото се обвързали с договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, ДПЕРМ Р100007805/02.12.2008 г.

Според клаузите му ищцовото дружество се задължило да проектира, съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и да изгради съоръжения за присъединяване за срок от 8 месеца. Цената, която ищецът е заплатил за преоборудване на трафопоста, е 132 361. 32 лева с ДДС.

Твърди се, че уговорения срок бил спазен и съоръженията са били въведени в експлоатация на 31.07.2009 г.

Ответникът от своя страна поел задължение да изплати изградените от ищеца съоръжения за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа, след 2 представяне на изискуемите документи.

Страните се споразумели и че изградените съоръжения за присъединяване ще се поставят под напрежение след сключване на друг договор между страните - за прехвърляне на собствеността, какъвто не бил сключен, а ответникът не предприел каквито и да е реални мерки за изкупуването им.

Твърди се още, че от финансираното от ищцовото дружество и негова собственост съоръжение ответното такова захранвало с електричество множество други абонати и реализирало незаконно доход.

Поради това последното дължало обезщетение за ползване на съоръженията за присъединяване до окончателното им изкупуване в размер, определен съобразно чл. 10 и сл. от Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с Решение по Протокол № 27/04.02.2008 г.

Твърди се и че поради множеството идентични случаи ДКЕВР приела становище /протоколно решение/ № 25 от 14.02.2011 г., относно изкупуване на съоръженията за присъединяване към електроразпределителната мрежа. В него се позовала на разпоредбите на чл. 20, ал. 7 и чл. 23 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г., според които разпределителното дружество е длъжно да изкупи съоръженията за присъединяване, изградени от потребителите, преди да ги постави под напрежение, т.е. преди да започне да ги ползва.

В случаите, в които такива съоръжения се поставят под напрежение преди да е сключен договор за изкупуването им, от разпределителното дружество се нарушава императивната разпоредба на чл. 23 от Наредбата, което съставлява административно нарушение.

В случай, че няма сключен договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване и разпределителното предприятие ползва тези съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, какъвто е и настоящия казус, съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, ползването следва да бъде платено от разпределителното предприятие по реда на приетата от ДКЕВР методика.

Т.к. независимо от извънсъдебните опити на ищцовото дружество на разреши отношенията си с ответното това не станало, като договор за изкупуване на съоръжението не бил сключен, нито се пристъпило към заплащане на месечна наемна цена до изкупуването, е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 47 881. 54 лева, като обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа, представляващи преоборудване на трансформаторен пост „Витоша“ № 48, гр. София, с трансформатор 800кVА, кабелни линии ниско напрежение (НН), главно табло, разпределителни табла и други, за период от пускането в експлоатация на съоръжението – 31.07.2009 г., до 30.06.2011 г., 23 месеца, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове по основание и по размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно собствеността му върху триетажната жилищна сграда, намираща се в гр.София, на ул.“Нефит Рилски“ № 35.

Поддържал е от своя страна, че именно ответното дружество е собственик на изградения през 1935 г. масивен шахтов трафопост от 21 кв.м. на адрес гр. София, бул.“Витоша“ № 48 с кабели, а на основание § 1, т. 41 от ЗЕ и чл. 30, ал. 4 от Наредба № 6 от 3

09.06.2004 г. процесните съоръжения за присъединяване не можели да се разглеждат отделно и самостоятелно от трафопоста и кабелните линии, които пак са собственост на ответника.

В този смисъл не ищецът, а ответникът бил собственик на съоръженията за присъединяване, описани в исковата молба – касаело се за преоборудване, за което не било необходимо учредяване/прехвърляне на права. Освен право на собственост, ответникът притежава и сервитутни права.

На отделно основание е възразено, че според клаузата на чл.12 от обвързващия страните договор, ответното дружество има право да ползва безвъзмездно изградените от присъединеното лице съоръжения.

Възразено е и че ответникът не е в неизпълнение на изискванията на чл. 23 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. Страната се позовава и на изричната разпоредба на чл. 12 от договора между страните, съгласно която има право да ползва безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за присъединяване.

Оспорено е приложението на Методиката за определяне на цени за предоставяне на достъп, одобрена от ДКЕВР, т.к. между страните не бил налице сключен писмен договор за достъп при цена, определена по тази методика.

В обобщение ответникът е оспорил наличието както на договорно, така и на извъндоговорно основание за заплащане на търсеното обезщетение или „цена за достъп“.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу атакуваната част от решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по установените и от приобщените по делото писмени доказателства факти, че въззиваемото дружество има издадена в своя полза лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л – 135 – 07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР за дейността „разпределение не електрическа енергия“ на обособената територия, посочена в приложението към лицензията, за срок от 35 години.

Няма спор и по установения от приобщения нот.акт № 13, т. V, рег. № 6958, дело № 710/2008 г. факта, че на 26.06.2008 г. въззивното дружество е закупило от „Етон“ЕООД недвижим имот, представляващ триетажна сграда, находяща се в гр. София, район „Триадица“, ул.“Неофит Рилски“ № 35, УПИ Х-10, кв. 350, по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6 1 част“.

Не спорят и по факта, че са обвързани от договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната ел.мрежа от 02.12.2008 г., с предмет – присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“АД на обект – апартаментен хотел на ул.“Неофит Рилски“ № 35, гр.София. Правата и задълженията на страните по този договор са разписани ясно в него. Същият е подписан за „ЧЕЗ Разпределение България“АД от директор на дирекция „Обновяване, проучване и предоставяне на мрежи“, за присъединеното лице – „Турин имоти“АДСИЦ – от 4 изп.директор Л. Л..

Разпечатката съдържа 50 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b2a1c17-2138-4c00-84a9-18ce4b5a73d3