Решение № 198 от 04.06.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Смолян, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100338 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от *** ЕООД срещу ответника Н. И. С. за установяване съществуването на вземанията в размер на 600,00 лева /306,77 евро/- главница, 164,61 лева /94,16 евро/- договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 03.11.2021г. до 03.11.2022г., 90,11 лева /46,07 евро/- законна лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022г. до 27.06.2024г., дължими по договор за потребителски кредит №589499/03.11.2021г., сключен между „**“ ООД и Н.

И. С., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023г., сключен между ** ООД и *** ЕООД, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на Заповедта- 26.07.2024г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №453/13.09.2024г. по чгр.дело №1107/2024г. по описа на РС- Смолян.

Твърди се, че между ** ООД и ответника е сключен договор за 1 потребителски кредит №589499/03.11.2021г., сключен между „**“ ООД и Н.

И. С., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023г., сключен между ** ООД и *** ЕООД.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. Задължението не е погасено.

С внесения отговор от назначения особен представител на ответникаадв.Николова исковете се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, че правнорелевантно за цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, че датата на която е подписано уведомлението е 25.02.2025г., след като е подадено заявлението за издаване на Заповедта. Цесията не е съобщена на длъжника, тъй като исковата молба е връчена при условията на чл.47, ал.6 от ГПК на особен представител на длъжника. Цесията не е породила действие, тъй като волеизявлението не е достигнало до длъжника. Правят се възражения и за недействителност на договора за кредит- в договора не е отразена общо дължимата сума от потребителя, непосочване на правилния лихвен процент и условията за прилагането му, посоченият ГПР не е действителния такъв. Клаузата в договора, уреждаща заплащането на неустойка, е неравноправна. Посочената неустойка е нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД2, като противоречаща на добрите нрави, както и уговорената възнаградителна лихва. С оглед недействителността на договора потребителят не дължи и законната лихва.

За ищеца, редовно призован, не се явява представител в съдебното заседание. С писмено становище се поддържат твърденията в исковата молба.

Назначеният особен представител на ответника оспорва исковете и поддържа становище за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и отговора, както и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор, че е сключен договор за потребителски кредит №589499/03.11.2021г. между „**“ ООД и ответника Н. И. С., по силата на който й е бил предоставен кредит в размер на паричната сума от 600,00 лева, 2 който е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски, при Годишен процент на разходите на заема 48,41 %, фиксиран годишен лихвен процент 40,05%, като крайният срок за плащането е 30.11.2022г. Общата сума за плащане е в размер на 764,61 лева. Предвидено е плащането на неустойка при неосигуряване на обезпечение на кредита в размер на 807,39 лева, или, общия размер на задължението с вноските за неустойка е в размер на 1 572,00 лева.

Приложена е разписка за извършено плащане на сумата от 600,00 лева с наредител ** ЕООД и получател Н. И. С.., като е извършен паричен превод към *** по заем съгл.дог.589499

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023г., сключен между ** ООД –цедент и *** ЕООД- цесионер, цедентът прехвърля и продава , заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио с вземания , описани в Анекс 1 към договора.

Цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в

Приложение 1 във вида , в който съществуват към Цедента към момента на сключване на договора за цесия.

По делото е приложено Уведомление за цесията по договор за цесия от 05.04.2023г. , изходящо от *** ЕООД /чрез юрисконсулт/ до Н. И. С. относно договор за кредит №589499/03.11.2021г., като няма данни по делото това уведомление да е стигнало до знанието на ответника.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените в настоящото производство искове по чл.422, ал.1 от ГПК се явяват неоснователни по следните съображения:

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи права за претенциите си, а именно фактът, че между „**“ ООД и ответника Н. И. С.- кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №589499/03.11.2021г. , както и Договора за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 05.04.2023г., сключен между *** ЕООД и ** ООД, посочени по- горе.

Съдът намира за основателно възражението на ответната страна за липсата на доказателства за съобщаване на цесията. Следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , съгласно която цесията има 3 действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. По делото е приложено уведомление за цесията по процесния договор за кредит, но такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото производство.

Няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, както е в случая. Но, за да има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението следва да е достигнало до знанието му. Последното обаче, не се установява по делото нито към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито към момента на предявяване на настоящия иск, включително и датата на приключване на устните състезания по делото. Уведомлението не е достигнало до знанието на длъжника.

Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Няма пречка длъжникът да се уведоми и с връчването му ведно с исковата молба, към която е приложено и това да бъде взето предвид съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК . Длъжникът обаче, не е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, тъй като връчването е извършено, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Т.е., ответникът- длъжник не е получил уведомлението и в хода на съдебното производство по предявените установителни искове. Затова и уведомяването за цесията не е произвело действие спрямо ответника.

По изложените съображения следва да се приеме, че цесията не е породила действие за ответника и същият не дължи процесните суми по предявените установителни искове.

Горните доводи налагат извод за неоснователност на исковете и същите подлежат на отхвърляне.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕООД, ЕИК**, искове срещу Н. И. С., ЕГН**********, за установяване съществуването на вземанията в размер на 4

600,00 лева /306,77 евро/- главница, 164,61 лева /94,16 евро/- договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 03.11.2021г. до 03.11.2022г., 90,11 лева /46,07 евро/- законна лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022г. до 27.06.2024г. по договор за потребителски кредит №589499/03.11.2021г., сключен между „**“ ООД и Н. И. С., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023г., сключен между ** ООД и *** ЕООД, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на Заповедта- 26.07.2024г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №453/13.09.2024г. по чгр.дело №1107/2024г. по описа на РС- Смолян.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5