Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1221 от 19.03.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 312/2026
Вид
Определение № 1221
Подписан
19.03.2026
Състав
Светлозара Стойнова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221

Пазарджик, 19.03.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдията Светлозара Стойнова административно дело № 312/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Образувано е по жалба на Д. Ц. Д. подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2504702/14.03.2026 г. на старши полицай към РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДВП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата е обективирано особено искане по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на заповедта. Излага доводи за наличие на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия. В подкрепа на искането са приложени писмени доказателства, а именно трудов договор на лицето с месторабота гр. Панагюрище, извадка от карта за маршрут от дома му до местоработата му – 8,7 км. Излага доводи, че осъществява работа на смени в различни части от денонощието и същият не може да използва градски транспорт и е сам на смяна.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане. Същото е основателно, обосновано и доказано.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства и последиците от тях е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже както настъпването на нови обстоятелства, така и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими.

Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда.

В случая е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП установено след направена справка в ОДЧ. Видно от представената справка за служебна промяна на регистрацията на МПС с отбелязване „в движение“, регистрацията е възстановена със статус на услугата „валиден“, за разлика от статуса при отбелязан в справката за прекратената регистрация, където е отбелязано „невалиден без ГО“. Което налага извода, че е налице ново обстоятелство, а именно наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Изпълнението на мярката води до фактическо лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява моторно превозно средство, което засяга пряко правото му на придвижване и възможността му да си осигурява доходи, като изпълнява задълженията си и достига до работното си място в различни части от денонощието, когато не може да разчита на друг служител от фирмата, нито на градски транспорт.

Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта.

Видно от данните по делото в деня (към датата) на издаване на ЗППАМ е нанесена служебна промяна на регистрацията на автомобила, което е индиция за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и макар и горното обстоятелство да има отношение по съществото на спора, съдът намира, че не се установяват данни, които да сочат, че спирането на изпълнението на заповедта би застрашило особено важен обществен интерес. Последното съставлява настъпило ново обстоятелство, което е от значение и съгласно чл. 166, ал. 2, in fine АПК дава възможност изпълнението да бъде спряно от настоящия състав.

Следва да бъде отбелязано, че наложената принудителна административна мярка не е във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие, нито с конкретни данни за застрашаване на живота или здравето на други участници в движението. Отпадането на действието на мярката за времето на съдебния контрол не препятства постигането на целите на закона, като в същото време би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. В този смисъл Определение № 2637/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 1581/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2633/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 1522/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2637/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 1581/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2619/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 974/2026г. по описа на Върховен административен съд и други.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да се позове и на Определение № 2028/20.02.2026 г. постановено по административно дело № 1420/2026г. по описа на Върховен административен съд, в което касационната инстанция е отбелязала, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

При това положение съдът намира, че към настоящия момент частният интерес от спиране на изпълнението на оспорената заповед надделява над обществения интерес от незабавното ѝ прилагане, поради което искането за спиране следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2504702/14.03.2026 г. на старши полицай към РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: