Решение № 9680 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9680 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110134307 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от М. Б. Х. срещу Фирма за признаването за нищожна като противоречаща и заобикаляща закона, както и накърняваща добрите нрави на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022г., сключен между М. Б. Х. и Фирма.

Ищецът твърди, че между него и Фирма на 29.10.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******** за сумата от 700 лв. със задължение за връщането й в срок до 30.10.2023г., ГПР-49,31% и ГЛП40,76%. В чл. 4, ал.3 от договора е уговорено, че договорът следва да бъде обезпечен, като се осигури гаранция, а в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка от 912 лв.

Навежда доводи, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна. Така уговорена, неустойката надхвърля своите обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции и води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Поддържа, че е налице изначална невъзможност в толкова кратък срок да се предостави гаранция, което съгласно условията на договора води до санкциониране с неустойка в прекалено висок размер. Изискванията на кредитодателя относно обезпечението не съответстват на закона, морала и на добрите търговски практики и водят до допълнителна печалба за ответника.

Сочи, че клаузата отрича договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като обезпечения. Счита, че задължение на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля последиците от липсата на такава в тежест на последния и по този начин се заобикаля чл. 143,т.3 от ЗПП. Според ищеца клаузата за неустойка противоречи и на чл. 143, т.5 от ЗЗП, както и навежда доводи за накърняване 1 на добрите нрави с уговаряне на същата, за което излага подробни аргументи.

Поддържа, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, както и че с нея се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като същата не е включена в ГПР. Сочи още, че не е ясно как е формиран ГПР и кои разходи са включени в него. Навежда доводи и за нарушение на чл. 71 ЗЗД, тъй като вместо възможност за предсрочна изискуемост, непредоставянето на обезпечение води до неустойка. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва твърдяната неравноправност и нищожност на неустоечната клауза, както и че не е направена оценка на платежоспособността на кредитополучателя. Твърди, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР. Навежда доводи, че уговорената неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, като в условието на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Фирма срещу М. Б. Х. с искане ответникът да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 532.26 лв., представляваща падежирала главница по договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022г., ведно със законната лихва от 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на 20.30 лв. начислено върху главницата от 532.26 лв. за периода от 03.05.2023г. до10.10.2023 г., сумата от 69.66 лв., представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 30.09.2023 г. до 30.10.2023 г., сумата от 96.33 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.05.2023 г. до10.10.2023 г., сумата от 5.10 лв., представляваща обезщетение за забава начислена върху възнаградителната лихва за периода от 03.05.2023 г. до 10.10.2023 г.

В насрещната искова молба се поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022г. по силата на който е предоставил на ответника сума в размер на 700 лв. със задължение за връщането й на 12 вноски, всяка в размер на 72 лв. за периода 30.11.2022г.30.10.2023г. Поддържа, че ответникът е направил плащане в общ размер на 168 лв., но след 02.05.2023г. е преустановил обслужването на заема, което поражда право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, като прави волеизявление в тази посока с насрещната искова молба. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа насрещната исковата молба.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор по насрещната исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Навеждат се доводи, че процесния договор за кредит бил нищожен, поради което сумите не били дължими. Моли съда да отхвърли исковете. В условията на евентуалност се 2 прави искане по реда на чл. 241 от ГПК. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа насрещната исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между М. Б. Х. и Фирма е сключен договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022г. за сумата от 700 лв., предоставена на ищеца, при уговорен ГПР в размер на 49,31% и ГЛП от 40,76%. Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022 г., сключен между М. Б. Х. и Фирма по силата, на който на ищеца му е предоставена сумата от 700 лв. със срок за погасяване на кредита до 30.10.2023 г. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 40.76 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 49.31 %. В чл. 4.3 е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 864 лв. със срок на валидност до 31.10.2023 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор е предвидено в случай на, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда у условията предвидени в общите условия по договор, той дължал на дружеството неустойка в размер на 912 лв. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Представен е и СЕФ.

По делото са представени Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит Фирма, съгласно които в чл. 3.2.1 е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция, която може да бъде: банкова гаранция, гаранция издадена от небанкова институция, двама поръчители. В чл. 3.2.3 е посочено, че поръчителите могат да бъдат дееспособни физически лица, които да поемат задължението солидарно, трябва да са на безсрочен трудов договор и да получавали минимум 1500 лв. брутно месечно възнаграждение, като към датата на сключване на договора за потребителски кредит поръчителите не следвало да имат кредити с повече от 30 дни просрочие.

Представено е и писмо с изх. № ********* от 10.05.2016 г. на ЮЛ във връзка с протокол № 03 от 12.02.2016 г. от заседание на ЮЛ, в който по т. 3 е взето решение, че се приемат за сведение ОУ, тъй като Фирма бил отстранил неравноправните клаузи в ОУ за потребителски кредит.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че съгласно договора за потребителски кредит от 29.10.2022 г. кредитът в общ 3 размер от 700 лв. бил усвоен по следния начин, а именно със сумата от 383.01 лв. кредитополучателя погасил стари задължения по предходен договор за потребителски кредит, а остатъкът от 316.99 лв. бил нареден по сметка в полза на М. Б. Х., която сума била изплатена на 29.10.2022 г. Съгласно заключението М. Х. бил изплатил по договора сумата в размер на 168 лв., с която сума била погасена главница в размер на 98.08 лв., възнаградителна лихва в размер на 66.12 лв., както и обезщетение за забава в размер на 3.80 лв.

Вещото лице е посочило, че към 10.10.2023 г. бил настъпил падеж на 11 месечни вноски в размер на 532.26 лв., а с ненастъпил падеж била 12 вноска на стойност 69.66 лв., дължимата възнаградителна лихва възлизала на 96.33 лв., а дължимото обезщетение за забава към 10.10.2023 г. било 25.40 лв.

В случая ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелства не е спорно между страните.

По делото е несъмнено установено, че на 29.10.2022 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 700 лв. за срок от 12 месеца, при размер на вноската по кредита: 72 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.31 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.76 %.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради 4 което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай между страните е безспорно съдържанието на процесния договор, както и за наличието на неустоечни клаузи, още повече, че горното се установява както и от събрание писмени доказателства в т. ч. договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022г., Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит Фирма, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Съгласно уговорено в чл. 6, ал. 1 от процесния договор, че в случай на неизпълнение на задължението по договора /осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 912 лв., която се разсрочвала на месечни части, т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.