Решение № 89 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 505/2022
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Росица Кюртова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.17, ал.6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 19 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.19, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.21, ал.1 и ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.21, ал.1 и ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.23 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24, ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.24, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.430 и сл. · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело №
20225300900505 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 и сл.ТЗ във връзка с чл.17, ал.2 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Ищецът “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от *** и ****, твърди, че на 28.11.2013 г. е сключил с ответника договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на договора е предоставил на ответника кредит от 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение в МУ Пловдив. Твърди, че неразделна част от договора са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД. Срокът за връщане на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на т.нар.“гратисен период“ – от първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. При сключване на договора е представено удостоверение от МУ Пловдив, според които ответникът е студент по медицина със срок на обучение 6 години и дата на държавен изпит 30.09.2019 г. Гратисният период е до 28.09.2020 г. Твърди, че с договора е уговорен падеж за издължаване на вноските след изтичане на гратисния период – 28-ма дата на всеки месец, като първата падежна дата е 28.10.2020 г. Кредитът е следвало да се погасява чрез 120 равни месечни вноски, всяка в размер 1 262,69 лв. Твърди се, че в договора е уговорена фиксирана лихва в размер 7 % годишно, която се начислява върху усвоената главница, включително през гратисния период. Уговорена е още, че при забава в плащане на вноска на падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта. Длъжникът не е погасявал вноските. Не са платени четИ.десет вноски в 1 периода от 28.05.2021 г. до 28.06.2022 г. В общите условия към договора, подписани от кредитополучателя, е предвидено при допусната забава в плащанията над 90 дни кредитът да става предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът намира, че посочените предпоставки са изпълнени, поради което с исковата молба прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въз основа на изложените фактически обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: главница по договора за кредит в размер 104 290,12 лв. (равна на сбора от усвоения кредит и капитализираните лихви), ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер 5 815,19 лв. за периода от 28.05.2021 г. до 30.06.2022 г.; и лихва за забава (неустойка по чл.17.1 ОУ) в размер 578,67 лв. за период 28.02.2021 г. до 30.06.2022 г. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът И. П. Ч., родена на ****, гражданин на ***, паспорт ******, не е подала отговор на исковата молба в срок. Не взима становище по исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото договор, че на 28.11.2013 г. между ищцовото дружество, от една страна като кредитор, и ответника, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер 78 233,20 лв., а кредитополучателят – да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар.“гратисен период“. Гратисният период според договореното касае главница и лихва по кредита и тече от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план за съответната специалност. Уговорено е кредитът да се усвоява на части, като сумата, необходима за заплащане на всяка дължима такса за обучение, се превежда по сметка на учебното заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата учебна година, се заплаща от кредитополучателя, а кредиторът я възстановява по сметка на кредитополучателя в 3-дневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането й. Уговорено е в т.5 от договора кредитът да се погасява чрез равни месечни вноски с падежна дата 28-мо число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорена е в т.7 от договора фиксирана възнаградителна лихва в размер, ненадхвърлящ 7 % на годишна база.
Според т.11 от договора неразделна част от него са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.
Установява се от удостоверяването в края на документа, че текстът на горния договор е преведен на английски език.
Приети са като доказателство по делото Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, 2 приложими от “БАНКА ДСК”ЕАД. Общите условия са подписани от кредитополучателя.
От съдържанието им се установява, че общият размер на отпуснатия кредит се равнява на сбора от семестриалните такси за пълния срок на обучение по съответната специалност.
Кредитът се усвоява за срока на семестриалното обучение, на части, в началото на всеки семестър и не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за семестъра. В т.10.2 ОУ е посочено, че лихвата, указана в договора за кредит, се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Според т.11.1 ОУ срокът за издължаване на главница и лихва започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. Съгласно т.11.2 ОУ дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК. Съгласно т.16.1 ОУ кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежна дата сума, наймалко в размер на дължимата погасителна вноска (главница и лихва). Кредитополучателят е длъжен също така да представи на кредитора преди всяко усвояване на сума по кредита уверение, удостоверяващо качеството му на студент. Съгласно т.16.2 ОУ кредиторът се задължава да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя погасителен план – не по-късно от 10 работни дни след изтичане на гратисния период.
Съгласно т.17.2 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта.
От приетите по делото уверения, издадени от Медицински университет Пловдив, се установява, че ответницата е била студент в посоченото учебно заведение в редовна форма на обучение по специалността „Медицина“ през учебните: 2013/2014 г. – І курс; 2014/2015 г.
– ІІ курс; 2015/2016 г. – ІІІ курс; 2016/2017 г. – ІV курс; и 2017/2018 г. – V курс. В уверенията е посочено, че обучението е за срок шест години, както и, че държавният изпит следва да бъде положен в срок до 30.09.2019 г. Отбелязаните в уверенията годишни такси са в размер 8 000 евро, а семестриалните – 4 000 евро. Представени са искания от ответницата до ищцовата банка за усвояване на суми по кредита за всеки семестър на обучение, съответно в размер 7 823,32 лв. за семестър.
Представен е погасителен план към 30.09.2020 г., според който дължимата главница е в размер 108 751,62 лв., дължимата възнаградителна лихва (7%) – 42 772,65 лв., а общият дълг – 151 524,27 лв., разделен на 120 погасителни вноски, всяка в общ размер 1 262,69 лв., първата с падеж 28.10.2020 г., а последната – с падеж 28.09.2030 г. Погасителният план е подписан от кредитополучател.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен чрез вноски, всяка в размер 7 823,32 лв., правени два пъти годишно в периода от 28.11.2013 г. до 27.02.2018 г. Общият размер на усвоената сума е 78 233,20 лв. От страна на кредитополучателя са извършени плащания в общ размер 8 944,81 лв. в периода 3 от 28.10.2020 г. до 03.09.2021 г., с които са погасени изцяло погасителните вноски с падеж от 28.10.2020 г. до 28.04.2020 г., както и част от вноската с падежна дата 28.05.2020 г. Следващи погасявания не са постъпвали. Към датата на исковата молба са падежирали 14 броя просрочени вноски. Прилаган е лихвен процент в годишен размер 7 %. През т.нар.гратисен период е капитализирана лихва, която е включена към главницата, формираща част от всяка погасителна вноска по погасителен план. Дългът към датата на исковата молба включва: главница в размер 104 290,12 лв., просрочена възнаградителна лихва за периода 28.05.2021 г.
– 30.06.2024 г. в размер 8 518,19 лв. и лихва за забава за периода 28.02.2021 г. – 30.06.2022 г. в размер 578,67 лв. Съответно дългът към същия момент, без да се отчита капитализацията, е, както следва: дължима главница – 74 634,48 лв.; договорна лихва за гратисния период в размер 24 488,55 лв.; договорна лихва след гратисния период в размер 5 733,16 лв.; санкционираща лихва в размер 383,51 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит. Частноправното отношение е с международен елемент – кредитополучател по договора е гражданин на Обединеното кралство. По отношение материалноправните разпоредби, приложими към това правоотношение, следва да бъдат съобразени нормите, действащи към момента на възникване на правоотношението. Договорът е сключен на 28.11.2013 г., когато Великобритания е член на Европейския съюз, Република България – също, следователно приложимото материално право се определя по правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 на европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I). Чл.6, §1, б.а) от Регламента реферира по отношение потребителските договори към материалното право по обичайното местопребиваване на потребителя, когато то съвпада с местоизвършване дейността на търговеца. Съдът намира, че процесният договор е потребителски – по смисъла на Регламента такъв е договорът, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребител“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалист“). Доказателствата по делото, в това число приложените удостоверения от МУ Пловдив, от които се установява, че ответницата през учебната 2013/2014 г. и следващите е била студентка в редовна форма на обучение в същия университет, както и самият договор за кредит, в който е посочен настоящ адрес на ответника в гр.Пловдив, обосновават извод, че при сключване на договора ответникът е с обичайно местопребиваване в Република България. В България се е намирало и седалището на кредитора, поради което по силата на чл.6, §1, б.а) от горецитирания регламент приложимо спрямо процесното правоотношение е правото на Република България.
В националното законодателство правоотношението е уредено от общите правила на ТЗ – чл.430 и сл., а по отношение на него са приложими и специалните правила на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с оглед качеството на кредитополучателя и 4 условията, при които е отпуснат кредитът. Съгласно чл.17, ал.2 ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора. В чл.17 ЗКСД е предвидено още, че кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмен и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди сключването му банката не уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи. Съгласно чл.