Протокол № 151 от 22.04.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 151 гр. Варна , 22.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901194 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК Ищецът „УП България 19“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат П. П.ов, преупълномощен от адвокат О. Т. и приет от съда от днес.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Н. Б., преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ и приет от съда от днес.

Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА

КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призовано, не се представлява.

Адв. П.ов: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Б.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. П.ов: Поддържам исковата молба. Запознати сме с проекта за доклад по делото и нямаме възражения.

1

Адв. Б.: Поддържам отговора на исковата молба. Запознати сме с проекта за доклад по делото и нямаме възражения.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 7365 от 19.04.2021 г. от третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД.

Съдът връчва преписи от становището на страните.

Въз основа на изложеното от страните в хода на размяната на книжа, както и изразеното становище от процесуалните представители на страните в днешно съдебно заседание по проекта за доклад и правната квалификация на иска,

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО

Производството е образувано по искова молба от „УП БЪЛГАРИЯ 19“ ЕООД, гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 51 443.77 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2017 г., както и сума в размер 15 161.69 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 93729.11 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2017 г., както и сумата от 26 712.80 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 29.12.2017 г. до датата на предявяване на иска, 3.) сума в размер 36 537. 39 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2017 г., както и сума в размер 10 139.19 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 4.) сума в размер 115 873.58 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2018 г., както и сума в размер 21 146.91 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 5.) сума в размер 46 015.44 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2018 г., както и сума в 2 размер 8 065.43 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 6.) сума в размер 26 957.72 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2018 г., както и сума в размер 4 725.15 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.

Твърдения по иска:

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, сключен между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Твърди също така, че е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98/26.08.2009 г. с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-про продажби“ АД/, по силата на който последното се е задължило да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега КЕВР/ с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Вятърната електрическа централа била присъединена към електроразпределителната мрежа на

"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (с предходно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия от 14.11.2008 г., сключен между ищцовата страна и Електроразпределение - Варна АД.

Ищецът твърди, че за месец октомври 2017 – декември 2017 г. и за месеците ноември и декември 2018 г. е произвел и доставил на ответника електроенергия в определен размер MWh, за които доставки е издал и съответните фактури. Твърди, че по фактурите са приложени съответните цени, тъй като количествата електроенергия са произведени докато централата в съответния месец е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електоенергия от инсталиран 1 KW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала 3 прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 Kw мощност. Единствено в м. декември 2018 г. освен при горните параметри, ищцовата ВяЕЦ е произвела и количество електроенергия от 150 000 MWh докато централата е надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но преди да е достигнала прага от 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 Kw мощност.

По всички издадени фактури ответното дружество е заплатило част от цената, поради което и се търси остатъкът от дължимото до пълния размер на фактурираното, ведно с лихви за забава до завеждане на иска.

Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц10.

Ищецът сочи, че с посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. е въведен допълнителен критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.

Въз основа на така приетите изменения в закона, е постановено 4

Решение СП1/31.07.2015г., с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена цена 188,29лв., без ДДС /т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа.

С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, ищецът твърди, че „Енерго-Про Продажби“ АД следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10. Едва след достигне на 2300 kWh НСПЕ, 5ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар. На основание горното счита претендираните суми за дължими и моли за постановяване на осъдително решение в негова полза.

Правна квалификация на правата: чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Становище по отговора:

С депозирания отговор на искова молба „Енерго-Про Продажби" АД изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на НСП е преференциалната цена, определена с Решение № Ц10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал 5 произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че ищецът е следвало да издаде кредитни известия и коригира данъчната основа посока намаление до приложимата цена за излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на разпоредбите на ЗЕВИ вр. решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената енергия е съответстващото за категорията нетно специфично производство, а не ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика законът допуска да бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.

В допълнителната искова молба и респективно допълнителен отговор, страните поддържат и доразвиват аргументите си по приложението на относимите нормативни актове и собствената си изправност по договорите.

В постъпилото становище от Национална електрическа компания ЕАД с вх.№ 7365 от 19.04.2021 г. се твърди, че исковата претенция е неоснователна,тъй като предявеният иск е в противоречие с императивната норма на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, като се развиват и подробни аргументи, включително по искането за провеждане на инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК относно законосъобразност на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Представят и доказателства.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване факти съдът приема: ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; страните са в правоотношения за изкупуване на ел.енергия по договор № 97/26.08.2009 г.;

НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г.; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурата от ответника, плащанията, извършени от ответника за двата месеца.

Разпределение на доказателствената тежест между страните – ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване 6 фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за определяне на приложимата цена. Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащане на дължимата цена за изкупената ел.енергия, както и обстоятелството, че изкупената електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар.