Решение № 146 от 02.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Перник, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1126/23.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 4319/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МРВ – гр.Перник, при условията на солидарна отговорност да заплатят на И. И. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 100 лв. /четири хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г. от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 8 500 лв. / осем хиляди и петстотин лева/, както и предявения иск за имуществени вреди за сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 10 от ЗДОВ във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Районна прокуратура гр. Перник срещу постановеното от първата инстанция решение в осъдителната му част, като се твърди, че същото е неправилно, тъй като не са съобразени и отчетени някои обстоятелства от значение за основателността и справедливостта на обезщетението. Сочи се, че първоинстанционния съд само е посочил показанията на двамата свидетели, които подкрепят изложението в исковата молба, но същите сочат данни, непотвърдени с доказателства, без да е направен анализ дали те се 1 потвърждават и дали съответстват с останалите доказателства по делото. Излагат се съображения, че показанията на свидетелите не сочат конкретни факти във връзка с предмета на делото, от което може да се направи извод за евентуално причиняване на вреди, а по-скоро оценка как се чувствал ищеца. Следователно, същите не представляват обективни данни, а субективна преценка. Твърди се, че не са представени никакви обективни доказателства за медийно отразяване в случая, според твърденията на свидетелите. В продължение се сочи, че първоинстанционния съд не съобразил обстоятелството, че разпитаните свидетели са в близки роднински връзки и приятелски отношения с ищеца, които до известна степен могат да отразят налична заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл.172 ГПК и съдът е трябвало да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетелите и данните по делото изключва заинтересоваността да повлияят на достоверността на показанията. Излагат се съображения, че в конкретния случай липсват доказателства, които да доказват, че ищеца е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и интензитет от отчетените. Образуването на наказателното производство не е довело до негативни емоции и стрес за ищеца, тъй като С. не е разпитван и с негово участие действия по разследването не се извършени, не са приложени мерки за неотклонение.

Сочи, че би следвало да се има предвид тежестта на престъплението, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, както и приключването му в разумен срок. Оспорва присъдените разноските за адвокатско възнаграждение. Сочи, че имуществената претенция с правно основание на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не е доказана по основание и размер.

Въз основа на гореизложеното, се моли да бъде отменено решението на първата инстанция, с която е уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди предявена от И. И. С., ведно с законната лихва, на основание чл.

2,ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени исковете, като недоказани по размер или алтернативно да се намали размера на размера на присъденото обезщетение и да се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна И. И.

С..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от Областна дирекция на МВР – гр. Перник, чрез юрисконсулт З.В. срещу първоинстанционното решение, като сочи, че същото е неправилно и необосновано в осъдителната част спрямо Областна дирекция на МРВ – гр. Перник и Прокуратурата на Република България, досежно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 4 100,00 /четири хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г. от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото – сумата от 10 лв. държавна такса и 561,70 лв. в полза на ищеца. Сочи се, че съдът неправилно се е произнесъл в мотивите относно обективна отговорност по чл. 2 ,ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, което прилага принципа на риска, а не на вината и започването на досъдебното производство срещу извършителя само по себе си е с увреждащо действие и ищеца не е длъжен да доказва преживения страх от наказателна отговорност и негативни емоции от упражнената принуда. Оспорва твърдението на първоинстанционния съд, че образуването на досъдебното производство е условие за прилагането на ПАМ. Твърди, че в случая се касае за временно отнемане на СУМПС 2 на водача. Сочи, че смесването на последиците на различни производства не може да обоснове пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и сочените от ищеца вреди. Сочи, че пред първоинстанционното производство не са доказани вредите и причината връзка между тях, което е довело неправилно и необосновано присъждане на неимуществени вреди.

Въз основа на гореизложеното, моли да бъде отменено като неправилно и необосновано обжалването решение в осъдителната част спрямо МВР – гр. Перник и Прокуратурата на Република България за претърпени неимуществени вреди в размер от 4 100,00 /четири хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и разноските по делото и да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция или алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна И. И.

С..

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.

Въззивните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество двете жалба са неоснователни.

Пред Районен съд - Перник И. И. С. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България и ОД МВР – Перник за заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата от 8 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди — морални страдания, причинени от силен стрес, тревога и притеснение в резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, както и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи от лишаване от ползването на собственото му моторно превозно средство — лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *** за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г., в резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

За да постанови акта си, Районен съд – Перник е приел, че в процесния случай се касае за осъществяване на наказателна репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство, която е съчетание на действия и актове, както на органите на прокуратурата, така и на полицейските органи/разследващ. Безспорно установено по делото е и няма спор между страните, че ДП № 491/2022г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР- гр. Перник, пр.пр.№ 3910/2022г. по описа на РП - Перник, е образувано на 08.12.2022 г. за това, че на 08.12.2022 г. в ***, по ул. „***“ е управлявано МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК № *** след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установени чрез техническо средство „дръг тест“ извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На водача И. И. С. бил издаден талон за изследване № ***, с което е насочен за медицинско и химическо изследване във ВМА, с оглед извършена на 08.12.2022 г. в 01. 53 ч. проба с „дръг тест“ с положителен резултат за амфетамин. Издадена била Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***, с която на С.

3 временно било отнето свидетелството за управление на МПС за не повече от 18 месеца, съставен бил протокол за личен обиск от 08.12.2022г. на С., а със Заповед за задържане на лице от 08.12.2022г., И. С. бил задържан на 08.12.2022г. в 01. 53 ч. за 24 часа.

За да обоснове своите изводи първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, а именно: разпитите на свидетелите Е.А.Г. и А.К.Е. – дядо на ищеца, заключението по назначената и изготвена съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, от която е установено, че в предоставените биологични проби, взети от И. С. не е установено наличие на накотични/упойващи вещества.

Съобразени са и останалите налични по делото доказателства.

На 19.07.2023 г. с постановление на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Перник наказателното производство е прекратено, при което първоинстанционният съдът е приел, че продължителността на производството е била повече от 7 месеца /от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г./.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна сленото:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо. Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.

Следва да се отбележи, че страните нямат възражения по отношение на фактическата обстановка, изложена от първата инстанция, поради което настоящият състав на съда намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях в тази част.

Основното оплакване по делото е свързано с обстоятелството, че първата инстанция е уважила частично предявените искови претенции, като са наведени доводи, че такива не се дължат, а в условията на евентуалност, че размерът е прекомерно завишен.

В трайната си и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 353/06.11.2015г. постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на ВКС, IV-то гр. отд. ,Решение № 425/01.12.2015г. постановено по гр. дело № 3143/2015 г.по описа на ВКС, IVг.о., съдът приема, че при образувано досъдебно производство,което е прекратено впоследствие, поради това, че деянието не съставлява престъпление, е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем.

При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Съдът в своите мотиви приема, че е ирелевантна за спора 4 липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на сега действащия НПК, доколкото основната причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната практика, е неоснователно образуваното и продължило досъдебно производство при наличие на достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което евентуално ще бъде повдигнато обвинение. ВКС на РБ приема в своите мотиви, че когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние–в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. Тази практика е относима и в настоящия случай, макар фигурата на „неизвестния извършител“ да не съществува, доколкото досъдебното производство се образува за извършено престъпление от общ характер.