Определение № 110 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. София, 17.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20231000503359 по описа за 2023 година и взе предвид следното :

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Й. Д. и адв. И. Ж. срещу определение № 227 от 25.07.2023 г. на ОС Враца по т.д. 179/2022 г., с което е оставено без уважение искането им за допълване на определение № 123/25.04.2023 г. в частта за разноските.

Няма постъпил отговор от насрещната страна "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.

Жалбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Софийският апелативен съд, 1 състав в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК, след като извърши служебна проверка на валидността на обжалваното определение и допустимостта му, приема че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Както е посочено и в обжалваното определение, в представените с исковата молба пълномощни няма изявление на ищците. Такова изявление липсва и в исковата молба, а не е налице и в друг изхождащ от ищците документ, приложен по делото. По делото не е провеждано открито съдебно заседание, поради което липсва и устно такова изявление.

Няма представен договор за правна защита и съдействие между ищците и адвокатите – частни жалбоподатели. Частните жалбоподатели са поискали хонорар по реда на чл. 38, ал.

2 ЗА едва с молбата по чл. 248 ГПК от 26.05.2023 г., в която твърдят, че са осъществили безплатно процесуално представителство. С молба, заверена нотариално на 19.04.2023 г., и достигнала до съда на 21.04.2023 г., ищцата Н. Б. е оттеглила пълномощията от свое име и от името на малолетните си деца. Ето защо, адв. Д. и адв. Ж. не могат да изразяват волята на страната, а само своята.

Приетото не влиза в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в О № 60338 по ч.т.д. 1226 / 2021 на ВКС, Първо ТО, според което достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена безплатно и да има изявление в тази посока по делото, да липсват данни, които да опровергават това обстоятелство и да е налице отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

По настоящото дело няма изявление в тази посока. По делото има пет документа, 1 изходящи от страната – две пълномощни на л. 49 и 50 и декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК на л. 57, 58 и 59. В никой от тях няма изявление, че адвокатите ще представляват клиентите си безплатно. Искането за освобождаване от държавна такса не е равносилно на изявление, че адвокатът има право на възнаграждение от насрещната страна.

Основният принцип в работата на адвоката е възмездност на положения труд. Той има право на възнаграждение съгласно чл. 36, ал.1 ЗАдв. Като гаранция на този принцип е и въвеждането на минималния адвокатски хонорар, определен от акт на орган на адвокатурата – Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Израз на този принцип е и нормата на ал. 3 на чл. 36 - при липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата по ал. 2. Чл. 38 ЗАдв урежда изключение от правилото и следва да се тълкува стеснително. Не може да се предполага, че по всички дела с предмет обезщетение за пострадали от ПТП с ответник застрахователно дружество, адвокатът представлява клиента си безплатно.

На следващо място, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай насрещната страна не е осъдена за разноски с определение № 123/25.04.2023 г., с което делото е прекратено, а ищците не са поискали допълването му.

Без никакво съмнение на адвоката се дължи възнаграждение, но такова не може да бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на адв. Й. Д. и адв. И. Ж. срещу определение № 227 от 25.07.2023 г. на ОС Враца по т.д. 179/2022 г., с което е оставено без уважение искането им за допълване на определение № 123/25.04.2023 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда и предпоставките на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2