Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 05.04.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5220/2018
Вид
Решение № 316
Подписан
05.04.2019
В сила
05.04.2019
Състав
РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА, ПЕТЪР ТЕОДОРОВ СТОИЦЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, ………..04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. П. СТОИЦЕВ

2.Мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Таня Митова и прокурора Благовест

Байраков, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 5220/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на XXI от НПК.

С присъда от 05.10.2017г. по

НОХД № 5220/2015г. на СРС, НО, 114-ти състав подсъдимият О.Л.Д. е признат за виновен в това, че на

11.09.2009г. около 01.40 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК номер *******е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, тъй като в много груба форма засяга интересите на обществото и упорито не се прекратява като: на бул. *******след като спрял на подаден му сигнал за спиране за полицейска проверка със стоп палка „Образец МВР“ от И.Г.М., полицай при 03 РУ СДВР, изпълняващ службата си като ПП 31-3, не изчакал в автомобила да бъде проверен от него, като продължил движението си по бул. „Сливница“ и след като му бил подаден звуков сигнал и разпореждане за отбиване в дясно от полицай Т.И.Г.и полицай Н.А.П., действащи като АП 31 - 03 РУ СДВР, отново спрял, но преди да му бъде извършена проверка, внезапно потеглил в посока бул. „Тодор Александров“, като на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Пиротска“ отново не се подчинил на звуков и светлинен сигнал за спиране, подаден му от полицай Т.И.Г.и полицай Н.А.П., действащи като АП 31 и от полицай О.П.С.и полицай Н.Т.Н.— 03 РУ СДВР, действащи като АП 73-3, вместо това рязко ускорил движението на автомобила, който управлявал, навлязъл в лентата за насрещно движение и в района на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Сливница“ не спрял на червен сигнал на светофарната уредба, след което самокатастрофирал и при задържането му от полицай О.П.С., Н.Т.Н., Т.И.Г.и Н.А.П. се опитал да избяга от местопроизшествието - престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 вр ал.1 от НК.

Със същата присъда, на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение да е отправил обиди към горепосочените полицейски служители с думите „мръсни ченгета“, „оставете ни на мира“, „копелета гадни“, „нещастници“, „мръсни куки“, „пускайте ни да си ходим“.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от упълномощен защитник на подсъдимия О.Л.Д., в която се твърди, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Въз основа на това се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която да бъде оправдан. Алтернативно се прави искане за връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване правата на подзащитния му. След запознаване с мотивите на първоинстанционната присъда е депозирано допълнение към въззивната жалба. Изтъкват се аргументи, че вмененото деяние не представлява престъпление. Посочва, че подсъдимият е бил привлечен към административно-наказателна отговорност за същото деяние с АУАН № 553690 и издаденото към него наказателно постановление. Наложено е било административно наказание „глоба“ в размер на 410 лева, която е била заплатена от подсъдимия. Предвид това се твърди, че присъдата е постановена в противоречие с принципа non bis in idem, поради което същата следва да бъде отменена. На следващо място упълномощения защитник адв. С. сочи, че съдът не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, довело до възприемане на погрешна фактическа обстановка. Твърди, че не е доказано по безспорен начин, че подзащитният му се е движел с висока скорост, тъй като скоростта не е измерена по законосъобразен начин, както и че е преминал на червен светофар, поради съществени противоречия свързани с това обстоятелство.

Обръща внимание на показанията на свидетеля Л..Х– таксиметров шофьор, които били изпълнени с множество противоречия, а съдът не ги е обсъдил. Оспорва твърдението, че подсъдимият е бил „видимо пиян“ и че е отправял обиди и неприлични жестове. Посочва, че неоснователно не са кредитирани показанията на Е.Д.и Р.Д.. Адв. С. твърди и наличие на противоречие в самите мотиви на съда. От една страна, първоинстанционният съд приема за установено наличието на арогантно поведение и изричане на обиди. От друга страна, при анализа на показанията на свидетеля С.е посочил, че именно той потвърждава, че подсъдимият е изрекъл тези думи, но тъй като показанията му остават изолирани, то тези обстоятелства не следва да се вменяват на подсъдимия. Предвид изложените аргументи, адв. С. твърди, че не е извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пред. 2, алт. 2 вр. ал. 1 от НК. Моли за отмяна на присъдата и за оправдаване на подзащитния му.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК настоящият състав намери, че не е необходимо провеждането на разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства пред въззивната инстанция.

В открито заседание на 23.01.2019г. подсъдимият О.Л.Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. С. – упълномощен защитник. Заявява, че подзащитният му не желае да присъства в съдебното заседание и моли да бъде даден ход на делото.

Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна. В хода на съдебните прения посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и по отделно, като е стигнал до правилен извод. Законосъобразно е приел обвинението за безспорно доказано, въз основа на което е постановил и своята присъда. Не счита, че са налице основания на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Моли присъдата да бъде потвърдена.

В своята пледоария адв. С. заявява, че изцяло поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея. Изтъква, че подзащитният му вече е санкциониран за същото деяние по административен ред. Твърди, че първоинстанционният съд е приел за безспорно установени факти, за които са били налице множество противоречия, неразгледани от съда. От друга страна, немотивирано съдът не е кредитирал показанията на майката и брата на подсъдимия. Твърди, че не е реализирана отговорността по отношение нанесения побой от страна на полицаите върху подсъдимия, като вместо това същият е бил осъден за хулиганство. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.

314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Настоящето разглеждане на делото пред въззивна инстанция е второ по ред. С първото по делото решение №1202/27.11.2014г. на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав, първоинстанционната присъда от 08.11.2013г. на СРС, НО, 115-ти състав по НОХД 8096/2011г. е изцяло отменена, а делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирано е съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, като в обстоятелствената част и в диспозитива му не е конкретизирано, коя хипотеза на чл. 325, ал. 2 от НК е вменена на подсъдимия. По този начин е нарушено правото на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен и вследствие на това да организира защитата си.

Внесен е нов обвинителен акт, с които са изпълнени разпорежданията на XIV-ти въззивен състав и е образувано НОХД № 5220/2015г., по което е постановена обжалваната присъда. Същата е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събрания по делото доказателствен материал. Първостепенният съд ясно и безпротиворечиво е изложил мотивите към присъдата, като аргументирано са посочени доказателствените средства, въз основа на които е формирано вътрешното му убеждение относно установените фактически положения. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност, второинстанционният съд не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

Подсъдимият е О.Л.Д., с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** круша 16 и гр. Русе, ул. Студентска, бл. Воден.

На

10.09.2009г. подсъдимият Д. оставил ключовете за личния си автомобил марка „БМВ”, червен на цвят с ДК№*******в дома си и отишъл на концерт с негов приятел. Свидетелят Р.Д. – брат на подсъдимия, искал да впечатли приятелката си, поради което взел ключовете за автомобила без разрешението на брат си и родителите си, и отишъл до бул. „Христо Ботев“, където живеела. Не успял да я намери, поради което свидетелят Д. решил да отиде при брат си, тъй като знаел, че концертът се провеждал в близост до Централна ЖП гара. Оставил автомобила в пряка на бул. „Сливница“ и отишъл при подсъдимия. При срещата им подс. Д. направил забележка на по-малкия си брат, че взел автомобила, без да има шофьорска книжка. Подс. Д., вече изпил неизвестно количество алкохол, взел ключовете за колата и двамата с брат му се качили в лекия автомобил. Свидетелят Д. седнал на задната седалка, а подсъдимият – зад волана. Автомобилът бил с две врати.

Подсъдимият карал превозното средство по бул. „Сливница“ с посока от бул. „Христо Ботев“ към бул. „*****“. На 11.09.2009г., около 01:40 часа на бул. „Сливница“, №***бил пешеходен патрул на 03-то РУ-СДВР /ПП31-3/, в състав от свидетелите И.Г.М. и Д.Г.Д..

При изпълнение на служебните си задължения свидетелят М. забелязал л.а. марка „БМВ”, червен на цвят с ДК № *******и подал ясен сигнал на подсъдимия със стоп-палка по образец на МВР да отбие и да спре автомобила си за проверка.

Подсъдимият поради високата си скорост подминал свидетеля М., въпреки това намалил и отбил вдясно. Свидетелят М. се отправил към превозното средство, за да извърши проверка. Водачът на лекия автомобил не изчакал полицейския служител и внезапно потеглил отново, продължавайки движението си по бул. „Сливница“.

Междувременно по бул. „Сливница“ патрулирал автопатрул 31 в състав свидетелите Г. иП., които забелязали неподчинението на водача на лекия автомобил, като в същото време били уведомени и от свидетеля М.. АП 31 последвал лекия автомобил на подсъдимия по бул. “Сливница“ със служебен полицейски автомобил, настигнали л.а. „БМВ“, който спрял на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, и се изравнили се с него. В този момент свидетелят Г. разпоредил на подс.Д. да отбие в дясно и да спре автомобила за проверка. Подсъдимият отбил, но не изчакал свидетеляП., който излязъл да извърши проверката. СвидетелитеП. и Г. веднага последвали подсъдимия със служебния си автомобил с включени светлини и звуков сигнал, като междувременно докладвали ОДЧ-трето РУП-СДВР за това, че подсъдимият отказва да изпълни полицейското разпореждане да спре. Подсъдимият Д. продължил да управлява собствения си лек автомобил по бул. „Тодор Александров“, след което извършил маневра десен завой и се отправил по бул. „Христо Ботев“ към бул. „Сливница“.

На кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Пиротска“ изпълнявали служебните си задължения свидетелите Н. и С.като АП 73-3. Свидетелят Н. бил извън служебния автомобил и подал стоп-палка по образец на МВР на приближаващото се МПС, управлявано от подсъдимия Д.. Последният отново не изпълнил задължението си да спре, като частично навлязъл в лентата за насрещно движение, при което щял да се удари в свидетеля Х. – таксиметров шофьор. След поредното неподчинение подсъдимият бил последван и от автопатрул 73-3. На кръстовището, образувано от бул.“Хр.Ботев“ и бул. “Сливница“, подсъдимият преминал с автомобила си на червен светофар на светофарната уредба, като по този начин създал опасност и обърканост в движението на движещите се по улицата автомобили.