Решение № 1064 от 29.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 138

29.11.2019г.

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя

Белева

2.Мл.с. Ваня

Ванева при секретаря Таня

Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1608 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №16587/24.10.2019г., подадена от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез процесуалния представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №2193 от 17.09.2019г. постановено по гр.д. №5195/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил ОД

МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на К.Я.И., ЕГН **********,*** , със съдебен адрес ***- адв. С.К.,***, сумата от 1766,83лева/ хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 031.07.2019г. до окончателното изплащане.

Осъдена е ОД МВР гр. Бургас, ЕИК

*********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на К.Я.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***- адв. С.К.,***, сумата от 350.00лева

/триста и петдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

Осъдена е ОД МВР гр. Бургас, ЕИК

*********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ за изготвената експертиза и 70,67лева/седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ държавна такса.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.

1 КТ. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.

С.К. – БАК, пълномощник на К.Я.И., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника ОД МВР

Бургас, се явява юрисконсулт Димчева, която поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна К.Я.И. не се явява, представлява се от адв. Кралева, която оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 179, ал.1, вр. чл.176 от ЗМВР, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от К.Я.И., чрез пълномощника адв. К.,***, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1716 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 286 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., 2000 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окочнчателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „старши полицай – командир на отделение“ в Първо РУ Бургас от 01.07.2016г. до 03.09.2018г., а от 03.09.2018г. до настоящия момент в СПС към ОДМВР Бургас, като се посочва, че същите са на структурно подчинение към ОД МВР Бургас.

Посочва се, че за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 286 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочен и е размерът на задължението – 1716 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва.

Излагат се съображения, че в процесния случай положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Настоява, че в случая, по отношение на претенцията за преизчисляване на положения труд, намират приложение горепосочените наредби, както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., които действащи паралелно с Наредба за структурата и организацията на работната заплата, уреждат по специален за системата на МВР начин, заплащането на нощния труд.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 03.09.2019г., ищецът е увеличил размера на претенцията си на 1766,83 лв. за положен нощен труд от 262,55 часа.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото – Удостоверение с рег. №251000-15242/12.07.2019г., че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ищецът е положил нощен труд, на 230 нощни смени от по 12 часа, като за ищеца са отчетени 1836 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1836 часа става на 2098,55 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 262,55 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 262,55 часа възлиза на 1766,83 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1836 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на час, общо 459 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.

187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.;