Определение № 3805 от 14.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3805 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Частно наказателно дело № 20261100205056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и следв. от НПК.

Образувано е по жалба от С. Б. П., чрез адв. В. П. от САК, срещу постановление на СГП от 06.07.2026 г. по пр.пр. № 285/2018 г. по описа на СГП, с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 41/2018 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 285/2018 г. по описа на СГП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Направено е искане за отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се твърди, че смъртта на пострадалата Т. П. е закономерно следствие от установена съвкупност от лекарски грешки, като в тази връзка се изброяват падане от болничното легло на хоспитализиран пациент, липса на постоперативна грижа, довела до възникване на бактериална инфекция, както и лекарска немарливост при провеждане на антибиотично лечение. Твърди се противоправно дехоспитализиране на пациент в животозастрашаващо състояние, както и наличие на причинно-следствена връзка между поведението на медицинските лица и настъпилата смърт.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Подадената жалба се счита за процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срок /доколкото в придружителното писмо от СГП се сочи, че липсва върнат отрязък и не може да бъде установена датата на връчване на постановлението/.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното досъдебно производство № 41/2018 г. по описа на НСлС е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК и водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, а именно за това, че в периода 24.12.2016 г. – 11.01.2017 г. в 1

УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД, гр. София поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смърт по непредпазливост на Т. С. П., която починала на 19.01.2017 г. във ВМА – МБАЛ – гр. София. В хода на наказателното производство няма привлечени лица в качеството на обвиняеми.

След проведеното разследване, в атакуваното постановление прокурорът е установил следната фактическа обстановка:

Починалата Т. С. П., на 86 год., страдала от дългогодишна хипертония.

Към края на м. ноември 2016 г. тя започнала да се оплаква от тежест в областта на сърцето и затруднения при дишане в легнало положение.

Към месец декември 2016 г. Т. П. живеела на адрес: гр. София, ул. **** заедно с дъщеря си и внучка си – свидетелите С. П. и Р. В.. На 23.12.2016 г. Т.

П. получила пристъп, който бил свързан със съществуващите й здравословни проблеми, заради което дъщерята и внучката й позвънили на тел. 112. На посочения адрес, където живеели трите жени, се отзовал екип на ЦСМП, който транспортирал Т. П. УМБАЛ „Света Анна“ ЕАД – гр.София. Болната била приета в Спешно отделение, където извършили първоначални изследвания, след което Т. П. била хоспитализирана в Отделение по кардиология към Клиника по вътрешни болести на посочената болница с диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“, като попълнила и фиш за информирано съгласие.

Т. П. била придружена до стаята си в кардиологичното отделение от свидетелката С. П., на която й направило впечатление, че болничното легло било със значителна височина. След приема започнало лечение на Т. П., като били назначени и осъществени клинико-лабораторни, инструментални и образни изследвания на пациентката, включително кардиологична терапия с необходимите медикаменти, с оглед установените при нея заболявания, включващи артериална хипертония II-III степен; хипертонично сърце; ляв преден хемиблок (ЛПХБ); десен бедрен блок (ДББ); надкамерни екстрасистоли.

Свидетелите Р. В. и нейната приятелка Л.С. посетили Т. П. в болничната й стая на 24.12.2016 г. На двете посетителки също им направила впечатление височината на леглото и затрудненията за пациентката при качване и слизане, тъй като колелата на леглото не били блокирани, а страничните му прегради били вдигнати. Двете свидетелки съобщили за проблема с леглото на санитар и в обедните часове напуснали лечебното заведение. В някакъв момент след тръгването им, при слизане от леглото по неустановен начин, Т. П. паднала на земята и започнала за вика за помощ, но не била чута от персонала на болницата. В същата стая имало хоспитализирани още две жени, но поради тежкото им здравословно състояние не можели да помогнат. Т. П. била намерена на земята от медицинския персонал на лечебното заведение в следобедните часове и незабавно й било извършено контрастно рентгеново изследване в Клиниката по образна диагностика. При извършената рентгенография на дясната 2 тазобедрена става на П. били установени данни за петрохантерна фрактура.

При сутрешната визитация на 25.12.2016 г. лекуващият Т. П. лекар от кардиологичното отделение - д-р Т.Т. провела спешна консултация с ортопед с оглед наличието на данни за счупена бедрена кост на пациентката. Същия ден Т. П. била преведена в Клиниката по ортопедия и травматология поради полученото травматично увреждане. На лекарски колегиум, в който участвали ортопед-травматолог, кардиолог и анестезиолог било взето решение за оперативно лечение на счупената бедрена кост на Т. П. чрез кръвна репозиция с метална остеосинтеза. Последната била поставена на директна екстензия до деня на операцията, за която П. била информирана, съответно дала и информираното си писмено съгласие. Свидетелите С. П. и Р. В. също били информирани за предстоящата операция и по искане на лечебното заведение същите закупили интрамедуларен пирон на стойност две хиляди лева за целите на хирургичната интервенция.

Извършена била предоперативна анестезиологична консултация и преценка съгласно медицински стандарт „Анестезия и Интензивно лечение“.

Наблюдаващ анестезиолог бил свидетелят д-р Д.Н., който определил анестезиологичен риск категория ASA IV - много висок, като Т. П. била в увредено общо състояние. Като вид и метод била определена лумбална (спинална) анестезия.

Около 14:45 ч. на 28.12.2016 г. екип в състав – свидетелите д-р В.С. – ортопед-травматолог и наблюдаващ анестезиолог - д-р Д.Н. оперирали Т. П..

Извършено било открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. След приключване на хирургичната интервенция пациентката била преведена в КАИЛ II, а след стабилизиране на състоянието й, на 29.12.2016 г. била върната в Клиниката по ортопедия и травматология, където била под ежедневно наблюдение на лекари от отделението, в това число и кардиолог. Водени са редовни и детайлни декурзуси, в които е отразявано в динамика състоянието на Т. П.. Превръзката на оперативната рана била сменена на 30.12.2016 г., а поставеният дрен бил свален. Това обстоятелство било установено и от свидетелите С. П. и Р. В. по време на свиждане.

В периода от 31.12.2016г. до 04.01.2017г. общото състояние на Т. П. било стабилизирано, с отчетено подобрение. Същата била афебрилна, адекватна, контактна и без данни за циркулаторни и сетивни нарушения.

Последвали още две смени на превръзките на оперативната рана, които били извършени на 02.01.2017 г. и на 04.01.2017 г., когато Т. П. била изписана от Клиниката по ортопедия и травматология с назначаване на съответна терапия, като били дадени препоръки за смяна на превръзките през три дни и премахване на конците четиринадесет дни след операцията. От Клиниката била изготвена Епикриза на името на Т. П., ИЗ № 27247/2016 г. по КП 217, подписана от свидетеля д-р В.С. и от името на Началника на клиниката - проф. д-р С.С..

Т. П. не напуснала лечебното заведение, а била преместена отново в 3

Отделението по кардиология за продължаване лечението във връзка с установения сърдечен застой. При извършен личен преглед на пациентката свидетелката д-р Т. констатирала тахиаритмия при предсърдно мъждене, каквато преди липсвала, както и прояви на сърдечна недостатъчност, поради което било взето решение за връщането на Т. П. в кардиологичното отделение.

Непосредствено преди преместването на пациентката там на свидетелката В. – нейна внучка й направило впечатление, че състоянието на баба й не се подобрява обективно. Последната вече говорела по-трудно, изморявала се, дори и при седене в леглото. В периода от 04.01.2017 г. до 11.01.2017г. имало грипна епидемия, свижданията били забранени и свидетелите С. П. и Р. В. не можели да посещават Т. П..

След като на 04.01.2017 г. Т. П. била повторно приета в кардиологично отделение, й били извършени множество клинико-лабораторни изследвания, включително инструментални и образни, електрокардиография, рентген на гръден кош, ултразвук на сърце, електрокардиограма, микроскопско изследване на кръв. От гледна точка на кардиологичния й статус, Т. П. била приета в кардиологичното отделение в увредено общо състояние. Установени били сърдечна недостатъчност от 3-ти ФК по НИХА на базата на умерена систолна дисфункция на лявата камера и тахиаритмия при предсърдно мъждене, провокирани от протрахиарна инфекция на горните дихателни пътища, за което била назначена съответна медикаментозна терапия. Д-р Т. констатирала персистираща бронхиална обструкция и по този повод на 05.01.2017 г. била извършена и консултация с началника на Клиниката по вътрешни болести - проф. Р.. Във времето 09.-10.01.2017г. било установено подобрение на състоянието във връзка със сърдечната недостатъчност и бронхиалната обструкция на Т. П. и същата била изписана от лечебното заведение на 11.01.2017 г. в задоволително общо състояние.

При последното й свиждане на баба си, на 04.01.2017г. свидетелката В. маркирала с химикал сменената превръзка на болната, като при изписването й и прибирането й в дома им на 11.01.2017г. свидетелката установила, че превръзката е същата, която била белязала преди седмица. За времето от 04.01.2017г. до 11.01.2017г. във водения декурзус в клиниката по Кардиология не било отразено наблюдение на пациентката от страна на лекар при ортопедичното отделение, нито смяна на превръзката.

При изписването на 11.01.2017 г. Т. П. била отпаднала, не можела да става и да се движи, заради което свидетелите С. П., Р. В. и Л.С. я транспортирали до в къщи с частна линейка. След прибирането свидетелите С. П. и Р. В. забелязали кръв в поставения на Т. П. катетър, а от оперативната й рана изтичали мътни кървави примеси. Свидетелката В. махнала превръзката и установила, че кожата около раната била подута, а конците не били махнати.

Същевременно болната не отделяла и диуреза.

Към онзи период свидетелката С.Т., приятелка на свидетелката В., работела като реанимационна и анестезиологична медицинска сестра във 4

ВМА-София. На 12.01.2017 г., след като констатирала проблемите на баба си, свидетелката В. позвънила на свидетелката Т. и я помолила за помощ.

Свидетелката Т. веднага пристигнала в дома на Т. П., където установила, че последната е в много тежко състояние /сопор/. Свидетелката Т. се опитала да промие катетъра на болната, който отново не върнал урина, след което го сменила с нов, но пак липсвала реакция. Междувременно направила оглед на оперативната рана и констатирала хематом, както и подуване. Свидетелката Т. установила, че Т. П. била много обезводнена и със свидетелката В. решили да я транспортират по спешност до ВМА-София.

На 12.01.2017 г. в 13:52 ч. Т. П. била приета по спешност в Клиниката по интензивна терапия на ВМА-София в тежко общо състояние. Основната диагноза била Хроничен обострен пиелонефрит. Незабавно били извършени клинико-лабораторни, микробиологични, инструментални и образни изследвания, като поради тежкото й състояние Т. П. била поставена под постоянен мониторен контрол.

При извършените микробиологичните изследвания на пациентката били изолирани множествено резистентни щамове Клебсиела пнеумоние - от урината и Ацинетобактер - от секрета от раната. От проведената рентгенография на бял дроб се установили фиброзни изменения в двата хилуса, а от рентгенографията на дясната тазобедрена става – газови колекции в меките тъкани в проксималната част на бедрото. Установен бил и хроничен изострен пиелонефрит в условията на екстраренална азотемия, в резултат на дехидратация.