Решение № 2508 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2508 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

*** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело № 20251110206606 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

****чрез адв. ***е обжалвал наказателно постановление /НП/ *** на ***, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията за задължително съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и не са посочени доказателства, въз основа на които са направени изводите за извършените нарушения. Намира, че фактическата обстановка не съответства на действителната, тъй като автомобилът на водача е поднесъл поради заледяване от непочистения път от сняг.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. ***, която поддържа жалбата, но в заседанието на устните прения не се явява, като е депозирала молба с писмено становище по същество вх.***. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, както и претендира присъждане на разноски по списък в размер на адвокатското възнаграждение.

Наказващият орган не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юрк. ***с вх. №***., в които моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че категорично от показанията на разпитаните свидетели се установило, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е наказан.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с молба да бъде намалено до минималните размери.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП в обжалваната част на *** са наложени две глоби, както следва: в размер на 3000 лева и 20 лева, ведно с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на *** около ****с посока на движение от*** към бул*** управлява МПС ***, рег.№*** като използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно ненужно и демонстративно поднася МПС в дясно чрез превъртане на задните движещи колелета /дрифт/, като навлиза в насрещната лента за движение на насрещно движещи се автомобили – нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.6, т.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия ***

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП, както и писма от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ вх.№****и от Националния институт по метрология и хидрология /НИМХ/ с вх.№*** Разпитани по делото са свидетелите К. Л. М. – актосъставител и Д. В. В. – присъствал при установяване на нарушенията и съставяне на акта, според които намирайки се на установъчен пункт при магазин ***в края на смяната им - до***часа, видели автомобил***на около 100 метра срещу тях, движещ се по ул. „***в посока към бул.***, който поднасял чрез завъртане на задните губи наляво и надясно, като навлизал в насрещната лента за движение. Те тръгнали с полицейски автомобил след него, като подали светлинен сигнал, с цел да го спрат, но водачът не спрял и продължил движението си в посока бл.*** където отново извършил същото движение на поднасяне или дрифт. Те отново подали светлинен сигнал, но водачът продължил и след последователни завой надясно на **** след това наляво и пак надясно, подали звуков сигнал, на който водачът се подчинил и спрял в района на бл.73. Казал на полицейските служители, че не разбрал, че на него подават сигнал и затова не спрял веднага. След като му казали защо го спират, той първоначално се съгласил за нарушението, но поискал да говори по телефона. Те му позволили и видели, че на дисплея се изписва *** а при разговора с това лице се чувал неговия глас, който казвал на нарушителя да обжалва. След съставяне на АУАН и предявяване в полето за възражение, Г. написал, че има възражение и ще обжалва акта, както и че не е дрифтил.

Разпитана по делото е свид. **** – майка на жалбоподателя, според която на ***. времето било лошо – студено, валяло сняг и температурите били минусови, след полунощ сина й се обадил, че се прибира и при тези обстоятелства, както и защото бил млад шофьор – от около една година, тя се притеснявала, затова го чакала да си 2 дойде. Била застанала на прозореца в апартамента им, който гледал към ***в бл.***.

Така видяла, че между двата светофара – на магазин ***автомобила подхлъзнал, навлязла в насрещното платно, на бил овладян от водача и продължил нагоре посока към техния блок. Малко след него видяла и полицейски автомобил с включени светлини и звуков сигнал, а когато синът й завил надясно по бул. ***“ бил спрян от полицаите. Автомобилът, който управлявал синът й бил произведен 2006г., който автомобил тя също го управлявала и тъй като бил по-стар зимно време много поднасял, затова и тя толкова се притеснявала и го чакала да се прибере. Не могла да види зялото проверка, тъй като мястото на спиране не се виждало добре от апартамента им. Когато синът й се прибрал казал, че понеже пътя бил под наклон, той дал газ и затова автомобила поднесъл. След като го спрели полицаите се обадил на бащата на негов приятел – *** защото не знаел какво да прави, а се притеснявал да се обади на баща си, за да не му се скара.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, установи, че формално е с предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.2.1.

При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, което е идентично със съдържанието на АУАН. Същото е издадено от компетентен орган, овластен със №***. на министъра на вътрешните работи по т.3.10.

Съдът констатира противоречие между текстовата част, при описание на деянието, квалифицирано като второ административно нарушение и нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която е сочена за нарушена, а именно – водачът не съобразява поведението си с пътната маркировка. В АУАН и НП не са изложени обстоятелства, водещи на такова нарушение, свързани с типа на пътната маркировка и в кой участък, по какъв начин е нарушена. Така е ограничено правото на жалбоподателят на защита.

Крайно недостатъчно е да се разчита на посочване единствено, че при поднасяне на автомобила е навлязъл в насрещната лента за движение, тъй като само от това лаконично описание не може да се изведе какъв е типа на пътната маркировка и забранява ли нейното пресичане. По тази причина, в частта за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер от 20 лева по чл.185 от ЗДвП, НП следва 3 да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касаещо констатациите в АУАН и НП за първото нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че не се доказа по категоричен начин, жалбоподателят като водач на МПС, движещо се по*** да е използвал пътя за други цели, освен за превоз на хора и това. Действително от показанията на всички свидетели се установи, че на *** и на около 100 метра от него в посока към *** автомобилът, управляван от жалбоподателя е поднесъл в следствие по ненужно повече подаване на газ при изкачване на наклон, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение. От това обаче не може автоматично да се счете, че Г. е подал повече газ на автомобила, за да се превъртят задните гуми, МПС да стано неуправляемо и да поднесе или да се извърши т.нар. дрифт. Според показанията на майката на жалбоподателя, той й е обяснил, че при подаване на газ при изкачване на наклона към тях на *** автомобилът е поднесъл и навлязъл в насрещното платно, което и тя в показанията си заяви, че е видяла.

Иванова, обаче под страх от наказателна отговорност каза, че и когато тя управлява автомобила, той поднася, тъй като е стар модел – произведен през 2006г. и не е снабден със система за балансиране, а пътното платно в дена на полицейската проверка на сина й е било заледено и валял сняг.

Тези обстоятелства се потвърждават от писмото от НИМХ, в което се сочи, че към *** часа на***. температурата на въздуха е била минус 0.5 градуса, с относителна влажност от 78%, било е облачно, като към 01:10 часа на същия ден е започнал да вали слаб сняг, който е продължил до сутринта. Въз основа на изнесените данни, съдът, намира че се разколебават показанията на свидетелите – двамата полицейски служители, че поднасянето на автомобила, управляван от жалбоподателя е в следствие на умишлено подаване на газ, с цел да се превъртят на високи обороти задните гуми, извършвайки т.нар. дрифт. Полицейските служители са направили изводи за нарушение само въз основа на външното проявление – на поднасянето на автомобила и навлизане в платното за насрещно движение, но на база на предположение, че това е умишлено, с цел т.нар. дрифт.

Затова и нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП остана недоказано по категоричен начин и в тази част НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателят следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение. При направеното възражение на отсрещната страна за прекомерност, съдът съобрази чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, според който ако административното наказание е под формата на глоба възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба. С НП са наложени две глоби, като за първата по чл.175а, ал.1 от ЗДвП в размер на 3000 лева, адвокатското възнаграждение ще се определи по чл.7, ал.2, т.2 4 от Наредбата - при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. и е в минимален размер от 600 лева. За втората глоба от 20 лева по чл.185 от ЗДвП минималното възнаграждение за адвокат е 400 лева и се определя по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Така заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е именно такова по правилата на Наредбата и не е прекомерно, като следва да бъде присъдено в претендирания размер. По арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението или организацията, чийто орган е издал *** следва да бъде осъдена за заплати на Г. сторените от него разноски в размер на 1000 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА незаконосъобразно. наказателно постановление

№****. на

*** като

ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал *** да заплати на жалбоподателя *** с ЕГН ********** направените разноски, в размер на 1000.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5