Решение № 51 от 12.04.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Силистра, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д В. С като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20233420200806 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят ОБЩИНА С., ЕИК ....., седалище и адрес на управление- гр.С......, представлявана от зам.-кмет „Устройство на територията“ Т. П. Б. обжалва Наказателно постановление № 19-001336/ 15.09.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.С., с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Изтъква доводи за нищожност на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Д. Д. Д., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. С., надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява проц.представителст.юристконсулт И. А., упълномощен и приет от съда.

Жалбоподателят ОБЩИНА С. надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях се явява адв.М. Д. при АК-С. упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като нищожно и навежда доводи в тази насока.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя Р. М. П. и свидетелите по акта М. С. Д. и А. П.

Д., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

1

След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства, които съда след изслушване становището на ответната страна счете за допустими и своевременно представени, поради което ги прие като доказателства по делото. Във връзка с направеното искане от страна на проц.представител на жалбоподателя, съда изиска и допълнителни писмени доказателства, касателно материалната и териториална компетентност на АНО, като указа срок в който същите следваше да бъдат депозирани пред съда с оглед тяхното запознаване.

От страна на АНО не беше спазен указания срок за представяне на изисканите писмени доказателства, като се представиха и нови писмени такива. В тази връзка от страна на проц.представител на жалбоподателя се направи възражение, че същия не е имал възможност да се запознае с тях, поради което и не може да вземе становище. С оглед направеното искане от страна на проц.представител на жалбоподателя, съда предостави време и възможност същия да се запознае с новите писмени доказателства, депозирани от страна на АНО. След изслушване становището на проц.представител на жалбоподателя, съда счете представените нови писмени доказателства за допустими и ги прие като доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.08.2021г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на Община С., по повод настъпила на 04.08.2021г. трудова злополука с лицето П.Л. Г., ЕГН **********. От представената на 05.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“- С.трудовоправна документация, органите на АНО са установили, че между Община С.и пострадалото лице П.Л. Г. е имало сключен граждански договор № ......г. с предмет работника да извършва работа по поддържане на зелените площи, стопанисване и охраняване на стадион „Раковски“ в с.К., за периода от 11.05.2021г. до 31.12.2021г. Според становището на АНО и видно от писмените обяснения на пострадалия и на председателя на ФК „Раковски“- К., лицето е изпълнявало трудови задължения през работните дни с нормална 8-часова продължителност, като освен описаното в гражданския договор е изпълнявал дейности, свързани с почистване на съблекални и санитарни помещения. За положения труд на лицето е било договорено възнаграждение от 650,00 лева месечно след представяне на отчети за извършената работа. В нарушение на установения режим за приемане на работа на работници и служители по трудово правоотношение, лицето П. Л. Г. е изпълнявал трудовите си задължения на длъжността „работник, поддръжка“, при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма, считано от 11.05.2021г. до 05.08.2021г.

За отстраняване на констатираното нарушение на 05.08.2021г. е било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.405а от КТ между П. Л. Г. и Община С., считано от 11.05.2021г., като на работодателя е дадено предписание да предложи на лицето сключване на писмен трудов договор, със срок на изпълнение до 11.08.2021г. До приключване на настоящата проверка в Д“ИТ“-С. е бил 2 представен трудов договор № .......г., сключен между Община С., в качеството на работодател и П.Л. Г. за изпълнение на длъжността „изпълнител“, с място на работа Община С.- стадион „Раковски“- с.К..

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 19-001336/ 08.09.2021г., който бил съставен и връчен на законния представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.414, ал.3 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя П. и свидетелите по акта Д. и Д.; писмени – заверено копие на НП № 19-001336/15.09.2021г. ведно с известие за доставяне

/л.7-8/; заверено копие на вносна бележка с

№

ОВ60510210020296/05.10.2021г./л.9/; заверено копие на АУАН № 19-001336/08.09.2021г.

/л.10-12/; заверено копие на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 05.08.2021г. /л.13-15/; заверено копие на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2126040/03.09.2021г. /л.16-18/; заверено копие на Писмено обяснение от Ч. Т. Ч., председател на ФК „Раковски 2005“ с. К. /л.19-20/; заверено копие на Спавка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 04.08.2021г. /л.21/; заверено копие на Акт № 5206 за публична общинска собственост /л.22/; заверено копие на Граждански договор № 122/11.05.2021г. /л.23-24/; заверено копие на Заявка за поемане на задължение по граждански договор № 619/17.05.2021г. /л.25/; заверено копие на Докладна записка № 267/10.05.2021г. относно наемане на работник поддръжка на граждански договор – стадион „Раковски“ – с. К. /л.26/; заверено копие на Решение № 1174/29.04.2010г. на Общински съвет – С. /л.27-28/; заверено копие на искане за извършване на разход № 1160/07.06.2021г.

/л.29/; заверено копие на Отчет по граждански договор № 122/11.05.2021г. за м. май 2021г./л.30/; заверено копие на искане за извършен разход № 1472/06.07.2021г. /л.31/; заверено копие на Отчет по граждански договор № 122/11.05.2021г. за м. юни 2021г./л.32/; заверено копие на искане за извършен разход № 1630/02.08.2021г. /л.33/; заверено копие на Отчет по граждански договор № 122/11.05.2021г. за м. юли 2021г./л.34/; заверено копие на Сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 16.07.2021г. /л.35/; заверено копие на вносна бележка с № WIB1607210006197/16.07.2021г. /л.36/; заверено копие на Сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 25.06.2021г. /л.37/; заверено копие на платежно нареждане за кредитен превод по граждански договор /л.38/; заверено копие на Трудов договор № 1175/11.05.2021г. /л.40/ и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за НЕДОПУСТИМА, въпреки, че изхожда от процесуално легитимна страна, но е подадена извън срока по чл.59 от ЗАНН и по следните съображения:

3

Според разпоредбата на тогава действащия чл.59, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му. В случая по делото е приложено копие от известие за доставяне, от което е видно, че наказателното постановление е връчено на 16.09.2021г., като е положен подпис на получателя. Жалбата е постъпила в Районен съд- С. на 01.12.2023г. с вх.№ 9230, т.е. много след изтичането на седемдневния срок. Нещо повече- не само жалбата е подадена много над указания в ЗАНН срок, но и наложеното наказание по обжалваното НП е било заплатено още на 05.10.2021г., видно от приложеното към делото копие от платежно нареждане.

От изложеното до тук съдът, намира, че така подадената жалба е недопустима и по следните съображения:

Разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК изисква във въззивната жалба да е посочено какво искане се прави. В процесния случай е направено искане да бъде прогласена нищожността на атакуваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност същото да бъде отменено изцяло. Възможността за обявяване нищожност на административни актове е предвидена в чл.128, ал.1, т.1 от АПК, като тези дела са подведомствени на административните съдилища. По своя характер обаче наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а има правораздавателен характер. Същото подлежи на проверка от районния съд, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, т.е. за обжалването на наказателните постановления е предвиден специален ред, който изключва общия ред по АПК. В законодателството не е предвидена друга възможност да се установява самостоятелно и да се обявява нищожност на НП и АУАН извън производството по ЗАНН. В същото време разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща за неуредени въпрос към нормите на НПК. Доколкото въпросът за основанията за отмяна на наказателните постановления не е уреден изрично в ЗАНН, следва да се приеме, че те могат да се приравнят в значителна степен с основанията за отмяна на присъдите и решенията, предвидени в чл.352, ал.1 от НПК. Посочената разпоредба не предвижда възможност за прогласяване нищожността на постановен акт. Също така според разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, определяща процесуалните възможности на съда в административнонаказателния процес, районният съд може да потвърди, измени или отмени наказателното постановление по тогава действащия ЗАНН. Отново обаче не е предвидена процесуална възможност за прогласяване нищожността на издадено наказателно постановление нито към тогавашния ред на ЗАНН, нито в сегашния. При това положение съдът намира, че действащата нормативна уредба не предвижда правомощие за районния съд да прогласява нищожност на наказателните постановления. В тази насока е и практиката на съдилищата- Определение № 1204/2010г. на АС-гр.Пловдив по ЧКНАХД № 1104/2010г., Определение № 2/2008г. на АС-гр.Смолян по ЧКНАХД № 41/08г. и др. Искането за прогласяване нищожността на издаденото наказателно постановление не подлежи на разглеждане и от Административния съд, доколкото не се касае за индивидуален административен акт, а и възможността за съдебна защита срещу наказателните постановления е регламентирана в ЗАНН, като към АПК чл.63, ал.1 от ЗАНН препраща само 4 относно правилата за касационното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.1, т.1 от АПК, с този кодекс се урежда издаването, оспорването и изпълнението на административни актове, като същият предмет отново е подчертан недвусмислено и с разпоредбата на чл.128, ал.1, т.1 от АПК. При това положение, за да е допустимо производство по оспорване на акт, включително с твърдение за нищожност, пред административен съд, абсолютна процесуална предпоставка е този акт да е административен по легалните дефиниции в АПК, а не правораздавателен, какъвто съгласно чл.53 и чл.57 от ЗАНН, е наказателното постановление. НП не подлежи на оспорване и по реда на чл.145 и сл. от АПК, доколкото не е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а правораздавателен такъв. За неговото обжалване е предвиден специален процесуален ред – по чл.59 и сл. от ЗАНН, в рамките на което производство съдът е овластен да потвърди, отмени или измени наказателното постановление, но не и да обявява нищожността му. Обжалването на НП по ЗАНН е различно от оспорването на индивидуалните административни актове по АПК, като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират различни производства, като единствената връзка между двата нормативни акта е чл.63, ал.1 от ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата на касационното производство пред административния съд. НП е административно-правораздавателен, а не общ или индивидуален административен акт по смисъла на чл.65 и чл.21 от АПК. Приложното поле на чл.172, ал.2, пр.1 от АПК /обявяване нищожност на административен акт/ е ограничено до административните актове и е недопустимо по отношение на НП.