Определение № 1154 от 16.06.2025, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1154 гр. Благоевград, 16.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101021 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от "УниКредит Лизинг" ЕАД, с ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1303, район Възраждане, ул. “Гюешево“ № 14, чрез адв. П. Б., със съдебен адрес гр. София, ул. “Проф.

Кирил и Попов“ № 18, вх. В, ап.6, срещу „Г.“ ЕООД, с ЕИК 101614130, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.“Братя Миладинови“ № 1, ет.1, представлявано от ....

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване наличието на задължения обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1608/16.12.2024г. издадена по ч.гр.д.№ 3376/2024г. по описа на РС Благоевград към 12.12.2024г. датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Излага се в исковата молба, че след издаване на заповедта и преди връчването и на длъжника, същия е започнал да прави плащания по Договора за лизинг, съответно на 13.01.2025г. в размер на 2000 лв. и на 27.01.2025г. в размер на 2000 лв., като с постъпилите плащания са погасени изцяло претендираните вземания и частично съдебните разноски в заповедното производство.

С разпореждане №1419/23.04.2025г. съдът е изискал за прилагане по настоящото производство ч.гр.д.№3376/2024г. по описа на РС Благоевград.

След като се запозна с материалите по делото и приложеното ч.гр. дело, съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради следното:

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск е наличието на правен интерес. Установителният характер на претенцията на ищеца произтича от наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена парична сума. Целта на предявяване на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая, както се признава от ищеца в самата искова молба паричните задължения на ответника – длъжник са платени на ищеца кредитор след подаване на заявлението по чл.410 ГПК и издаване на заповедта, но преди връчването й. Поради това за заявителя и ищец по настоящото дело липсва правен интерес от предявяване на установителен иск относно признатите от него като платени парични задължения.

Процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, не са налице в случаите когато искът е предявен за установяване съществуването на вземането за разноски направени в заповедното производство.

Ето защо при констатация за недопустимост на така предявения иск, на основание чл.130 1 от ГПК, производството по него следва да бъде прекратено.

По отношение на разноските в заповедното производство, съдът намира, че компетентен да се произнесе е заповедния съд, поради следното:

С т.10в от ТР от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че ако кредиторът в периода след подаване на заявлението е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение, то той може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане, ако това искане е направено в срока по чл.415 , ал.1 от ГПК. От посоченото в ТР следва че за издаване на изпълнителен лист за разноските в полза на кредитора заявител е достатъчно твърдение на заявителя пред заповедния съд в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК, че е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта в периода след подаване на заявлението. В случая, съдът намира, че подадената искова молба следва да се счита, като изявление на кредитора именно по смисъла на цитираната точка от ТР, като следва да бъде изпратена на заповедния съд за произнасяне по разноските.

Водим от горното, съдът на основание чл.130 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№9991/23.04.2025г., ведно с приложенията към нея на ищеца поради недопустимост на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.

№1021/2025г. по описа на РС Благоевград.

Да се изпрати препис от исковата молба на заповедния съд, ведно с настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца на съдебния адрес.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2