Решение № 4195 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100501806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 15417 от 09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20231110134728 по описа за 2023 година на СРС, 38. с-в са отхвърлени исковете на И. К. Д. ЕГН ********** за прогласяване нищожността на договор за кредит № 9870238072, за който ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „ВИВУС.БГ" ЕООД ЕИК 202393458 на 12.12.2021г., както и за прогласяване нищожността на договорната клауза за заплащане такса за експресно разглеждане на молбата за отпускане на кредит. Отхвърлен е и искът на И. К. Д., ЕГН ********** за осъждане на дружество „ВИВУС.БГ" ЕООД ЕИК 20239345 да му заплати сумата в размер на 67.49 лв., представляваща недължимо платени сумa по договор за кредит № 9870238072, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на изводите.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е приел и обсъдил своевременно ангажираното по делото писмено доказателство с молба от 06.03.2024г., с която е направено и искане за допускане изслушването на ССчЕ, по което съдът не се е произнесъл. Така страната е била лишена от възможността да ангажира доказателства съобразно възложената й доказателствена тежест. Моли въззивният съд да 1 приеме писменото доказателство, да допусне изслушването на своевременно поисканата ССчЕ, да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Въззиваемият „ВИВУС.БГ" ЕООД счита, че не са налице процесуални нарушения, допуснати от СРС, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено и претендира разноски.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, а в допустимата си част - неправилно, поради следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 и 10а, ал.2 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за сумата от 67,49 лв. – недължимо платена по процесния договор.

Действително, в исковата молба са изложени подробни аргументи относно недействителността на самия договор, сключен между страните, като ищецът се е позовал на неточно посочване на ГПР по кредита, приравнено на липса на посочване, като и на това, че ако процесната такса за експресно разглеждане бъде включена при изчисляването на ГПР, същият ще надхвърли максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК размер. В петитума на исковата молба обаче ищецът е поискал прогласяване нищожността на конкретно посочената от него клауза, както и осъждане на ответника да му върне сумата, заплатена въз основа на така прогласената за нищожна клауза. Липсва формулирано искане за прогласяване нищожност на договора за кредит, поради което решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията за прогласяване нищожността на договора, е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Същото ще следва да се обезсили в посочената част и производството по разглеждане на непредявения иск – да се прекрати.

Извън горното, решението е неправилно, поради следното:

Между страните по делото е било спорно пред първата инстанция наличието на сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР с посочените от ищеца в исковата молба номер и дата на сключване. Ответникът е оспорил съществуването на такъв договор, а ищецът е направил доказателствени искания, които в нарушение на процесуалните правила, са останали неразгледани от първоинстанционния съд.

2

Пред въззивната инстанция е прието писмено доказателство – писмо от ответника до ищеца с изх. №12788/05.02.2024г., с копие до Директора на дирекция „Регистри“ към БНБ, с което ответникът признава сключването на договор за кредит №9870238072/12.12.2021г., наред с други договори за кредит между същите страни – всички подробно посочени с номер и дата на сключване. Съгласно съдържанието на писмото, всички посочени договори за кредит са изцяло погасени и г-н Д. няма задължения към дружеството.

Писменото доказателство е неоспорено от ответника.

Пред въззивната инстанция е изслушано и заключението на ССчЕ, своевременно поискана от ищеца с молба от 06.03.2024г., като в нарушение на процесуалните правила, доказателственото искане не е било изобщо разгледано от първоинстанционния съд.

От неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че вещото лице е изследвало както събраните по делото доказателства, така и счетоводството на ответника, при което е установило следното:

1.1. На 12.12.2021г. е отпуснат кредит на И. К. Д., по Договор за кредит № 9870238072/12.12.2021г. в размер на 170,00 лв. - Лихвен процент: 40,36% Годишен процент на разходите (ГПР): 49,60% - Срок на кредита: 5 дни - Дата на погасяване: 17.12.2021г. - Такса за бързо разглеждане: 28,55 лв. - Лихва:

0,94 лв. - Обща дължима сума: 199,49 лв.

1.2. На 12.12.2021г. е отпусната допълнителна сума на И. К. Д., с Анекс по Договор за кредит № 9870238072/12.12.2021г., в размер на 90,00 лв. Размер на кредита преди отпускате на допълнителна сума: 170,00 лв. Отпусната допълнителна сума към договора за кредит: 90,00 лв. - Общ размер на кредита: 260,00 лв. - Лихвен процент: 39,74% - Годишен процент на разходите (ГПР): 48,60% -Дата на погасяване: 17.12.2021г. - Такса за бързо разглеждане: 42,47 лв. - Лихва: 1.43 лв. - Обща дължима сума: 303,90 лв.

1.3. На 12.12.2021г. е отпусната допълнителна сума на И. К. Д., с Анекс по Договор за кредит № 9870238072/12.12.2021г., в размер на 60,00 - Размер на кредита преди отпускате на допълнителна сума: 260,00 лв. - Отпусната допълнителна сума към договора за кредит: 60,00 лв. - Общ размер на кредита: 320,00 лв. - Лихвен процент: 38,93% - Годишен процент на разходите (ГПР): 47,40% - Дата на погасяване: 17.12.2021г. - Такса за бързо разглеждане:

51,75 лв. - Лихва: 1.75 лв. - Обща дължима сума: 373,50 лв.

1.4. На 13.12.2021г. е отпусната допълнителна сума на Анекс по Договор за кредит № 9870238072/12.12.2021г., в размер на 60,00 - Размер на кредита преди отпускате на допълнителна сума: 320,00 лв. - Отпусната допълнителна сума към договора за кредит: 60,00 лв. - Общ размер на кредита: 380,00 лв. - Лихвен процент: 38,02% - Годишен процент на разходите (ГПР): 46,10% -Дата на погасяване: 17.12.2021г. - Такса за бързо разглеждане:

60,44 лв. - Лихва: 2,00 лв. - Обща дължима сума: 442,44 лв.

1.5. На 14.12.2021г. е отпусната допълнителна сума на И. К. Д., с Анекс по Договор за кредит № 9870238072/12.12.2021г., в размер на 50,00 лв. Размер на кредита преди отпускате на допълнителна сума: 380,00 лв. 3 Отпусната допълнителна сума към договора за кредит: 50.00 лв. - Общ размер на кредита: 430,00 лв. - Лихвен процент: 36,50% - Годишен процент на разходите (ГПР): 44,00% - Дата на погасяване: 17.12.2021г. - Такса за бързо разглеждане: 67.49 лв. - Лихва: 2.15 лв. - Обща дължима сума: 499,64 лв.

Вещото лице е установило следните наредени плащания по сметка на И.

К. Д. с IBAN: ****, по Договор за кредит № 9870238072/12.12.2021 г.: на 12.12.2021г. - 170,00 лв.; на 12.12.2021г. - 90,00лв.; на 13.12.2021г. – 60,00 лв.; на 13.12.2021г. – 60,00 лв.; на 14.12.2021г. - 50,00 лв. или общо 430,00 лв.

На 15.12.2021г. ищецът е заплатил сумата от 500 лв., с които са погасени вземанията по процесния договор в общ размер на 499,64 лв. и е останала надплатена сума от 0,36 лв.

Вещото лице е посочило, че ГПР от 44 %, съгласно процесния договор за кредит, включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. С включена такса за бързо разглеждане в размер на 67,49 лв. по формулата на Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК ГПР е изчислен в размер на 5738134,88%.

Като обсъди така посочените доказателства в съвкупност, въззивният съд намира за доказано по делото съществуването между страните на правоотношението по процесния договор за заем – предаването на сумата се установява с категоричност от заключението на ССчЕ, а с ангажираното писмо ответникът е направил извънсъдебно признание, че заемът е сключен, а и погасен.

В настоящия случай, тъй като кредитът е предоставен на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а именно на физическо лице, без да са налице данни същото да е действало в рамките на своя търговска или професионална дейност, то процесният договор попада в приложното поле на ЗПК и ЗЗП.

Оспорената клауза за начисляване на такса за експресно разглеждане се възприема от настоящият съдебен състав за нищожна, поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно от заключението на ССчЕ, таксата е включена в общия размер на кредита от 499,64 лв. (430 лв. – главница, 2,15 лв. – договорна лихва и 67,49 лв. – такса за бързо разглеждане). Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а таксата „експресно разглеждане“ несъмнено е свързана с усвояването на заемната сума, поради което уговорката за заплащането й влиза в пряко противоречие с посочената императивна правна норма. Посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, води до оскъпяване на кредита и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба. Същата не е била включена при изчисляването на ГПР по договора, с което получателят на заемната сума е подведен относно крайната стойност на разходите по кредита. Настоящият състав намира, че същата следва да бъде включена при изчисляването на ГПР предвид разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Услугата, за която е предвидена такса за бързо 4 разглеждане, не е различна от основната услуга по предоставяне на кредит, а е свързана с действие по управлението и усвояването на кредита, за които кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони с оглед императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По този начин с предоставянето на пакет от допълнителни услуги се прикрива част от възнаграждението за заетата сума по начин, по който да не попада в обхвата на ГПР, което като краен резултат води до заобикаляне на императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така и в Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.