Решение № 651 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели М.а при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Нели М.а Търговско дело № 20251100900204 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

Ищецът „Гранд къмпани“ ЕООД твърди, че на 12.04.2024 г. е постановено Решение по в. а. д. № 4/23 г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, с което Л.В.Р. е осъден да заплати на „Гранд Къмпани“ ЕООД сумата от 750 000 лв., представляваща главница по договор за покупко – продажба на МПС от 08.02.2022 г., сумата от 143 701,25 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 12.02.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 32 780 лв., от които 14 977,01 лв. арбитражна такса, сумата от 9 800 лв. – адвокатско възнаграждение по в. а. д. № 4/23 г., сумата от 9 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, както и сумата от 500 лв. – депозит за вещо лице. Посочва, че за присъдените с решението суми на 24.01.2025 г. е издаден изпълнителен лист по ч. т. д. № 122/25 г., TO, VI – 21 състав, срещу Л.В.Р., а въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 995/25 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Твърди, че за обезпечаване на вземането е наложен 1 запор върху дружествените дялове, притежавани от Л.В.Р., като едноличен собственик на капитала на ответника „ВР Ексклузив“ ЕООД. Посочва, че запорът върху дружествените дялове е заявен със заявление Б5 с вх. № 20250127075909 и е вписан в АВ ТРРЮЛНЦ на 31.01.2025 г. Твърди, че задължението на длъжника не е погасено. Посочва, че на 31.01.2025 г. ЧСИ М.

Б. е издал постановление по изп. дело № 995/25 г. по описа на ЧСИ М. Б., с което ищцовото дружество е овластено да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати ответното дружество, представлявано от Л.В.Р., в качеството му на управител.

Претендира разноски.

Ответникът „ВР Екслузив“ ООД не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Със становище, депозирано по делото, поддържа, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е недопустим, тъй като след предявяване на иска правно - организационната форма на ответното дружество е променена от ЕООД в ООД, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. При условията на евентуалност поддържа, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като изпълнението от страна на „Гранд Къмпани“ ЕООД не е насочено срещу всички дялове в дружеството, като се съобрази извършеното плащане на стойността на ликвидационния дял на съдружника Л.В.Р..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, а и от вписванията в търговския регистър по партидата на „ВР Ексклузив“ ООД се установява, че към датата на предявяване на исковата молба в съда (31.01.2025 г.) едноличен собственик на капитала на дружеството в размер на 1000 лв. е Л.В.Р.. С вписване № 20250131135355 в търговския регистър по партидата на дружеството е вписан запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала Л.В.Р., наложен по изп. дело № 995/25 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и с район на действие – СГС. С вписване № 20250217110415 в търговския регистър е отразено увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на нови дружествени дялове и приемане на нов съдружник, който поема новите дялове.

2

От приложеното към делото заверено копие от изп. дело № 995/25 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и с район на действие – СГС, е видно, че изп. дело № 995/25 г. е образувано по молба на взискателя „Гранд Къмпани“ ЕООД срещу длъжника Л.В.Р. във основа на изпълнителен лист от 24.01.2025 г. по т. д. № 122/25 г. по описа на СГС, ТО, VI – 21 състав, на основание решение от 12.04.2024 г. по в. а. д. № 4/23 г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, с което Л.В.Р. е осъден да заплати на „Гранд Къмпани“ ЕООД сумата от 750 000 лв., представляваща главница по договор за покупко – продажба на МПС от 08.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 143 701,25 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 12.02.2022 г. до 30.10.2023 г., и разноски по арбитражното производство в размер на 32 780 лв., както и за заплащане на разноски в рзмер на 1852,96 лв. – за държавна такса и 9800 лв. – за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист, както и че същото е висящо.

Видно от запорното съобщение по чл. 517 ГПК с изх. № 05742/24.01.2025 г. сумите, предмет на принудително събиране в производството по изп. дело № 995/25 г. по описа на ЧСИ М. Б., са, както следва: главница в размер на 750 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 31.10.2023 г., която към 24.01.2025 г. е в размер на 128 539,30 лв. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 188 374,21 лв., както и последваща такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, която към 24.01.2025 г. е 29 464,16 лв., всички следващи такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, както и присъдените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в полза на държавата.

На 31.01.2025 г. е издадено постановление за овластяване на взискател на основание чл. 517, ал. 4 ГПК с изх. № 07851.

На 31.01.2025 г. е подадена исковата молба от „Гранд къмпани“ ЕООД, въз основа на която е образувано т. д. № 204/25 г. по описа на СГС, ТО, VI – 20 състав.

За установяване на стойността на дружествения дял на Л.В.Р. в „ВР Екслузив“ ООД по делото е прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което е изготвено в два варианта.

3

Според вариант № 1 към 11.11.2025 г. капиталът на „ВР Ексклузив“ ООД е 11 000 лв., разпределен в 1 100 дяла по 10 лв., между съдружниците, както следва: Л.В.Р. – 100 дяла, равняващи се на 1 000 лв., и К.С.Ц. – 1 000 дяла, равняващи се на 10 000 лв. Нетната стойност на активите за един дял е 31,51 лв. Л.В.Р. притежава към 30.11.2025 г. 100 дяла, които се равняват на 3 151,26 лв.

Според вариант № 2 към 31.01.2025 г. (датата на налагане на запора) капиталът на „ВР Ексклузив“ ООД е 1 000 лв., разпределен в 100 дяла по 100 лв. Нетната стойност на активите за един дял е 243,25 лв. Л.В.Р. притежава към 31.01.2025 г. 100 дяла, които се равняват на 24 325,09 лв.

Съдът намира, че следва да се кредитира вариант № 2 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според който стойността на ликвидационния дял на съдружника Л.В.Р., е изчислен към 31.01.2025 г., като притежател на 100 % от капитала на дружеството, и е в размер на 24 325,09 лв., тъй като последващото преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД е непротивопоставимо на ищеца след вписването на налагането на запор върху дружествените дялове на Л.В.Р. на 31.01.2025 г. (арг. от чл. 451, ал. 1 ГПК).

От представените като доказателства по делото и неоспорени от ищеца разписки за извършени плащания се установява, че Л.В.Р. е извършил в полза на „Гранд Къмпани“ ЕООД следните плащания чрез парични преводи чрез „Еконт“: на 11.11.2025 г. – сумата от 609,91 лв. (311,84 евро); на 16.04.2026 г. – сумата от 699,37 евро (1 397,85 лв.); на 16.04.2026 г. – сумата от 600 евро (1 173,50 лв.), като във всички разписки е посочено основание „припадаща се част от имуществото на „ВР Ексклузив“ ООД“.

Общият размер на извършените плащания е 3 151,26 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК:

Неоснователни са доводите на ответното дружество, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е недопустим, тъй като след издаването на постановлението за овластяване на взискателя по чл. 517, ал. 4 ГПК от 31.01.2025 г., в търговския регистър е вписано на 17.02.2025 г. увеличаване на капитала на ответното 4 дружество чрез приемане на нов съдружник, заедно с първоначалния едноличен собственик на капитала, и промяна на правноорганизационната форма на дружеството – от ЕООД в ООД.

Според разясненията, дадени в Решение № 138/12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., относно ефекта на промяната в правноорганизационната форма на дружеството - ответник в хода на производството върху процесуалната допустимост на иска, последващото след предявяване на иска преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждането му. То не влияе върху съществуването на абсолютните положителни процесуални предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател - ищецът и трето задължено лице ответното дружество, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Няма промяна в обстоятелствата, на които се основава иска - осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството - ответник като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал.

Промяната в правноорганизационната форма на ответника не представлява форма на правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици (прекратява се юридическото лице и се провежда производство по ликвидация). Разяснено е също така, че недопустимост на иска след преобразуването не може да произтече и от довод за неблагоприятно засягане на чужда правна сфера (тази на новоприетия съдружник), тъй като той е придобил собствеността върху дялове от капитала на дружеството при наличието вписан в търговския регистър запор върху дружествения дял на едноличния собственик, който запор му е известен, с оглед поражданото от вписването оповестително действие. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултатът във всяка от хипотезите - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517 ГПК), удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове 5

(респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник), независимо дали изчерпват всички или са само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Следователно промяната в правно организационната форма на ответника не съставлява пречка за провеждането на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество към момента на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание - това по чл. 517, ал. 4 ГПК. Тя е обстоятелство, което е от значение единствено за актуалната индивидуализация на ответника в съдебния акт, без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора.

Предпоставките за допустимостта на иска се преценяват към момента на предявяването му и в съответствие с обстоятелствата, обуславящи основанието на иска, заявени с исковата молба и поддържани от ищеца.

Промяната в правно - организационната форма на ответника, сама по себе си, не е и факт, относим към спора по същество.

Предвид посоченото разрешение в практиката на ВКС съдът намира, че промяната в правно – организационната форма на ответното дружество – от ЕООД в ООД е ирелевантна за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.