Решение № 419 от 02.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Бургас, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500585 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК203374133 ,представлявано от юрисконсулт Павлина Бакалова против съдебно решение № 216 от 31.01.2025г. постановено по гр.д.№7783/2022г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „АПС БЕТА България” , ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3 срещу Д. Д. К., ЕГН:

**********, с адрес ***, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 500 лв. неплатена главница, дължима по договор за кредит № 862538/18.04.2017г., сключен между длъжника и “Кредисимо”, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2596/29.08.2022г. по ч.гр.д.№5128 /2022г. по описа на БРС.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът оспорва изводите на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за сключването на договора за кредит и реалното предаване на сумата,като счита,че доказателства са ангажирани. Дружеството не разполага с данни за получаването на сумата от кредитополучателя,но е категорично ясно,че предоставянето на сумата от кредитодателя на „Изи пей“ АД в полза на кредитополучателя означава именно получаване на сумата. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БРС и уважаване на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника Д. К. чрез назначения му от съда особен представител адв.Мария Димитрова от БАК, която е депозирала в законоустановения срок писмен отговор. Въззиваемата страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на БРС потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания.

По делото е постъпила и частна жалба от особения представител адв.Мария Димитрова против Определение №958 от 12.02.2025г. постановено по делото, с което съдът е оставил без уважение молбата на адв.Димитрова за определяне на допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника К. в първа инстанция. Наведени са оплаквания за неправилност на преценката на БРС за фактическата и правна сложност на делото,като определеният размер на адвокатското възнаграждение намира за несправедлив и несъответен на фактическата и правна сложност,както и на продължителността на производството. Моли за отмяна на определението и уважаване на искането.

По частната жалба не е постъпило писмено становище от насрещната страна.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител юрисконсулт Борис Тихолов ,с което се поддържа въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемият К., редовно уведомен чрез особения си представител,не се явява. Постъпила е писмена молба от особения представител адв.Димитрова, с която се оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Поддържа и частната жалба. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:

Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по отношение на ответника Д. К.,че дължи на ищеца“АПС Бета България“ЕООД на основание сключен договор за потребителски кредит суми,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№5128/2022г.по описа на БРС.

Районният съд е приел,че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан,тъй като по делото не е било установено,че между „Кредисимо“ЕАД и ответника да е сключен договор за предоставяне на кредит № 862538 от 18.04.2017г.,по силата на който кредитодателят да е предоставил на кредитопочателя заем в размер на сумата от 500 лв., както и поради непредставяне на доказателства,установяващи безспорно,че ответникът е получил процесната сума,представляваща предоставен кредит по посочения договор от 18.04.2017г.

Ищецът е твърдял,че описаният в исковата молба договор за кредит № 862538 от 18.04.2017г. е бил сключен при условията на ЗПФУР. Правилно районният съд е приел, след анализ на процесния договор за потребителски кредит,че същият е за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл.6 и §.1 от ДР на ЗПФУР.

Въззивният съд изцяло споделя становището на БРС,че при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/.

За доказването на електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона 2 за електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/,като в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЕДЕУУ,относими към електронното изявление и електронен документ/чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ,чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.).

Тъй като по делото не е имало твърдения и доказателства процесният електронен договор за потребителски кредит да е бил подписан от страните с квалифициран електронен подпис,БРС правилно е приел,че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ,която допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд,че по делото не са ангажирани никакви доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване,което да е било обработено от кредитодателя и той да е изпратил на ответника по електронен път/чрез имейл или по телефон/проекта на договора за кредит и погасителен план.

По гореизложените съображения въззивният съд намери за неоснователни оплакванията на въззивното дружество,че районният съд неправилно е приел,че процесният договор за потребителски кредит не е бил сключен при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР. БОС споделя изцяло извода на БРС,че ищецът не е доказал по делото да е изпълнил задълженията по чл.18, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФУР.

Неоснователна е въззивната жалба и в частта,в която е оспорен изводът на БРС за това,че не са ангажирани доказателства установяващи,че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на заемателя заемната сума. Представеният документ – разписка,генерирана от електронна система на EasyPay, „няма характера на разписка за получаване на сумата,а удостоверява извършването на паричен превод от заемодателя към EasyPay, с нареждане за плащане на сумата на заемателя Д. К..

Ищецът не е представил документ,имащ характера на разписка,който да удостоверява по несъмнен начин,че Д. К. е получил лично сумата от офис на EasyPay. Ето защо нареждането на сумата от заемателя към EasyPay представлява само индиция,подкрепяща твърдението на ищеца, че ответникът е получил посочената сума, но доказателства за реалното получаване на сумата от Д. К.,така както изисква законът, ищецът не е представил,въпреки предоставената му възможност и дадените от съда надлежни указания по разпределението на доказателствената тежест.

По изложените мотиви и при споделяне на мотивите на БРС в обжалваното решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК, БОС намери въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното решение- за правилно, законосъобразно и обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното обжалване,направените от въззивното дружество разноски,включително и за възнаграждението на особения представител на въззиваемият К. следва да бъдат понесени от въззивника,поради което съдът не присъжда разноски.

По частната жалба от особения представител адв.Мария Димитрова против Определение №958 от 12.02.2025г.постановено по делото,БОС намери следното:

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на адв.Димитрова за определяне на допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника К. в първа инстанция.БРС в определението си е изложил мотиви в смисъл,че при определянето на размера на възнаграждението от 200 лв. е съобразил ниската фактическата и правна сложност на делото,материалният интерес -500 лв., броят на проведените съдебни заседания-две,ангажираните доказателства и обемът на 3 осъществената защита,изразяваща се в подаване на отговор на исковата молба и явяване в две съдебни заседания.

Възражението,че съдът е постановил решението си шест месеца след обявяването му за решаване, в случая не е във връзка с фактическата и правна сложност на спора. Исковата молба е била оставяна без движение от съда неколкократно преди назначаването на адв.Димитрова като особен представител,последвала е процедура по призоваване на ответника и назначаване на особен представител. Адв.Димитрова е назначена като особен представител на ответника с определение на съда от 06.10.2023г.,подала е отговор на исковата молба,направила е възражение за нередовност на исковата молба,уважено от съда.

След отстраняване на нередовността на исковата молба,други възражения на особения представител по редовността и не е имало. В първото по делото съдебно заседание на 10.06.2024г. адв.Димитрова се е явила и е поддържала отговора. Делото е било отложено във връзка с възражение на адв.Димитрова,че ищецът не е представил Приложение №1 към договора за цесия. На 11.07.2024г.е проведено второто съдебно заседание,на което особеният представител се е явил, като е приключено съдебното дирене.Не са събирани допълнително писмени доказателства,не са назначавани експертизи и не са ангажирани свидетелски показания. Несъмнено,адв.Димитрова е проявила процесуална активност и е изпълнила съвестно и на високо професионално ниво задълженията си като особен представител на ответника.Въззивният съд обаче също намира,че липсват основания за увеличаване на размера на определеното и възнаграждение с още 200 лв. по същите съображения,изложени от БРС.

Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение,постановено по гр.д.№7783/2022г.по описа на БРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на особения представител адв.Мария Димитрова против Определение №958 от 12.02.2025г.постановено по гр.д.№7783/2022г.по описа на БРС.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4