Решение № 749 от 20.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Сливен, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230103962 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. М. М., ЕГН:

********** за срок от три години.

В молбата се излага, че лицето страда от умствена изостаналост и е поставено под пълно запрещение през 1997 г. като поради необходимостта от непосредствен контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на Н. М. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица за срок от три години.

В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Заместник - настойникът на лицето изразява основателност на молбата и моли да бъде уважена. становище за

Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично, но съдът констатира, че същото не може да говори.

1

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Н. М. М. е настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 01.07.2024 г.

Н. М. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.10.2002 г. със срок - пожизнен, със заболяване с над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ и водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост“.

Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Н.

М. е на 46 години, неженен, няма деца. Няма близки и роднини, които да могат да се грижат за него. От малък Н. изоставал в цялостното си развитие.

Получавал припадъци, заради което е лекуван във ДПО към ВМИ гр. Варна през 1990 г. В юношеска възраст станал склонен към импулсивни възбудно агресивни прояви. Чупил стъкла на чуждите къщи, нанасял побой на майка си, малтретирал съседските деца. От 1996 г. лицето се води на учет в ДПБ с.

Царев брод, където е лекуван многократно без траен ефект. След изписването му от лечебното заведение не приемал предписаната медикаментозна терапия, което довеждало до ново обостряне на състоянието му.

Н. е поставен под пълно запрещение през 1997 г. с Решение на ОС Варна. От 20.08.2008 г. живее в ДПЛУИ - гр. Твърдица. Със Заповед от 06.10.2016 г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при Община Твърдица, за негов настойник е назначен Ж. Г. С. - Директор на ДПЛУИ.

Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да ползва социалната услуга.

Към момента Н. М. е в задоволително общо състояние, но е напълно сляп с двете очи. Назначена му е медикаментозна терапия, за чиито прием е изцяло зависим от персонала. Предвид слепотата си Н. се нуждае от постоянен контрол, наблюдение и помощ от страна на служителите. Придобил е елементарни умения за самостоятелност при извършването на ежедневните си хигиенни потребности. Като цяло е спокоен, но има случаи, в които изпада в състояние на гневни изблици и проявява агресия както към околните, така и към себе си. Когато изпадне в такова състояние започва да крещи и да хвърля предметите, до които успее да се доближи.

2

Комуникацията с лицето е изключително затруднена. Речта е недоразвита. Напълно незаинтересован е към всичко заобикалящо го.

Предвид заболяването си Н. е със силно ограничени умения за социално включване и самостоятелен живот извън подкрепяща среда. Същият има потребност от непосредствен контрол върху поведението и специализирани грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.

Предвид невъзможността на Н. М. да говори, същият не може да изрази с думи желанието си или нежелание да бъде настанен в ДПЛУИ. От личните си възприятия от лицето съдът остана с впечатление, че Н. е контактен, намира се в добро здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и комфортно, външният му вид е чист и поддържан, облечен е с подходящи за сезона дрехи.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Н. М. М. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза умерена умствена изостаналост, за което е определена над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ.

В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и 3 подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти.

Ето защо, съдът намира, че по отношение на Н. М. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица, където Н. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. М. М., ЕГН:

**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.

Твърдица, кв. Индустриален, местност „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.

ПРЕПИС от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4

5