Определение № 36533 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36533 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110142747 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. С. П., И. П. П., А. П., действащ със съгласието на своя баща П. С. П., Т. С. П. и М. П. П., представлявани от адвокат М. Н., упълномощен от С.

М. С. – пълномощник на ищците, срещу Агенция по вписванията и Министерство на правосъдието, в която са изложени твърдения, по силата на договор за покупко-продажба от 11.11.2016 г., обективиран в нот. акт № 53, том X, нот. дело № 1505/2016г., по описа на нотариус Д., П. С. П. и Т. С. П. закупили право на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гаражна клетка № 2 с площ от 14 кв.м., находяща се в гр. София, ***, като останалите ищци се легитимират като собственици по силата на наследствено правоприемство и съпружеска имуществена общност. В исковата молба са изложени твърдения, че продавачите по сделката МВ С.а и пълномощника на ищците С. М. С. се легитимирали като собственици на имота по силата на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ МК по изп. дело № 20137880400783, което било вписано в Имотния регистър към Агенция по вписванията под им. № 285913, д.

№ XLVI, т. 18, 19178. Представителят на ищците поддържа, че с влязло в сила Решение от 22.02.2019 г. по гр. д. № 9074/2018 г. по описа на СГС, II – Б състав, продавачите по договора за покупко-продажба от 16.11.2016 г. били осъдени да предадат на трето за настоящия спор лице, което е признато за действителен собственик, процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че купувачите по договора за покупко-продажба се явяват трети добросъвестни лица, тъй като към момента на сключване на сделката не са знаели, че по отношение на имота е била вписана искова молба. Посочено е, че съгласно представено в настоящото производство извлечение от справка по лица на Служба по вписванията към Агенция по вписванията за периода от 01.01.1998 г. до 05.11.2015 г. за лицето АГМ, с персонална партида 333897, е вписана искова молба за гаражна клетка № 2, която обаче се намира на адрес гр. София, ***, а не на ***.

Представителят на ищците поддържа, че така вписания адрес на гаражна клетка № 2 е грешен, като такъв имот на сочения адрес не съществува. В исковата молба са изложени твърдения, че вписаната искова молба за гаражна клетка № 2, находяща се на адрес в гр.

София, ***, не е направила впечатление на купувачите. Представителят на ищците поддържа, че Агенция по вписванията, респ. Министерство на правосъдието, са нарушили свое задължение относно точността на вписванията, което от своя страна е довело до увреждане на интересите на ищците. Посочено е, че купувачите са заплатили уговорената по процесния договор за покупко-продажба цена, но имотът се явява собствен на трето лице.

В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неточното вписване ищците са претърпели имуществени вреди в размер на 7832 лева по отношение на всеки един от тях, както и неимуществени вреди в размер на 4000 лева за всеки един от тях.

1

В молба-уточнение от 29.09.2023 г. са изложени твърдения, че ищците не разполагат с правно основание да искат връщане на дадената продажна цена и не са я търсили от продавачите по договора за покупко-продажба, тъй като последните са били добросъвестни при придобИ.е на правото на собственост, респ. прехвърлянето му. Изложени са твърдения, че неяснотата относно действителната собственост на имота се дължи на неточната информация в справката по лице от Служба по вписванията, където по партидата на лицето АГМ е посочен грешен адрес на процесната гаражна клетка.

В молба-уточнение от 30.04.2026 г. е посочено, че Министерство на правосъдието е „принципал“ на Агенция по вписванията и като такъв носи отговорност за причинените от Агенцията действия и бездействия, а именно в случая невярната информация, съдържаща се в справка по лице, довела до сключване на сделка, довела до увреждане на интересите на ищците. Посочено е, че Агенцията по вписванията и Министерство на правосъдието отговарят за причинените вреди при условията на солидарна отговорност. С молбата е заявено, че всеки един от ищците претендира сумата в размер на по 4000 евро обезщетение за имуществени вреди и сумата в размер на по 2045 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – емоционални и психически страдания, шок от загубеното право на собственост и подвеждането.

Ведно с исковата молба са представени договор за покупко-продажба от 11.11.2016г., обективиран в нот. акт № 53, том X, нот. дело № 1505/2026 г. по описа на нотариус И. Д., съгласно който МВ С.а и С. М. С. ( пълномощник на ищците) прехвърлили в полза на Т. С.

П. и П. С. П., действащи чрез пълномощника С. М. С., правото на собственост върху гаражна клетка № 2, със застроена площ от 14 кв.м., находяща се в гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 14, която гаражна клетка е заснета с идентификатор ***; удостоверение за сключен граждански брак от 27.07.1999 г., съгласно което приобретателят по процесния договор П. С. П. е сключил граждански брак с К.К.В. на 16.06.1988 г.; удостоверение за наследници на К.К.В., видно от което лицето е починало на 18.05.2018 г., като след смъртта си е оставило за законни наследници П. С. П. ( съпруг), И. П. П. ( дъщеря), А. П. ( син); удостоверение за семейно положение, видно от което ищците Т. С. П. и М. П. П. са в граждански брак; постановление за възлагане на процесния недвижим имот; извлечение от справка по данни на лицето АГМ за периода от 01.01.1998 г. до 05.11.2015 г.;

Решение № 143608/12.06.2017 г. по гр.д.№ 28692/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 46 състав, с което е признато за установено по отношение на С. М. С. ( пълномощник на ищците) и М.В.

С.а, че М.Г.С. е собственик на основание наследствено правоприемство на гаражна клетка с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв.м., находяща се в гр. София, ***, като С. М. С. и МВ С.а са осъдени да предадат на М.Г.С. владението върху имота. Ведно с исковата молба са представени пълномощни от П. С. П. лично и като законен представител на А. П., И. П. П., Т. С. П. в полза на С. М. С.. С молбауточнение от 23.11.2023 г. е представено пълномощно от М. З. П.-П. в полза на С. М. С.. По делото е представено пълномощно от С. М. С. в полза на адвокат М. Н. от 05.08.2022 г.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от Министерство на правосъдието са изложени доводи за недопустимост на предявените искове, а при условията на евентуалност за тяхната неоснователност. Изложени са твърдения, че е налице противоречие между интересите на ищците и техния пълномощник – С. М. С., който притежава качеството продавач по процесния договор за покупко-продажба с предмет гаражна клетка, като същият го е продал след вписването през 2016 г. на съдебно решение, с което е установено, че АГМ – длъжник по изп. дело № 20137880400783 по описа на ЧСИ МК, по което му е възложен имота, не е собственик на имота и срещу него е заведен спор по чл. 108 ЗС за същия имот, по който исковата молба е била вписана. По изложените твърдения е направено искане ищците да потвърдят извършените действия от С. М. С. в настоящото производство. Обърнато е също така внимание, че с представените пълномощни от ищците в полза на С. М. С. не е учредена валидно представителна власт за предявяване на иск за обезщетение за вреди. По същество на спора изложените фактически твърдения и формулираните правни изводи са оспорени. В депозирания отговор са изложени твърдения, 2 че съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията Министерство на правосъдието не е възложител на работата, от която се твърди, че е причинено увреждане. Изрично съгласно чл. 49 от Правилника за вписванията, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и преписи, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности. На следващо място е посочено, че към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба е било налице вписване на съдебно решение и искова молба по дело, по което продавачът на ищците и техен пълномощник е бил страна. В депозирания отговор са изложени твърдения, че представените ведно с исковата молба отделни страници от електронна справка по лице не представляват официален документ, респ. не следва да бъдат допускани като писмени доказателства по делото. Изложени са твърдения, че съгласно представена ведно с отговора справка искова молба, с която срещу продавачите по процесната сделка е предявен иск по чл. 108 ЗС относно гаражна клетка, е била вписана. На следващо място с отговора е посочено, че с разпореждане № 20053479 от 17.08.2022 г., постановено по гр. д. № 28692/2014 г. по описа на Софийски районен съд, е разгледано искане на С. М. С. и МВ С.а за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 499, ал. 2 ГПК.

Посочено е, че в молбата си продавачите са изложили твърдения, че през 2014 г. са придобили чрез публична продан по изп. д. № 20137880400783 по описа на ЧСИ МК процесната гаражна клетка с идентификатор ***, предмет и на настоящото производство, като са заплатили изцяло определената продажна цена. Посочили са още, че впоследствие с влязло в сила съдебно решение е било установено, че длъжникът по изпълнителното дело не е собственик на имота, поради което са били отстранени от имота.

Наред с това молителите са поддържали, че внесената от тях цена не е била изплатена нито на длъжника, нито на взискателите по изпълнителното дело, а е останала налична по сметката на съдебния изпълнител. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че при съобразяване на изложеното от продавача С. М. С. съществува вероятност продавачът да е получил обратно цената, внесена по публичната продан, поради което спорът относно имуществените последици от евикцията е уреден по реда на чл. 499 ГПК и не може да обоснове ангажиране на отговорността на ответника. На следващо място в отговора са изложени твърдения за липса на пряка причинно-следствена връзка между твърдените увреждане и неточно отразяване на данни по електронната партида на АГМ. Дори да се приеме, че е налице твърдяното неточно отразяване на данни в електронната партида на АГМ, към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба по партидата на С. М. С. вече е била вписана искова молба, с която е предявен иск по чл. 108 ЗС с предмет процесната гаражна клетка. При условията на евентуалност е наведено възражение за изтекла погасителна давност, доколкото ищците поддържат, че продажната цена е изплатена при сключване на договора за покупко-продажба на 11.11.2016 г., а настоящата искова претенция е предявена през 2022 г. По така изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а при условията на евентуалност отхвърлени като неоснователни.

С отговора е направено искане, предвид констатираното противоречие между интересите на ищците и техния пълномощник С. М. С., ищците да потвърдят извършените процесуални действия. Направено е искане по реда на чл. 192 ГПК съдът да задължи ЧСИ МК да представи относими документи, удостоверяващи изплащане на сумата внесена при публичната продан на процесната гаражна клетка. Направено е искане съдът да задължи ответника Агенция по вписванията да представи заверен препис от съдебно решение, вписано под акт № 149, том 10 от 28.07.2016 г., вх.рег. № 46083. Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция по вписванията не изразява становище по исковата претенция.

По допустимостта на производството:

3

Пълномощник, който не е сред кръга лица по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК при наличие на някоя от предпоставките по чл. 43 ЗЗД: ако пълномощникът е изрично овластен да преупълномощава трети лица или когато преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя. В случая по делото са представени пълномощни от ищците П. С. П. ( лист 23), Т. С. П. ( лист 30) и Молгожата П.-П. (лист 62), по силата на които в полза на С. М. С. е учредена валидна представителна власт да упълномощава адвокати, които да защитават правата и интересите на упълномощителите пред съда, респ. в полза на адвокат М. Н. е налице валидно учредена представителна власт за настоящото производство. Представеното по делото пълномощно от ищците А. П., действащ чрез своя законен представител ищеца П. С. П. и И. П. П. от 06.06.2018 г. обаче не съдържа упълномощаване за водене на съдебни производства, респ. липсва надлежно учредена представителна власт за преупълномощаване на адвокат М. Н..

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b227e37-91ee-4664-8f36-21efb72dd8b3