Определение № 22432 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22432 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20251100512037 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на конституирания като правоприемник на ищеца „Юробанк България“ АД срещу определение № 35146 от 25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 44036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, с което постановеното по делото решение е било допълнено в частта относно присъдените в полза на процесуалния представител на ответника разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за исковото и за заповедното производство.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като по делото не били представени доказателства за плащане на присъденото адвокатско възнаграждение. Намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба К. Г. С. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, КЧТ (заличен търговец, 1 на мястото на който е конституиран правоприемникът „Юробанк България“ АД) срещу К. Г.

С. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, които с решение № 17507/30.09.2024 г. са били частично уважени. С решението ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата адв. Д.М. на основание чл. 38 ЗА, съобразно представения договор за правна защита и съдействие с уговорена безплатна правна помощ за исковото производство, сумата от 187,74 лв., адвокатско възнаграждение.

С молба от 08.10.2024 г. (в срока за въззивно обжалване и при представен от страната списък по чл. 80 ГПК – л. 52 от делото на СРС) ответницата, чрез упълномощения адв. М., е поискала допълване (изменение) на решението в частта за разноските, като на процесуалния й представител бъде присъдена съответна част от възнаграждението за осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство, както и да бъде начислен и присъден ДДС върху възнаграждението за исковото производство. С обжалваното определение СРС е приел, че на процесуалния представител на ответницата се дължи възнаграждение и за осъществената безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на половината от дължимото възнаграждение за исковото производство, т.е. сумата от 112,65 лв., както и следва да бъде начислен ДДС върху присъденото възнаграждение за исковото производство съобразно регистрацията на адв. М. по ЗДДС, като е присъдена сумата от още 37,54 лв.

Съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което в случая ответницата К. Г. С. – длъжник в заповедното производство, има право на направените от нея разноски съобразно отхвърлената част от исковете както за исковото, така и за заповедното производство. По заповедното гр.д. № 63349/2021 г. по описа на СРС, 49 състав, същата е представила договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено безплатно процесуално представителство от адв. Д.М. за изготвяне на възражението и защита в заповедното дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, при осъществена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. В този смисъл, възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства за плащане на хонорара са несъстоятелни – осъществената правна помощ в случая е безплатна, т.е. адв. М. не е получил предварително възнаграждение за своя труд, като същото следва да бъде определено по размер от съда и другата страна следва да бъде осъдена да го заплати съобразно отхвърлената част от исковете.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Посочено е, че НМРАВ е приета в нарушение на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, което води до нейната нищожност, респ. до неприложимостта й в отношенията 2 между страните и при разрешаване на спора от съда, поради което настоящият състав не е обвързан от посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения за заповедното производство. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и малкия обем на положения от процесуалния представител на длъжника труд в заповедното производство (запознаване с казуса и подаване на бланково възражение срещу заповедта за изпълнение, за което законът не изисква да бъде мотивирано), въззивният съд намира, че справедливият размер на възнаграждението за процесуално представителство по заповедното дело е 200 лв. с ДДС, респ. припадащият се на длъжника дял от разноските съобразно отхвърлената част от исковете се равнява на сумата от 29,43 лв.

Първоинстанционното определение бланкетно се обжалва и в частта, с която е присъдена допълнителна сума за ДДС върху дължимото на процесуалния представител на ответницата възнаграждение за исковото производство, но в тази част съдебният акт е правилен – процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги дори когато тази доставка е извършена безплатно, ако при неблагоприятен изход на делото за насрещната страна последната следва да бъде осъдена да заплати на адвоката възнаграждение в определен размер. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено единствено в частта, с която е определен и присъден хонорар на адв. Д.М. за процесуално представителство по заповедното производство за сумата над 29,43 лв., като в останалата част подадената срещу съдебния акт частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В настоящото производство жалбоподателят няма право на разноски, тъй като в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не намира приложение. В този смисъл – определение № 50 от 06.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., определение № 52/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, І г. о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І г. о., определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 35146 от 25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 44036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на адв. Д.В. М., процесуален представител на К. Г. С., на основание чл.

38 ЗА разликата над сумата от 29,43 лв. до пълния присъден размер от 112,65 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД с вх. № 299070/12.09.2025 г. срещу определение № 35146 от 25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 3

44036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4