Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260458 от 15.10.2021, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 745/2021
Вид
Решение № 260458
Подписан
15.10.2021
В сила
05.08.2022
Състав
ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ДЕЯНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ .................. гр. Кюстендил, 15.10.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета

Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.

№ 745 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „СИС КРЕДИТ“ АД против С.Ж.З..

В исковата молба се сочи, че на 11.06.2008 г. бил сключен Договор за потребителски кредит с номер FL414606 между „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) и ответника, по силата на който банката предоставила на последния кредит в размер на 6500 лв. За предаване на процесната сума и усвояването й банката представяла Бордеро № 76253/11.06.2008г.

Страните договорили заемът да бъде върнат на 120 месечни вноски в размер от 105,67 лв. всяка (и 104,38 лв. за последната вноска) с краен срок за издължаване 11.06.2018 г., ведно с начислената съгласно договорните условия лихва. Сочи се, че кредитополучателят бил неизправна страна по договора, като непогасеното му задължение към кредитора възлизало на 6444.15 лв. главница и 1438,69 лв. – договорна лихва. Кредитът бил станал изцяло изискуем на 11.06.2018г. – с настъпване падежа и на последната погасителна вноска.

Твърди се, че на 18.10.2013 г. процесното вземане било прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, а последното на свой ред го прехвърлило с договор за цесия от 30.11.2017г. на ищеца в настоящото производство. За извършените цесии длъжникът бил надлежно уведомен, а ако съдът намерел, че такова уведомяване липсва, то уведомленията били приложени към исковата молба и следвало да се връчат заедно с нея в хода на производството.

Ищецът предприел принудително събиране на вземането си, поради което било образувано ч.гр.д. № 2092/2020г. на КРС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът в срок подал възражение по чл. 414 от ГПК. С оглед това, предявяването на настоящите положителни установителни искове било съответно на дадените в тази насока от съда указания по см. на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.

Предмет на настоящото производство била единствено сумата от 1250,00 лв., като част от общо дължимата главница от 6444.15 лв.

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че С.Ж.З., ЕГН:**********, с адрес: *** дължи и следва да заплати на „ СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Георги С. Раковски“ № 140, ет.4, сума в размер на 1250.00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – главница, като част от общото задължение за главница от 6444.15 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № FL4606 от 11.06.2008г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и съдебните разноски по заповедното производство, както и по настоящото такова.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи на нередовност на исковата молба, а и на неоснователност и недопустимост на същата. Твърди се, че представеното по делото извлечение по договор FL414606 от 11.06.2008г. от счетоводните книги на банката било с недостоверно съдържание. Същото възпроизвеждало парично задължение, което в действителност не съществувало. Отделно, в него не се съдържала необходимата информация за усвояване на процесната сума, за настъпилата предсрочна изискуемост на целия дълг, брой неплатени вноски, момент, от който банката била обявила предсрочна изискуемост и т.н.

Липсвали доказателства за реалното предаване на процесната сума от страна на банката.

Не било надлежно и съобщаването на процесните цесии на длъжника по подробно изложени за това съображения.

Твърди се, че ответникът не бил длъжник по процесния договор, доколкото по никакъв начин не могъл да се направи извод, че предмет на договора е вземане, по което той е задължено лице.

Договорът не бил съобразен и с изискванията на Закона за потребителския кредит (отм.), поради което бил и недействителен. Отделно, уговорените в него клаузи били и неравноправни и като неуговорени индивидуално, били и нищожни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, посредством предварително депозирана такава в изложения смисъл, а ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит № FL414606/11.06.2008г. е, че ответникът и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) влезли в договорна обвъзраност, по силата на която на З. бил отпуснат кредит в размер на 6500,00 лв., платим на 120 месечни вноски с краен падеж – 11.06.2018г. Уговореният по договора ГПР възлизал на 17,13%, а годишната лихва представлявала сбор от БЛП за съответния период плюс надбавка от 6.20 пункта.

Приложимият към процесния договор Погасителен план (л. 12 и 13 от делото) установява падеж на първа погасителна вноска – 11.07.2008г. и на последна такава – 11.06.2018г.

За установяване усвояването на процесната сума от ответника, ищцовото дружество представя банково бордеро № 76253/11.06.2008г. (л. 14).

Видно от Договор за прехвърляне на вземания № 1/18.10.2013 г. е, че „Юробанк България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в качеството си на цеденти, прехвърлили на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионер, вземанията, предмет на Приложение № 1 към договора. Копие от последното е представено по делото, като от съдържанието му се установява, че в предметния му обхват е включено и процесното вземане към ответника в настоящото (спр. л. 17 до 19 от делото).

Било изготвено, адресирано до ответника, уведомление, изходящо от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, „Юробанк България“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с което последният се уведомявал за станалото прехвърляне на процесното вземане.

От представеното на л.

21 и 22 от делото заверено копие на Известие за доставяне се установява, че пратката, съдържаща процесното уведомление за станалата цесия, е останала непотърсена от получателя.

С Договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017г., ведно с Приложение № 1 към него, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на свой ред прехвърлило вземането си към ответника на ищцовото дружество (спр. л. 25 до 28 от делото).

С Уведомление изх. №

168/16.01.2018г. „Сис Кредит“ АД, надлежно упълномощен от цедента (спр. заверено копие на пълномощно на л. 32 от делото), уведомило ответника за станалото прехвърляне като доказателства за получаване на соченото уведомление, по делото не са представени.

Надлежно упълномощаване за уведомяване на длъжниците за станало прехвърляне на вземанията по см. на чл.

99, ал.3 от ЗЗД се съдържа и на л. 31 от делото, относимо към първата по време цесия от 18.10.2013г.

От материалите по приложеното ч.гр.д.

№2092/2020 г. на КРС, се установява, че в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260244/2020 г., връчена на длъжника лично, като в законоустановения за това срок същият е депозирал възражение по см. на чл. 414 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Във връзка с последното съдът намира за небходимо да посочи, че изводите му се базират на представените по делото писмени документи, имащи характер на доказателства, доколкото не са изключени от доказателствената съвкупност по см. на чл. 183 от ГПК. В последния смисъл и съобразно указанията на съда, ищцовото дружество е представило приложените към исковата молба документи в оригинал, съответно в официално (нотариално) заверени преписи (което законът позволява – спр. чл. 183, изр. 1во, предл. 2-ро от ГПК), поради което и не представлява пречка за съда да обоснове изводите си именно на база съдържащите се в посочените документи обстоятелства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая се установи, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на длъжника лично, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение по см. ан чл. 414 от ГПК.

Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

В тази връзка съдът счита за неоснователни изложените в отговора доводи за липса на идендитет в претенцията, заявена в заповедното производство и тази в исковото такова. И в двата случая се претендира единствено сума за главница по процесния източник на облигационни отношения, при това претенцията е заявена като частична такава, само за сума от 1250,00 лв. от общо дължимия размер за главница, възлизащ на 6444.15 лв.

По основателността: Съдът е сезиран с искане за установяване на вземане по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 и чл. 86 от с.з., което е било прехвърлено по силата на договор за цесия на настоящия ищец, предявено по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

В тежест на ищеца тук е било да установи вземането си както по основание, така и по размер, а така също да обоснове и активната си процесуална легитимация въз основа на процесните цесионни правоотношения (и по двата договора за цесия, доколкото същите са деривативен придобивен способ и за да придобие ищцовото дружество процесното вземане, праводателят му също следва да е бил собственик на вземането), респ. съобщаването им на длъжника.

В тежест на ответника пък е било да установи положителния факт на погасяване на сумите, както и възраженията, на които се позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното право.

При така разпределената доказателствената тежест, съдът намира, че исковата претенция е установена със средствата на ГПК, а ответната страна не успя да докаже защитната си позиция.

Досежно въпроса за активната процесуална легитимация на ищцовото дружество.

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с Договор за цесия № 1/18.10.2013г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като за извършената цесия било изпратено уведомление до ответника (л. 20), изходящо от цесионера, доколкото съдържащия се в същото подпис е на представляващото цесионера лице – Александър Грилихес. В последния смисъл е налице и надлежно упълномощаване на цесионера да извърши от името на цедента уведомяването по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД - спр. л. 31. Доказателствата по делото установяват, че същото е останало непотърсено от получателя си. С втори договор за цесия от 30.11.2017г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на свой ред прехвърлило процесното вземане на ищеца като отново липсват доказателства за получаване от страна на длъжника на Уведомление изх. № 168/16.01.2018г. на „Сис Кредит“ АД, надлежно упълномощен да извършва уведомяването по см. на чл. 99, ал. 3 от цедента „Фронтекс Интернешънъл“ – спр. л. 32 от делото. В изложения контекст се поддържа, че цесиите не са произвели действие спрямо длъжника и ответник в настоящото.