Акт от 06.01.2021, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Русе, 06.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, четвърти състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА при участието на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 589 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Производството по настоящото дело е образувано по постъпила жалба от Д.П. ***, чрез адв.П.И. ***, в качеството му на регистриран земеделски производител против Заповед №03 – РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София.

С обжалвания акт жалбоподателят е уведомен, че е отказано да бъде финансиран по заявление за подпомагане с УИН на проекта № 18/04/1/0/02334 на стойност 1 891 395,20 лв. – „Модернизация в производството на зеленчуци в стопанството на Д.П.“. Със Заповед № РД 20-175/19.06.2019 г. на Заместник-министър на земеделието, храните и горите подадената жалба срещу първоначалната заповед е оставена без уважение /л.26-л.29 от АД 390№/2020г. /. Жалбоподателят претендира отмяна на оспорената Заповед

№ 03-РД/ 4183/ 07.11.2017 г. на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ по подробно изложени съображения отнасящи се за това, че заповедта е нищожна на посочените в жалбата основания. Наведени са доводи за нищожност на оспорения акт като издаден при съществени нарушения на материалноправните норми, при съществено нарушение на формата – липса на фактически и правни основания за издаване на акта и съществено нарушение на административните правила. Посочват, че е нищожна използваната методика, която е основание да се откаже финансирането- „Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/продукция на избраните от кандидата селскостопански култури / животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана.“ Считат, че след като използваната методика е нищожна, това води и до нищожност на обжалвана Заповед, с която е отказано финансирането.

Иска се отмяната на Заповед № 03 – РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София като нищожна, както и инцидентно обявяване нищожността на използваната методика. В с.з. за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата по съображения, изложени в нея и допълнително развити в писмена защита.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на

Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт при ОД на ДФ „Земеделие“ Т.Ламбев, оспорва основателността на жалбата. Посочва, че дори да се установи в отделно производство, че методиката е нищожна, това съдебно решение ще породи действие занапред. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

По фактите

За кампания 2016 г. жалбоподателят Д.П. е подал заявление за подпомагане до Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, с УИН на проекта № 18/04/1/0/02334 от 07.12.2016г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материалните активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. на стойност 1 891 395,20 лв. – „Модернизация в производството на зеленчуци в стопанството на Д.П.“.

Със Заповед №03

– РД / 4183 от 07.11.2017г. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ гр.София е отказал Д.П. да бъде финансиран по подаденото заявление. Административният орган се е мотивирал с това, че заявлението не отговаря на условието, заложено в чл.22, ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4,1 “Инвестиции в земеделските стопанства и от мярка 4 Инвестиции в материалните активи от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. – Бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал.1 и постигането на показателите, посочени в приложение №5“. При изчисляване на допустимите разходи е наложена редукция на инвестиционните разходи, съгласно Наредба № 9/21.03.2015 г. по разходи за доставка на пръскачка и разходи за допълнително оборудване на поливна система. В заповедта е посочено, че при анализ на представения от кандидата бизнесплан и при анализ на показателите за оценка на ефективността на инвестицията и финансовите показатели на бизнесплана е използвана „Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата селскостопански култури/ животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана“. Съгласно същата методика е установено , че генерираните парични потоци формират отрицателна нетна настояща стойност на проекта. Според административния орган генерираните парични потоци от дейността, за която се кандидатства не обезпечават жизнеспособността на проекта, чрез планираните и предоставените в бизнес плана към заявлението за подпомагане стойности не може да бъде осигурена ефективност на инвестицията и икономическа жизнеспособност на проекта. Посоченото по-горе и основанията, предвидени в Наредба №9 от 21.03.2015г. мотивирали Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция да постанови пълен отказ за финансиране на заявлението, подадено от жалбоподателя.

Д.П. е подал жалба по административен ред срещу заповедта – жалба с вх.№01-6500/7138 от 28.03.2019г. до Министъра на земеделието, храните и горите, чрез издателя на заповедта – Изп.директор на ДФЗ /л.31-л.34 от АД 390№/2020г., приложено към настоящото дело /.

Процесната Заповед № 03-РД/4183/07.11.2017 г. на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ /л.5-л.7 от АД 390№/2020г./ била потвърдена при администра- тивното обжалване от горестоящия орган – Министъра на земеделието, храните и горите със Заповед № РД 20-175/19.06.2019 г. /л. 26-л.29 от АД 390№/2020г./ Д.П. е предприел обжалване законосъобразността на

Заповед №03 – РД / 4183 от

07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София по съдебен ред, по реда на чл. 145, ал.1 от АПК. В производство по чл. 149, ал.1, вр. ал.3, предл. последно от АПК и чл. 159, т.5 от АПК с Определение №48 от 23.08.2019г. по АД № 39/2020г. по описа на Административен съд Русе жалбата на Д.П. била оставена без разглеждане и производството по делото било прекратено поради недопустимост на жалбата. Съставът на Административен съд Русе е приел, че жалбата срещу административния акт е подадена след изтичане на преклузивните срокове за обжалване по чл.149, ал.3, вр. ал.1 АПК и с изтичането им първоначалният административен акт - Заповед №03 – РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София е влязъл в сила, поради което не подлежи на обжалване. Определението е оставено в сила с Определение № 14002 от

21.10.2019г./л.5/ по АД № 12155 по описа за 2019г. на Върховния административен съд на Република България.

След изчерпване на възможността за обжалване законосъобразността на издадената заповед, жалбоподателят, недоволен от нея я оспорва в настоящото производство като нищожна, тъй като счита, че тя е издадена въз основа на нищожен административен акт - „Методика за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата селскостопански култури/ животни в стопанството за всички прогнозни години от бизнесплана“. Считат, че по пътя на инцидентния /косвен/ контрол методиката, която според жалбоподателя има характер на нормативен акт или евентуално носи белезите на общ административен акт следва да бъде обявена за нищожна. Основният аргумент е, че методиката е издадена от некомпетентен орган – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който не разполага с материална компетенция и компетенция по степен за това. Считат, че липсата на компетентност на издателя на акта води до неговата нищожност, както и на нищожността на издадените въз основа на него индивидуални административни актове.

По правото

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК предвиждаща, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничения във времето. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът не възприема довода на ответната страна, изразен в придружителното писмо към жалбата, според който жалбата е недопустима, тъй като вече е била предмет на съдебен контрол по АД № 390/2020г. по описа на Административен съд Русе. В цитираното дело съдът не се произнесъл с решение по същество на спора, тъй като е приел, че жалбата е недопустима. Определението на съда като вид съдебен акт не се ползва с предвидената от закона сила на присъдено нещо, поради което правния интерес на оспорващия продължава да е налице, тъй като в приключеното производство съдът не се е произнесъл по отношение законосъобразността на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г. на ВАС по т.д.№1 / 2012г. –

„Необходимо е да се има предвид същественото уточнение, че не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се е произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за нищожност и ако установи такава - да я прогласи - чл. 168, ал. 2 АПК. Влезлият в сила съдебен акт преклудира и правото по чл. 149, ал. 5 АПК да се иска обявяването на нищожност без ограничение във времето. Това е гаранцията за стабилитета на административния акт - недопустимо е позоваване на нищожност, след като административният акт е преминал през съдебен контрол за законосъобразност. Нормата на чл. 177, ал. 3 АПК не противоречи на чл. 149, ал.

5 АПК.“ В процесния случай съдът не се е произнесъл относно нищожността на административния акт, по силата на служебното начало, тъй като делото е прекратено поради недопустимост на жалбата и не е налице произнасяне на съда с решение по същество на спора относно законосъобразността на атакуваната Заповед. В този смисъл няма пречка жалбата, съдържаща искане за обявяване нищожността на Заповедта да бъде разгледана, тъй като и според посоченото горе Тълкувателно решение при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правния интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване е Заповед №03 – РД / 4183 от

07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София, с която жалбоподателят е уведомен за отказа на административния орган да бъде финансирано заявлението му за подпомагане по проект № 18 / 04 / 1 / 0 / 02334 на стойност 1 891 395,20 лв.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган /с оглед постановеното в Решение № 10139/02.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12270/2018 г. / и в законоустановената писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК. Относно спазването на изискванията за мотивиране, наличието на процесуални нарушения и съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон и целта му, съдът намира следното: Както бе посочено, със Заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е постановен пълен отказ за финансиране на подадено заявление от кандидата Д.П. за проект „Модернизация в производството на зеленчуци в стопанството на Д.П.“. В мотивите на заповедта са изложени мотиви по отделните позиции, довели до постановения отказ за финансиране. В Заповедта е посочено, че при изчисляване на допустимите разходи е наложена редукция на инвестиционните разходи съгласно Наредба 9 както следва:

- Разходи за доставка на „Пръскачка John Deere

М732" на обща стойност по проекта в размер на 92 900,00 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 18 085,06 лева, на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г., във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) №809/2014.

Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b21ab4a-25f6-4b20-b795-5c2b6825f8cf