Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 73 от 13.02.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 38/2026
Вид
Определение № 73
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. В., 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500038 по описа за 2026 година

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 1577 от 16.12.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 1348/2025 г. на Б. районен съд е оставено без движение Заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя "АСВ" ЕАД против длъжника Р. Р. С., за изпълнение на парично задължение.

За да остави без движение заявлението искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с това, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени.

С цитираното по-горе разпореждане, на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр. чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, заявлението е оставено без движение и съдът е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно давнесе държавна такса в посоченият в разпореждането размер и да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане - договор между него и кредитодателят на Р. Р. С. - „ФБ“ ЕООД.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението са съобщени на заявителя с връчване на разпореждането.

С молба вх. № 5235/19.12.2025 г. заявителят чрез свой представител е депозирал по делото молба, с която представя вносна бележка за внесена д.т. и изразява становище по дадените му от съда указания - в смисъл, че те са в противоречие с процесуалните правила на ГПК. В указания от съда срок не са представени доказателства за наличие на цесия, поради което с обжалваното разпореждане съдът е оставил без разглеждане.

1

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от "АСВ" ЕАД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предявеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката дали подаваното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК.

Сочи, че съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора, заедно с всички негови приложения и изменения, която разпоредба съдът тълкува разширително, като изисква и доказателства, извън посочените. Съгласно чл.411 ГПК за да бъде уважено искането, се сочи , че заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона и добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребители да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище и обичайно местопребиваване на територията на страната.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на разпореждането, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК, във вр с чл,127, ал.1 и ал. 3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е разпоредбата на чл. 127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това – дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да е налице редовно заявление, следва да са посочени заявителя 2

/кредитор/ и длъжник, както и всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя.

Правилно е прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, тъй като подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.

Правилно се сочи от жалбоподателя, че съгласно чл.411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал 2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва легитимираните страни по материалното и процесуалноправното отношение-заявител и длъжник /чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи носителя на претендираното вземане, респективно длъжника като задължено лице да удовлетвори вземането. В случая не е установено, че заявителят е носител на претендираното вземане. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е необходимо установяване на страните по договора, тъй като за да се установи наличие на договор като източник на облигационно правоотношение, следва да се установи съглашение между две и повече лица като носители на права и задължения ,за да се създаде в случая правна връзка между тях. /чл.8 ЗЗД/.

С договора за цесия се променя една от страните по материалноправното отношение, а именно кредитора, което представлява и изменение на договора за кредит.

Не случайно чл.410, ал.3 ГПК с цел защита на потребителите изисква прилагане на договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови изменения, до каквото изменение води сключването на договор за цесия на вземането и установява материалноправната, респективно процесуалноправната легитимация на заявителя.

Липсва основание да се приеме, че посочените разпоредби не се отнасят до заповедното производство, в частта в която касаят легитимацията на страните в същото, особено в случая на защита интересите на лица, имащи качеството на потребители.

С допълнението на ГПК - ДВ. бр.86 от 2017 г., следва да се приеме, че т.1 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е загубила значението си. Съдът вече не дължи указания единствено в посочените хипотези на това тълкувателно решение, а следва да извършва проверка на подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение, като проверява редовността и допустимостта на исковите молби - съгл. чл.127-130 ГПК. В случай, че заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания- каквито в случая са дадени от първостепенния съд. Те касаят единствено активната легитимация на заявителя, а не изискване за представяне доказателства по същество на 3 искането му, респ. основателността на претендираното парично вземане.

Установяването на страните по производството по един категоричен начин е основен принцип на правото, който определя допустимостта на претенциятабило искова молба, било заявление по 410 или 417 ГПК в заповедното производство. С прехвърляне на вземането на трети субект се променят съществени елементи от договорните отношения между страните и тази промяна следва да бъде доказана по несъмнен начин. В този смисъл придобИ.е качеството на кредитор от заявителя следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства, каквито в случая са договорът за цесия и уведомяването на длъжника за това.

Като не е изпълнил указанията на съда заявителят е подал едно нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази причина правилно е било оставено без разглеждане от районния съд.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4 от 04.01.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 1348/2025 г. на Б. районен съд, с което е оставено без разглеждане Заявление вх. № 5137 / 16.12.2025 год. /регистр. на БРС/ за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя "АСВ" ЕАД против длъжника Р. Р. С., с ЕГН ********** и настоящ адрес: ********** за изпълнение на парично задължение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4