Определение № 1730 от 22.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1730 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Ж. В., чрез пълномощника му адв.

М.Й.Г., срещу Определение № 46234/06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20251110150969/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото като недопустимо.

В подадената частна жалба жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че защитата на твърдяното право може да се реализира единствено по административен ред. Навеждат се доводи, че не са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, доколкото липсва възможност за доброволно уреждане със собствениците на съседните имоти, както и издаден административен акт за прокарване на улична инфраструктура. Поддържа се, че именно поради това ищецът е лишен от достъп до уличната мрежа и от възможността да ползва имота си в пълен обем, поради което спорът следва да бъде разгледан от гражданския съд.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

От твърденията, изложени в исковата молба, се установява, че ищецът не разполага с достъп до притежавания от него недвижим имот поради липса на изградена улична и техническа инфраструктура, като сочи, че това обстоятелство го лишава от възможността да ползва имота си по предназначение. С предявения иск по същество се цели осигуряване на достъп до имота чрез прокарване или изграждане на улична и техническа инфраструктура през съседни имоти.

За подобни хипотези законодателят е предвидил специален административноправен ред по Закона за устройство на територията. Съгласно разпоредбите на чл. 190, чл. 193 и чл.

64 ЗУТ, осигуряването на достъп до поземлени имоти и реализирането на предвидените по устройствените планове улици и техническа инфраструктура се осъществява чрез административни производства, които завършват с издаване на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на

Административнопроцесуалния кодекс.

Крайният правен резултат, към който е насочена исковата претенция – създаване на 1 достъп до имота чрез изграждане или прокарване на инфраструктура – не може да бъде постигнат чрез упражняване на гражданскоправни искове, доколкото това би означавало гражданският съд да замести административния орган при упражняване на негови изключителни законови правомощия.

В този смисъл е и задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, съгласно което негаторният иск по чл. 109 ЗС не може да служи като средство за защита срещу действия или бездействия, произтичащи от упражняване на административни правомощия, както и когато законът е предвидил специален административен ред за защита на засегнатото право. В тези случаи защитата следва да бъде реализирана изключително по предвидения административен ред, а не чрез гражданския съд.

При така очертаните твърдения в исковата молба липсва правен интерес от предявяване на граждански иск, тъй като твърдяното накърняване на правото на собственост не произтича от неоснователни действия на частноправни субекти, а от липсата на реализирана улична и техническа инфраструктура – обстоятелство, чието преодоляване е поставено в изключителната компетентност на административните органи.

С оглед на това въззивният съд намира, че предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на положителна процесуална предпоставка – правен интерес от съдебна защита по гражданскоправен ред, която не може да бъде преодоляна чрез отстраняване на нередовност по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 130 ГПК, като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото като недопустимо.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 297015/10.09.2025 г. срещу Определение № 32734/04.08.2025 г. по гр.д. № 66747/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2