Решение № 307 от 20.05.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Русе , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка С. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520101036 по описа за 2021 година

К. Б. М. твърди, че по силата на Договор за доброволна делба на земеделски земи от 07.12.2009г., вписан в СВ – Русе с вх.рег.№103/08.12.2009г. е собственик на следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Р., община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м. и - поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Р., община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м.

На 05.02.2015г. сключила договор за наем с ППК „Надежда – Р.“, по силата на който предоставила на ответника за срок от 5 стопански години ползването собствените си земеделски земи, срещу наемна цена не по-малко от 50 лева на декар за всяка стопанска година.

За стопанската 2016 – 2017г. на 19.01.2018г. кооперацията заплатила наем в размер на 2226.84 лева, а на 31.01.2019г. заплатила същата наемна цена за стопанската 2017 - 2018г.

Поддържа, че за стопанските 2018 – 2019г. и 2019 – 2020г. наемодателят не е изпълнил задължението си в сроковете по чл.4 от Договора и не погасил наемните вноски.

С оглед забавеното изпълнение счита, че ответникът дължи законна лихва върху главниците.

1

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Производствено потребителна кооперация „Надежда – Р.“, ЕИК 117029395 със седалище и адрес на управление – село Р., община Сливо поле, област Русе, ул.“Искър“№1, представлявана от председателя С.Г.Г. да заплати на К. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. кв. "Д." ул.“Елин Пелин“№5 сумите:

1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2018 – 2019г. по договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 216.50 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2020г. – 23.02.2021г. и

1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2019 – 2020г. по договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 27.84 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2021г. – 23.02.2021г.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ППК „Надежда – Р.“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на визирания в исковата молба договор за наем.

Твърди, че е заплатил претендираните наемни вноски за стопанските 2018 – 2019г. и 2019 – 2020г.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа договор за доброволна делба от 07.12.2009г., вписан в СВ – Русе с вх.рег.

№103/08.12.2009г., К. Б. М. придобила собствеността върху следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Р., община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м. и - поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село Р., община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м.

Безспорно е, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения, основани на договор, сключен на 05.02.2015г., по силата на който К.М. предоставила на 2

ППК „Надежда – Р.“ за срок от 5 стопански години ползването на собствените си земеделски земи, срещу наемна цена на декар не по-малко от 50 лева за всяка стопанска година.

Съобразно чл.4 от контракта, плащането на наема следвало да се извършва до края на календарната година, в която приключва стопанската година.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.232, ал.2 ЗЗД – претендира се заплащане на наемни вноски и чл.86 ЗЗД.

Съобразно посочената правна норма основно задължение на наемателя е да заплаща договорената наемна цена на наемодателя си. В този смисъл е и договореното между страните, обективирано в договора, сключен на 05.02.2015г. Не се спори, че ищцата е била изрядна към своя съдоговорител доколкото му е предоставила ползването на имотите. Въз основа на това последния е следвало да изпълни своите насрещни ангажименти по наемните договори като заплати наемната цена.

Ответникът поддържа, че е погасил своевременно задължението си, но не ангажира доказателства в тази насока. Последното плащане, извършено през м.януари 2019г., очевидно е за стопанската 2017 – 2018г., тъй като към този момент не е приключила стопанската 2018 – 2019г., а съгласно уговореното в чл.4 от Договора, наемната цена следва да се изплати до края на календарната година, в която приключва стопанската година.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ищецът претендира мораторна лихва, считано от падежа на всяко задължение. Претенциите са конкретизирани и установено по размер, с оглед което следва да бъдат уважени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. Съдът намира за основателно, релевираното от ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на спора, възнаграждението за процесуално представителство на ищцовата страна следва да бъде редуцирано до 500 лева. Дължимите от ответника разноски по делото възлизат на 957.46 лева.

3

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Надежда – Р.“, ЕИК 117029395 със седалище и адрес на управление – село Р., община Сливо поле, област Русе, ул.“Искър“№1, представлявана от председателя С.Г.Г. да заплати на К. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. кв. "Д." ул.“Елин Пелин“№5 сумите:

1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2018 – 2019г. по договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 216.50 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2020г. – 23.02.2021г. и

1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2019 – 2020г. по договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 27.84 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2021г. – 23.02.2021г.;

957.46 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4