Решение № 109 от 28.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500147 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България чрез окръжен прокурор при ОП – Сливен против Решение №39/16.02.2023 г. , постановено по гр.д.№240/22 по описа на ОС – Сливен в частта , с която Прокуратурата е осъдена да заплати на К. К. сумата в размер на 20 000 лв. – обезщетение за причинени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ведно с лихва върху тази сума начиная от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане ведно с разноски. Въззивникът оспорва решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се оспорва направения от първоинстанционния съд извод за достатъчност на представените от ищеца доказателства в изпълнение на доказателствената тежест за тази страна – негативните преживявания в личен емоционален план, пониженото му самочувствие, накърнено достойнство. Твърденията в исковата молба според въззивника не се подкрепят от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите. Не се ангажират на практика никакви доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Съдът не бил изложил фактология и анализ на писмените и гласни доказателства и това приравнявало решението на акт без мотиви. Липсва и разбор на самите показания. Някои от показанията според въззивника сочат противоречиви твърдения: - че воденото дело не отразило и ищецът продължил да си работи по същия начин , че колегите от общинския съвет били с добро отношение към него и никой не е имал негативна реакция към него. Съдът според въззивника е ползвал общи формулировки и изводите му не 1 кореспондират с показанията на свидетелите. Липсва обоснована пряка причинно – следствена връзка между воденото наказателно производство срещу ищеца и приетите за претърпени вреди. На стр.8 от решението съдът е приел за доказана претенцията за размера от 20 000 лв. , а на стр.10 – че дължимото обезщетение следва да бъде 15 000 лв. – т.е. – при едни и същи факти се приемат два различни извода. Не става ясно каква е действителната воля на съда. На стр.8 съдът е приел , че ищецът е търсил услугите на психолог, но доказателства , че действително той е търсил такава помощ по делото липсват. Посочени са общи правни изводи, цитирани са решения на горни инстанции. Засегнати са действия на органите на МВР – обиск , претърсване и изземване през м. март 2018 г., задържане на ищеца по ЗМВР, като не става ясно какво е отношението на тези действия на МВР с отговорността на ответника по делото. Отделено е голямо внимание на действията по претърсване и изземване през м. март 2018 г. като не е коментирано , че тези действия всъщност са извършени чрез предварителната санкция на компетентния съд. Възраженията на Прокуратурата по отношение претендирания размер са приети за неоснователни , но без да са изложени конкретни мотиви. По същество според страната акта е немотивиран. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на исковата претенция като неоснователна и недоказана , алтернативно – да се уважи в размер до 500 лв. , а в останалата част да бъде отхвърлена като се отхвърли искането за разноски , алтернативно – да се уважи съобразно уважената претенция за 500 лв. В останалата част решението да бъде потвърдено. Пред съда въззивната жалба на Прокуратурата се поддържа от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас, пледира се за съществено намаляване на обезщетението до 500 лв. като всички изложени съображения се поддържат изцяло.

Отговор на въззивната жалба от страна на ищеца К. Ж. К. не е постъпил.

Пред съда въззиваемият К. се явява лично ведно с процесуален представител. Оспорва се въззивната жалба и искането на Прокуратурата да се намали обезщетението до 500 лв. като се моли решението на окръжния съд да бъде потвърдено, процесуалният представител излага пространни съображения.

След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:

Предявен е бил иск пред окръжен съд – Сливен от К. Ж. К. против Прокуратурата на Р.България за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение с правно основание чл.2 от ЗОДОВ. Ищецът твърди в исковата си молба , че с постановление на Специализираната прокуратура от 03.04.2017 г. е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл.321 ал.3 пр.2 във вр. с ал.2 от НК , като на 04.07.2018 г. е бил привлечен като обвиняем и по отношение на него е била взета мярка „подписка“. На 16.12.2020 г. наказателното производство срещу ищеца било прекратено частично и делото било изпратено на ОП – Сливен за продължаване на разследването за престъпление по чл.252 ал.1 от НК. С постановление от 24.09.2020 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр. С ал.2 от НК без промяна на обстоятелствата и въпреки влязлото в сила прекратяване на наказателното производство за

2 престъпление по този състав на наказателния закон като допълнително било повдигнато и обвинение по чл.252 ал.1 от НК.

Разследването продължило до 17.01.2022 г. когато с постановление наказателното производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 от НК във вр. С чл.24 ал.1 т.1 от НК. От момента на образуване на производството до неговото прекратяване спрямо ищеца били извършвани различни следствени действия – обиски в дома му, на двата му автомобила , в негово присъствие и в присъствието на майка му , обиск в офисите на потребителната кооперация , откъдето била иззета документация , дебитни карти. Със заповед за задържане от 18.03.2018 на МВР – Сливен бил задържан за 24 часа като му бил извършен личен обиск като от него били иззети пари и лични вещи , нямащи отношение към делото. До привличането му като обвиняем на 04.07.2018 г. следствените действия били водени без негово участие , без право да води бележки и без участието на негов защитник.

Ищецът сочи , че е претърпял значителни морални вреди - във връзка със задържането му и воденото досъдебно производство без да има основание за това. Всички действия на органите били унизителни за него , уронили престижа му и достойнството на човек както и в качеството му на общественик и стопански ръководител. Сочи че е претърпял ограничаване на гражданските права, всичко това е оказало неблагоприятно влияние върху личния и социалния му живот , преживял е сериозен стрес , притеснявал се за близки и околни, особено се притеснил за майка си , която е възрастна и този стрес и докарал диабет. Твърди , че действията на Прокуратурата станали достояние на цялата общественост , поради което той изпитвал неудобство , безпокойство , подтиснатост , срам. Затворил се в себе си , избягвал контакти с хора , станал раздразнителен, получил повишаване на кръвното налягане и му се налагало да се лекува. Получил смущения в съня, главоболие.Според него настъпила промяна в поведението на хората около него , тъй като авторитета му бил сринат , твърди , че всичко това се отразило и на работата на кооперацията , която ръководи.

Ответника – Прокуратурата на Р България е оспорила иска. Твърди , че прекратяването на производството не е предпоставка за предявяване на иска и той е недопустим. Според страната липсват доказателства за твърдените вреди , които да са пряка и непосредствена последица от повдигнатите обвинения. Направено е възражение по чл.5 ал.1 ал.2 от ЗОДОВ във връзка с процесуалното поведение на ищеца. Предявеният иск се оспорва като завишен и несъответен на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и разясненията в т.11 на ППВС №4/68.

С постановеното решение съдът е определил обезщетение в размер на 20 000 лв. като е осъдил прокуратурата да заплати на ищеца тази сума. За да постанови решението си съдът пространно е обсъдил фактическата обстановка по делото като е събрал представените от страните доказателства.

Изслушани са показанията на свидетелите З., Л. и Ж. Същите са изложили в показанията си , че до повдигането на обвинението К. К. се ползвал с добро име слред своите колеги и населението на гр. Ш., бил е известен като добър , отдаден на работата си като ръководител на к., която била добро финансово състояние и извършваните ревизии са приключвали положително. С 3 привличането му като обвиняем извършените в рамките на досъдебното производство действия са станали достояние на обществеността в гр.Шивачево. Ищецът изпитвал притеснения от евентуално приключване на производството срещу него с осъдителна присъда. Изпитвал и срам от съгражданите си , чувствал се унизен от несправедливо повдигнатите обвинения. Особено тежко се отразило задържането , по време на което изпитвал унижение , не само заради несправедливостта но и заради начина , по който това ще се отрази на отношението към членовете на семейството му и към дейността на управляваната от него кооперация. Особени притеснения изпитвал и заради обстоятелството , че всичко това ставало достояние на възрастната му майка, с която живее. Заради силния стрес се наложило да търси помощта на психолог, настъпила промяна в психичното му състояние в психично разстройство , нарушена била положителната му самооценка.

Съдът е приел исковете по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за частично основателни – приет е размер за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. Съдът е приел , че ищецът е оказал , че е претърпял неимуществени вреди – прживени в личен план негативни преживявания, накърнено е било достойнството му , понижило се самочувствието му, подложен бил на значителен стрес , срам , унижение. При определяне размер на обезщетението съдът е посочил , че се съобразяват указанията дадени с т.11 на ППВС №4/68 г. – да се вземат предвид всички обстоятелства , които обуславят претърпените вреди – болки и страдания , преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Съобразява се и периода през който е водено наказателното производство. Отчетено е , че макар и да е образувано на 04.07.2017 г. , т о първите процесуални действия са предприети на 16.03.2018 г. и са продъжили до 17.01.2022 г. - или са продължили 3 години и 10 месеца. Публичния характер на извършени в рамките на ДП процесуални действия – претърсване у обиск и изземване е обусловило възприемането не само от членовете на семейството му , от работещите в кооперацията , но и от съгражданите на ищеца в гр.Шивачево. За престъплението по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр. С ал.2 от НК – организирана престъпна група е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. Престижа на ищеца в града му е бил силно уронен. Макар и да е било прекратено производството на 16.12.2020 г. то е продължило за престъпление по чл.252 ал.1 от НК. Воденото наказателно производство е накърнило съществено професуоналната кариера на ищеца като председател на ** Б. , член на управителния съвет на *** Б. в гр. Ш., както и н Управителния съвет на р. к. с. в гр. С. Част от екипа, с който е работел също са били привлечени като обвиняеми в наказателното производство. Заради провокирания стрес и тревожност ищецът прибягнал до помощта на психолог. Твърденията , че са търпени негативни последици от момента на образуване на наказателното производство съдът е приел за недоказани: липсват данни за извършени до повдигането на обвинението действия , които ищецът е могъл да възприеме по начин , който да рефлектира върху психическото му състояние Съдът сочи , че не се доказва влошаване на соматичното му състояние у отделно от от психосоматичните признаци свързани с дистрес и тревожност. Не се доказва и наличието на причинно 4 следствена връзка с влошеното здравословно състояние на неговата майка.

Съдът отчита притесненията му от необходимостта да полага грижи за нея , но липсват данни наказателното производство обективно ма му е попречило обективно да полага грижи за майка си. За установенте и доказани вреди съдът е счел обезщетението от 20 000 лв. за адекватно и справедливо.