Определение № 880 от 05.06.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 400/2024
- Вид
- Определение № 880
- Подписан
- 05.06.2024
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880 гр. Плевен, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500400 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК вр. чл.121 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Г. В. В., понастоящем в Затвора–гр. Ловеч срещу Определение № 4185/18.09.2023г., постановено по гр. дело № 4778/2023 г. по описа на ПлРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Административен съд-гр.Плевен на предявената ИМ с вх. № 22 730/21.08.2023г. на Г. В. В. против И. В..
В жалбата се изразява становище, че определението на РС е неправилно,тъй като не е съобразено с практиката на съдилищата и на върховните съдилища - ТП №2/2014г.,съгласно което искове за вреди , причинени от органите по изпълнение на наказанията –при и по повод изпълнение на службата им относно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъдат разглеждани по реда на ЗЗД -чл.49 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД.
Твърди, че предявения от него иск е по чл.45 от ЗЗД, тъй като ответникът е служител в Затвора-Плевен, а не административен орган.
Жалбоподателят посочва, че с обжалваното определение съдът е променил основанието на неговия иск, ответника, предмета и подсъдността, без негово съгласие, приемайки че исковата му молба следва да бъде разгледана от АС1 Плевен.
Моли Окръжния съд, да отмени определението на Районен съд – гр.Плевен като неправилно, несправедливо и преграждащо хода на делото, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на Европейските правни норми.
Съдът след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от заинтересована страна по смисъла на чл.12 от ГПК. Същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод подадена искова молба от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу И. В.,служител в ГД„Изпълнение на наказанията“ към МПЗатвора гр.Плевен, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника в периода ***г., в размер на 10 000,00 лв. Правилно ПлРС е приел, че видно от обстоятелствената част на ИМ и наведените фактически твърдения от страна на ищеца се касае за предявен осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на Затвора при и по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно правната теория ищецът въвежда фактите и обстоятелствата пред съда с исковата си молба, като не е задължен да посочва правното основание на иска, а само „изложение на обстоятелствата,на които се основава иска“ - чл.127, ал.1, т.4 от ГПК относно съдържанието на ИМ.
Съдът подвежда тези факти и обстоятелства под конкретната правна норма и определя основанието на предявения иск. Отговорността на Държавата за вреди от административна дейност е регламентирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като предявените искове по чл.1 от ЗОДОВ са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища.Правилни са изводите на РС, че в обхвата на този режим на отговорност попадат и 2 служителите на надзора към затворите, тъй като органите по изпълнение на наказанията извършват по съществото си административна дейност и вредите от тази дейност следва да се претендират по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл ТП №2/19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. по описа на ВКС и ВАС.
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно определение № 4185/18.09.2023г. на ПлРС, постановено по гр. дело № 4778/2023г. по описа на същия съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4185/18.09.2023г. на ПлРС, постановено по гр. дело № 4778/2023г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ на осн.чл.274,ал.3,т.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3