Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 11.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1446/2023
Вид
Решение № 68
Подписан
11.04.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Красимир Йорданов Георгиев, Спасена Венелинова Драготинова, Цветислава Иванова Стайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Стара Загора, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора Г. В. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500601446 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 11 от 14.11.2023 г., постановена по НОХД № 190/2022 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, подсъдимият М. Х. М. е признат за виновен в това, че на 25.09.2023 г. в гр. Гълъбово управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с peг. № СТ 9656 ВА, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в частност 1,22 на хиляда, установено по надлежния ред, регламентиран с Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на Министерството на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARBА - 0181 и номер на пробата 2943, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. чл. 54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, и „ГЛОБА“ в размер на 500,00 лв.

/петстотин лева/.

1

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия М. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 343б. ал. 5 от НК е отнето в полза на Държавата моторното превозно средство – лек автомобил, марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № СТ 9656 ВА, собственост на М. Х. М..

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитниците на подсъдимия М. - адв. Д. Р. и адв. Н. А.. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се приетият от съда резултат от техническото средство, като се излагат твърдения за липса на обективно и всестранно разкриване на обективната истина. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на РС-Гълъбово.

Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора счита, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р., поддържа жалбата, като намира, че в случая се касае не за престъпление, а за административно нарушение.

Пледира, че неправилно първата инстанция е взела показанията на техническия уред точно както са фиксирани, без да вземе предвид допустимите отклонения, при съобразяване на които би се получил резултат под 1,2 на хиляда. В заключение счита, че осъдителната присъда почива на предположения и моли същата да бъде отменена.

Другият защитник на подсъдимия – адв. А., се придържа към казаното от колегата си и моли съда да уважи молбата на подсъдимия.

След като взе предвид становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на НОХД № 190/2023 г. по описа на Гълъбовския районен съд, настоящата инстанция стигна до извода, че подадената жалба е неоснователна.

2

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Х. М. е роден на *** българин, български гражданин, с основно образование, работи в „***“, неженен, неосъждан, живущ в град ***, ЕГН: **********. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *** г., за категории С, В, AM, Т, К, Т, Bl, С1, като същият е многократно наказван по административен ред за различни нарушения на ЗДвП.

Вечерта на 25.09.2023 г. подсъдимият М. консумирал алкохол в дома си в град Гълъбово. Около 21:40 часа, получил телефонно обаждане от жената, с която живее на съпружески начала, която го помолила да я вземе от работа, понеже имала главоболие. Подсъдимият се качил на личния си автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № СТ 9656 ВА и отишъл до местоработата й. На връщане автомобилът на подсъдимия бил забелязан да се движи по ул. „Камчия“ от свидетелите И.Й. и Т.М. –служители при *** и бил спрян за проверка. Полицейските служители установили, че водачът на автомобила е подсъдимият М., а в колата има жена и дете.

При извършената проверка, свидетелите Й. и М. тествали подсъдимия за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.

№ ARBA - 0181 на 25.09.2023 г. в 21:57 ч. Техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания от подсъдимия М. въздух в концентрация 1,22 на хиляда. Свидетелят Й. съставил талон за изследване (Приложение № 1, към чл.4, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.), а подсъдимия бил придружен до ФСМП - Гълъбово, където отказал да даде кръвна проба, което било обективирано в съставен протокол за медицинско изследване от д-р Любомир Динев на 25.09.2023 г.

На подсъдимия М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 626671/25.09.2023 година. Били иззети регистрационните табели на автомобила и СУМПС на подсъдимия М., 3 а самият той бил задържан в поделение на МВР по ЗМВР. Било образувано Бързо производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите И.М. Й. и Т.М. М.; АУАН серия GA № 626671 от 25.09.2023г.; Талон за изследване № 120849; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 25.09.2023г.; Извадка от „Дрегер Алкотест 7510“ на проба № 2943; Списък на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха с рег. № 3286р-26362/26.05.2023г.; Справка за нарушител/водач; Справка за автомобил с рег. № СТ 9656 ВА; Протокол за доброволно предаване от 26.09.2023г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.09.2023 г. ведно с фотоалбум към него, справката за съдимост на подсъдимия и др.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал.

Установени са по безспорен начин извършването на деянието, авторството, механизмът на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. В конкретния случай липсват съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи датата, часа, мястото на деянието, резултатите от тестването на подсъдимия с техническо средство алкотест „Дрегер“ и последвалото му придружаване до лечебното заведение. Не се спори и относно това, че подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС. За тези обстоятелства показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като в пълнота установяват фактите, за които се отнасят и не се налага да бъдат обсъждани поотделно.

По делото липсва спор, а и категорично се установява от извлечение от „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA - 0181, че към момента на изследване на подсъдимия, техническото средство е отчело резултат над 1,2 на хиляда, и по-точно 1,22 на хиляда, както и че изследването е реализирано съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване 4 на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с технически изправно средство за измерване, обективирано в писмен документ, удостоверяващ, че е отчетена положителна проба за алкохол, както и нейната стойност. Видно от протокол от ПП № 3286вр-26362/26.05.2023 г. за изправност на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, същото е преминало последваща проверка на 22.05.2023 г. със срок на валидност 6 месеца, поради което към момента на изследване на подсъдимия, същото е било в изправност.

Доколкото от приложения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 25.09.2023 г. се установява, че подсъдимият е отказал да даде кръв за химически анализ, законосъобразно районният съд е установил точното количество концентрация на алкохол въз основа на показанията от техническото средство, като доводите на защитата в обратна насока са неоснователни. В случая от издадения на подсъдимия талон за изследване се установява, че подсъдимият е бил запознат с отчетените показания на техническото средство, поради което с отказа си да даде кръв за химическо изследване сам се е лишил от възможност да оспори резултата от техническото средство по надлежния ред.

Въззивният съд кредитира и приложените по делото писмени доказателства, които допринасят за изясняване на обективната истина.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно първата инстанция е достигнала до заключение за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, което въззивният съд споделя изцяло.

От обективна страна подсъдимият М. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила – 1,22 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARBA - 0181, с проба № 2943.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, като е знаел, че е употребил алкохол, но въпреки това е привел в движение моторно превозно средство.

5

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че извършеното от подсъдимия деяние не представлява престъпление. В случая отчетените от техническото средство стойности на алкохол в издишания от водача въздух надвишава 1,2 промила, а самият закон (чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и чл. 343б от НК) диференцира вида на отговорността в зависимост от установеното количество алкохол в кръвта на дееца. Поради това и предвид установеното количество алкохол, не остава място за съмнение, че се касае за извършено престъпление, а не за административно нарушение.

С оглед гореизложеното, правилно подсъдимият М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, при което съдът се е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца, степента и формата на вината, както и със всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Правилно не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива са ценени направените от подсъдимия самопризнания, чистото му съдебно минало и оказаното на бързото производство съдействие за разкриване на обективната истина.

Поради това районният съд правилно е наложил на подсъдимия М. Х.

М. наказание в минималния законоустановен размер – лишаване от свобода за една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, като въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.